Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гиперболоид инженера Гарина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2010)

Издание:

Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987

Библиотека „Галактика“, №82

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Донка Станкова

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Руска-съветска, I издание

Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.

Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023

Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54

Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Атанас Свиленов, предговор, 1987

© Донка Станкова, преводач, 1987

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987

c/o Jusautor, Sofia

 

А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина

Издательство „Современник“, Москва, 1982

История

  1. — Добавяне

83

Стана най-страшното — Ролинг изпадна в смешно положение.

Какво можеше да направи? Да скърца със зъби, да вилнее, да стреля? — още по-лошо, още по-глупаво… Капитан Янсен го бе предал — ясно. Екипажът не е сигурен… Яхтата е в открито море. С усилие на волята (вътре в него дори нещо изскърца) Ролинг прогони от лицето си проклетата усмивка.

— А! — Вдигна ръка той и я размаха за поздрав: — А, Гарин… Е какво, пожелахте да се поосвежите? Моля, радвам се… Ще се веселим.

— Лош актьор сте, Ролинг — отряза го Зоя. — Престанете да развличате публиката. Влезте и седнете. Тук сме все свои хора — смъртни врагове. Сам сте си виновен, че си подготвихте такава весела компания за разходка по Средиземно море.

Ролинг я погледна с оловен поглед:

— В големите неща, мадам Ламол, няма врагове, няма приятели.

И седна до масата така, сякаш сядаше на кралски трон — между Зоя и Гарин. Сложи ръце на масата. Мълчанието продължи около минута. Той каза:

— Добре, загубих играта. Колко трябва да платя?

Гарин отговори с блеснали очи, с усмивка, готова сякаш всяка минута да се превърне в най-добродушен смях.

— Точно половината, стари приятелю, половината, както се бяхме уговорили във Фонтенбло. Ето свидетел. — Той кимна с брадичката към Шелга, който мрачно барабанеше с пръсти по масата. — Няма да седна да си пъхам носа във вашите счетоводни книги. Но на око — един милиард в долари, разбира се, окончателна сметка. За вас тази операция ще мине безболезнено. Та вие заграбихте дяволски много пари в Европа.

— Трудно ще бъде да се плати цял милиард наведнъж — отвърна Ролинг. — Ще обмисля всичко. Добре. Още днес ще замина за Париж. Надявам се, че в петък, да речем, в Марсилия, ще мога да изплатя по-голямата част от сумата…

— Но вие, старче, ще бъдете свободен едва след заплащането — каза Гарин.

Шелга бързо го погледна, премълча. Ролинг се намръщи като при глупава нетактичност.

— Трябва ли да разбирам, че възнамерявате да ме задържите на този кораб?

— Да.

— Напомням ви, че като гражданин на Съединените щати аз съм неприкосновен. Моята свобода и моите интереси ще бъдат защищавани от целия военен флот на Америка.

— Още по-добре! — извика Зоя гневно и разпалено. — Колкото по-скоро, толкова по-добре!…

Тя се изправи, протегна ръце, стисна юмруци така, че кокалчетата й побеляха.

— Нека целият ви флот да е против нас, целият свят ще се опълчи срещу нас. Толкова по-добре!

Късичката й пола се вдигна от стремителното движение. Бялата морска куртка със златните копчета, малката, по момчешки подстригана глава на Зоя и юмручетата, в които възнамеряваше да стисне съдбата на света, сивите очи, развълнуваното лице — всичко това беше и забавно, и страшно.

— Изглежда, не съм ви чул добре, госпожо — Ролинг се обърна с цялото си тяло към нея, — възнамерявате да се борите с военния флот на Съединените щати? Така ли благоволихте да се изразите?

Шелга спря да барабани с нокти. За първи път от един месец му стана весело. Той дори опъна крака и се излегна доволно.

Зоя гледаше Гарин, погледът й потъмняваше още повече.

— Аз свърших, Пьотър Петрович… Имате думата…

Гарин сложи ръце в джобовете си, залюля се на токове, усмихвайки се с алените си сякаш начервени уста. Изглеждаше напълно самодоволен, несериозен. Само Зоя се досещаше за стоманената, бушуваща от излишък престъпна воля.

— Първо — каза той и се вдигна на пръсти, — ние не изпитваме особена вражда именно към Америка. Ще се постараем да поочукаме която и да е флота, опитала се да тръгне с агресивни действия срещу мен. Второ — той премина от пръсти на токове, — ние съвсем не настояваме за бой. Ако военните сили на Америка и Европа признаят правото ни да завладеем всяка територия, която ни потрябва, правото на суверенитет и така нататък и така нататък — тогава ние няма да ги закачаме, поне във военно отношение. В противен случай с морските и сухопътните сили на Америка и Европа, с всички крепости, бази, военни складове, главни щабове и прочие ще постъпи безпощадно. Надявам се, че съдбата на анилиновите заводи е в състояние да ви убеди, че не говоря на вятъра.

Той потупа Ролинг по рамото.

— Ало, старче, а беше време, когато ви молих да влезете като съдружник в моето предприятие… Липсваше ви въображение и причината е, че нямате висока култура. Че колко му е да разоряваш борсаджиите и да закупуваш заводите. Стара, позната история… А пропуснахте истинския човек. Истинският организатор на вашите глупави милиарди.

Ролинг заприлича на разлагащ се покойник. Изговаряйки с мъка думите, той изсъска:

— Вие сте анархист…

Тогава Шелга започна да се смее така, че горе над светлика се показа уплашеното лице на капитан Янсен. Гарин се завъртя на токове и отново се обърна към Ролинг:

— Не, старче, не ви сече пипето. Не съм анархист. Аз съм същият този велик организатор, когото вие в най-близко време ще започнете да търсите под дърво и камък. Но за това ще поговорим през свободното време. Пишете чека. И с пълна пара — в Марсилия.