Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Гиперболоид инженера Гарина, 1927 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Донка Станкова, 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- hammster (2010)
Издание:
Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин
Роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987
Библиотека „Галактика“, №82
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Преведе от руски: Донка Станкова
Редактор: Ася Къдрева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева
Руска-съветска, I издание
Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.
Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023
Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54
Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
С-31
© Атанас Свиленов, предговор, 1987
© Донка Станкова, преводач, 1987
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987
c/o Jusautor, Sofia
А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина
Издательство „Современник“, Москва, 1982
История
- — Добавяне
48
Когато си отиваше от професора, Волф обикновено се сбогуваше с Хлинов на площадката. Този път той тръгна до него, почуквайки с бастуна, навел навъсеното си лице.
— Вие мислите, че инженер Гарин се е скрил с апарата след историята във Вил Давре? — запита той.
— Да.
— А тази „кървава находка в гората Фонтенбло“ не може ли да се окаже Гарин?
— Искате да кажете, че Шелга е отмъкнал апарата?…
— Именно…
— Това и през ум не ми е минавало… Това никак няма да е лошо.
— Не ще и дума! — подигравателно каза Волф, вдигнал глава.
Хлинов погледна бързо събеседника си. И двамата се спряха. Уличният фенер осветяваше отдалеч лицето на Волф — злобната усмивка, студените очи, упоритата брадичка. Хлинов каза:
— Всеки случай всичко това са само догадки, няма защо засега да се караме.
— Разбирам, разбирам.
— Волф, аз не хитрувам с вас, но заявявам твърдо — необходимо е апаратът на Гарин да попадне в СССР. Само с това свое желание аз си създавам във ваше лице враг. Честна дума, скъпи Волф, вие не разбирате ясно кое е вредно и кое е полезно за вашата родина.
— Искате да ме оскърбите?
— Тю, дявол да го вземе! Макар да е истина. — Хлинов съвсем по руски, което Волф забеляза веднага, килна шапката си на една страна, почеса се по ухото. — Нима може, след като сме си избили едни други към седем милиона, да се обиждаме сега от думи?… Вие сте немец от главата до петите, бронирана пехота, производител на машини, мисля, че при вас и нервите са по-други. Слушайте, Волф, ако апаратът попадне в ръцете на такива като вас, какво ли не бихте извършили…
— Германия никога не ще се примири с унижението.
Те стигнаха до сградата, в която Хлинов беше наел стая на първия етаж. Сбогуваха се мълчаливо. Хлинов влезе във входа. Волф продължаваше да стои, като прехвърляше бавно между зъбите угасналата пура. Неочаквано прозорецът на първия етаж се разтвори широко и Хлинов се наведе развълнуван:
— А… Вие сте още тук?… Слава богу, Волф, имам телеграма от Париж, от Шелга… Слушайте: „Престъпникът избяга. Ранен съм, няма да се вдигна скоро. Извънредно голяма, неизмерима опасност заплашва човечеството. Необходимо е да дойдете.“