Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гиперболоид инженера Гарина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2010)

Издание:

Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987

Библиотека „Галактика“, №82

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Донка Станкова

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Руска-съветска, I издание

Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.

Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023

Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54

Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Атанас Свиленов, предговор, 1987

© Донка Станкова, преводач, 1987

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987

c/o Jusautor, Sofia

 

А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина

Издательство „Современник“, Москва, 1982

История

  1. — Добавяне

46

— Шах! — извика професорът, размахвайки взетия кон. — Шах и мат! Волф, вие сте разбит, вие сте окупиран, вие сте на колене, шестдесет и шест години ще плащате репарации. Такъв е законът на голямата империалистична политика!

— Реванш? — запита Волф.

— О, не, ще се наслаждавам на всички преимущества на победителя.

Професорът потупа Хлинов по коляното.

— Какво интересно прочетохте във вестничето, мой млади и непримирими болшевико? Седемте нарязани французи? Какво да се прави — победителите винаги са склонни към невъздържаност. Историята се стреми към равновесие. Песимизъм — ето какво домъкват победителите в дома си ведно с награбеното. Те започват да се хранят обилно. Стомахът им не може да се справи с тлъстините и отравя кръвта с отвратителни отрови. Те режат хората на парчета, бесят се с тирантите си, хвърлят се от мостове. Губят любовта към живота. Оптимизъм — ето какво остава у победените в замяна на заграбеното. Великолепно свойство на човешката воля — да вярва, че всичко върви към по-хубаво в този най-хубав свят. Песимизмът трябва да бъде изкоренен. Мрачната кървава мистика на Изтока, безизходната тъга на елин ската цивилизация, разюзданите страсти на Рим сред димящите развалини на градовете, жестокостта на средните векове, очакващи всяка година края на света и страшния съд, и нашият век, който строи картонени къщички на благополучие и поглъща непоносимата глупост на кинематографията — на каква основа, питам аз, е построена тази хилава психика на царя на природата? Основата е песимизмът… Проклетият песимизъм… Чел съм вашия Ленин, скъпи мой… Голям оптимист. Уважавам го…

— Днес сте в прекрасно настроение, професоре — мрачно каза Волф.

— Знаеш ли защо? — Професорът се облегна в плетеното кресло, брадичката му се набръчка, очите поглеждаха изпод веждите весело, младежки. — Направих много интересно откритие… Получих някои сведения и като съпоставих някои данни, неочаквано стигнах до страшни заключения… Ако германското правителство не беше шайка авантюристи, ако бях сигурен, че откритието ми няма да попадне в ръцете на мошеници и грабители, може би щях да го публикувам… Но не, по-добре да си мълча…

— Надявам се, че с нас можете да го споделите — каза Волф.

Професорът му намигна дяволито:

— Например какво бихте казали вие, приятелю мой, ако предложа на честно германско правителство… чувате ли — подчертавам: „на честно“, в това влагам особен смисъл… — ако предложа големи запаси от злато?

— Откъде — запита Волф.

— От земята, разбира се.

— Къде е тази земя?

— Безразлично. Която и да е точка на земното кълбо… Ако щете и в центъра на Берлин. Но няма да му предложа. Не вярвам златото да обогати вас, мен, всички фрицовци, михеловци… Може би ще станем дори по-бедни… Само един човек — той обърна към Хлинов беловласата си лъвска глава, — ваш съотечественик, е открил начин за оптимално приложение на златото… Разбирате ли?

Хлинов се усмихна, кимна.

— Професоре, свикнал съм да ви слушам да говорите сериозно — каза Волф.

— Ще се постарая да бъда сериозен. Ето при тях в Москва зимните студове стигат до тридесет градуса под нулата, вода, хвърлена от третия етаж, пада на тротоара на ледени топчета. Земята се движи в междупланетното пространство десет-петнадесет милиарда години. Нали трябваше да изстине за този дълъг срок, дявол да го вземе? Аз твърдя — Земята е изстинала много отдавна, дала е чрез лъчеизпускане цялата си топлина на междупланетното пространство. Ще попитате: ами вулканите, разтопената лава, горещите гейзери? Между твърдата земна кора, слабо нагрявана от слънцето, и цялата земна маса се намира пояс разтопени метали, така нареченият Оливинов пояс. Той се получава от непрекъснатото разпадане на атомите на основната земна маса. Тази основна маса представлява сфера с температурата на междупланетното пространство, тоест в него има двеста седемдесет и три градуса под нулата. Продуктите от разпадането — Оливиновият пояс — не е нищо друго, освен намиращи се в течно състояние метали: оливин, живак и злато. И според повечето данни находището им не е толкова дълбоко. В центъра на Берлин може да се пробие шахта и разтопеното злато само ще бликне като нефт от дълбините на Оливиновия пояс…

— Логично, примамливо, но невероятно — промълви Волф след известно мълчание. — Със съвременни средства е невъзможно да се пробие шахта на такава дълбочина…