Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (23)

23

От пощата той се изкачи към булевард „Клиши“ и тръгна по сенчестата страна.

Тук от всяка врата, от прозорците на мазетата, изпод раираните тенти, опънати над мраморните масички и плетените столове, по тротоарите се носеше възкиселият дъх на нощните кръчми. Гарсоните в късички смокинги и бели престилки, подпухнали, с намазани с брилянт сресани на път коси, посипваха с влажни стърготини кахления под и тротоара между масичките, слагаха свежи стръкове цветя, въртяха бронзовите дръжки на тентите.

През деня булевард Клиши изглеждаше излинял като декорация след карнавал. Високите, неприветливи, стари сгради от край до край са заети от ресторанти, гостилнички, кафенета, магазинчета за дреболии за леките момичета, от хотели. Конструкциите и ламаринените съоръжения на рекламите, олющените крила на прочутата мелница „Мулен руж“, филмовите плакати по тротоарите, двата реда посърнали дървета по средата на булеварда, писоарите, изподраскани с неприлични думи, паважът, по който са прошумели, преминали столетия, редиците панаирни бараки и въртележки, покрити с брезент — всичко това очакваше нощта, когато безделниците и гуляйджиите ще се заточат отдолу, от буржоазните квартали на Париж.

Тогава ще пламнат светлините, ще засноват сервитьорите, ще засвирят с парните гърла въртележките, ще се завъртят; върху златни прасенца, върху бикове със златни рога, в лодки, кофи, гърнета — отразявайки се в хиляди огледала, ще се понесат под звуците на парни оркестрини, девойки с полички до коленете, смаяни буржоа, апаши с великолепни мустаци, японски студенти, усмихнати като маски, малчугани, хомосексуалисти, мрачни руски емигранти, очакващи падането на болшевиките.

Ще се завъртят огнените крила на „Мулен руж“. По фасадите на сградите ще затичат начупени светещи огнени стрели, ще светнат надписите на световноизвестни пивници, от отворените им прозорци към напечения булевард ще се устреми страхотен трясък — барабанни удари и свирките на джаза.

В навалицата ще запищят картонените пискуни, ще затракат кречетала. Изпод земята ще заизлизат нови тълпи, изхвърлени от метрото и Нор-Сюд. Това е Монмартър. Това са възвишенията Мартър, които цяла нощ греят над Париж с весели светлини — най-безгрижното място на света. Тук има къде да си похарчиш парите, къде да прекараш една весела нощ с кикотещи се момичета.

Веселият Монмартър — това е булевард Клиши между двата кръгли, вече съвсем весели площада — Пигал и Бланш. Наляво от площад Пигал се простира широкият и тих булевард Батиньол. Вдясно зад площад Бланш започва предградието Сент Антоан. По тези места живеят работниците и парижките бедняци. Оттук — от Батиньол, от височините на Монмартър и Сент Антоан — неведнъж са слизали въоръжени работници, за да превземат Париж. Четири пъти са ги принуждавали с оръдия да се върнат обратно на височините. И долният град, където по бреговете на Сена са разположени банки, кантори, богати магазини, хотели за милионери и казарми за тридесет хиляди полицаи, четири пъти бе минавал в настъпление и в сърцето на работническия град, на височините, укрепи с крещящите светлини на всемирните вертепи сексуалното петно на долния град — площад Пигал — булевард Клиши — площад Бланш.