Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гиперболоид инженера Гарина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2010)

Издание:

Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987

Библиотека „Галактика“, №82

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Донка Станкова

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Руска-съветска, I издание

Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.

Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023

Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54

Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Атанас Свиленов, предговор, 1987

© Донка Станкова, преводач, 1987

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987

c/o Jusautor, Sofia

 

А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина

Издательство „Современник“, Москва, 1982

История

  1. — Добавяне

5

Вилата в залинялата брезова горичка изглеждаше необитаема — входната стълба беше прогнила, върху капаците на прозорците бяха заковани дъски. В сутерена стъклата изпочупени, ъглите на къщата под разнебитените водосточни тръби бяха обрасли с мъх, под прозорците растеше лобода.

— Прав сте — каза Шелга, след като огледа вилата иззад дърветата, после я заобиколи предпазливо. — Днес са идвали… Но за какъв дявол им е трябвало да се пъхат през прозореца? Тарашкин, я елате, тук нещо не е в ред.

Те веднага отидоха до външната стълба. По нея личаха стъпки. Вляво от стълбата капакът на прозореца висеше на едната панта — съвсем наскоро откъртен. Прозорецът разтворен навътре. На влажния пясък под прозореца — пак отпечатъци от подметки. Големи, явно от едър човек, и други, по-малки, тесни — с носовете навътре.

— Стъпките на стълбата са от други обувки — каза Шелга.

Той надзърна през прозореца, свирна тихичко, извика: „Ей, чичо, прозорецът ви е отворен, да не ви задигнат нещо.“ Никой не отговори. От полутъмната стая идеше сладникав неприятен дъх.

Шелга повика по-високо, повдигна се на перваза, извади револвера и леко скочи в стаята. След него се вмъкна и Тарашкин.

Първата стая беше празна, по пода се търкаляха начупени тухли, изронена мазилка, накъсани вестници. Открехнатата врата водеше към кухнята. По масите и табуретките бяха пръснати примуси, фаянсови тигли, стъклени, метални колби, стъкленици и цинкови сандъчета. Догаряйки, единият от примусите още съскаше.

Шелга отново извика: „Ей, чичо!“ Поклати глава и предпазливо открехна вратата към полутъмната стая, прорязана от плоски слънчеви лъчи, проникващи през процепите на капаците.

— Ето го! — каза Шелга.

В дъното на стаята на желязно легло по гръб лежеше облечен човек. Ръцете му бяха отметнати зад главата и завързани за пръчките на леглото. Краката — омотани с въже. Сакото и ризата — разкъсани отпред. Главата — неестествено отметната, острата брадичка стърчеше.

— Я виж как са го наредили — каза Шелга, оглеждайки убития със забитата до дръжката кама под зърното на гърдата. — Измъчвали са го… Ето, вижте…

— Василий Виталиевич, това е същият, който дойде с лодката. Убили са го преди не повече от час.

— Останете тук, пазете, нищо да не се пипа, никого те пускайте, чувате ли, Тарашкин?

След няколко минути Шелга вече разговаряше по телефона от клуба:

— Веднага пратете наряд на гарите… Да се проверяват всички пътници… Наряди по всички хотели. Да се проверяват всички, които са се прибрали между шест и осем часа сутринта. Веднага един служител и куче на мое разположение.