Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (58)

58

Трета нощ поред в стаята, където лежеше Шелга, забравяха да затворят капаците на прозорците. Всеки път той подсещаше за това сестрата кармелитка. Внимателно следеше резето, което съединяваше двете крила на капаците, да бъде затворено както трябва.

За тези три седмици Шелга се подобри до такава степен, че ставаше от леглото и сядаше до прозореца, по-близо до буйните широколистни клони на чинара, до черните дроздове и разноцветните дъги над водните пръски сред зелената тревна площ.

Оттук се виждаше цялата болнична градинка, оградена със зид. През осемнадесети век това място е принадлежало на манастир, опустошен по време на революцията. Монасите не са обичали любопитните погледи. Стената беше висока и по целия й гребен бляскаха забити начупени парчета стъкло.

Прехвърлянето през стената можеше да стане само със стълба. Поставена откъм външната страна. Граничещите с болницата улички бяха тихи и пусти, но фенерите по тях светеха толкова ярко и така ясно се чуваха в тишината извън стената стъпките на полицаите, че въпросът за стълбата отпадаше.

Разбира се, ако не беше начупеното стъкло отгоре по стената, всеки ловък човек би се прехвърлил и без стълба. Всяка сутрин Шелга оглеждаше иззад транспаранта високата стена до последното камъче. Опасност го заплашваше само от другата страна. Изпратеният от Ролинг човек едва ли би рискувал да се появи през болницата. Но Шелга не се съмняваше, че убиецът въпреки всичко ще се появи.

Сега той чакаше лекарят да го прегледа, преди да го изпише. Вече го бяха уведомили. Лекарят идваше обикновено пет пъти седмично. Този път се разбра, че се разболял. Съобщиха на Шелга, че няма да го изпишат без преглед на главния лекар. Той дори не се опита да протестира. Помоли да му носят храна от съветското посолство. Болничната супа изсипваше в умивалника, а хляба хвърляше на дроздовете.

Шелга знаеше, че Ролинг трябва да се избави от единствения свидетел. Вече почти не спеше — толкова много се вълнуваше. Сестрата кармелитка му донасяше вестници — цял ден той работеше с ножици и проучваше изрезките. Беше забранил на Хлинов да идва в болницата. (Волф беше в Германия, на Рейн, където събираше сведения за борбата на Ролинг с германската анилинова компания.)

Сутринта Шелга отиде до прозореца както винаги, огледа градината и веднага се дръпна зад завесата. Дори се развесели. Най-после! До северната стена на градината, полускрита от една липа, беше опряна стълбата на градинаря, горният й край стърчеше половин метър над парчетата стъкло.

— Много ловко, мръсници!

Оставаше му да чака. Всичко беше вече обмислено. Дясната му ръка, макар и свободна от бинтовете, беше още слаба. Лявата — в шини и гипс — сестрата беше бинтовала стегнато към гърдите. С гипса ръката тежеше не по-малко от петдесет фунта. Това беше единственото оръжие, с което можеше да се защищава.

През четвъртата нощ сестрата пак забрави да сложи резето на капаците. Този път Шелга не изрази недоволство и от девет часа се престори на заспал. Чуваше как тракаха капаците на двата етажа. Прозорецът му пак остана широко отворен. Когато угасиха светлината, той скочи от леглото, със слабата дясна ръка и със зъби започна да развързва превръзката, която придържаше гипсираната лява ръка към гърдите.

От време на време спираше, ослушваше се, затаил дъх. Най-сетне ръката увисна освободена. Можеше да я опъне наполовина. Погледна в градината, осветена от уличната лампа — стълбата си стоеше все така зад липата. Нави юргана, мушна го под чаршафа, в полумрака изглеждаше, че на леглото лежи човек.

Навън беше тихо, чуваха се само падащите капки. Леко лилава зора трептеше в облаците над Париж. Шумът на булевардите не стигаше дотук. Тъмният клон на чинара висеше неподвижно.

Някъде забоботи автомобил. Шелга се ослуша — струваше му се, че чува как бие сърцето на птицата, коя то спеше на чинара. Мина, изглежда, доста време. В градината започна да се чува поскърцване и шумолене, сякаш някой търкаше с дърво мазилката.

Шелга се дръпна до стената зад завесата. Отпусна гипсираната ръка. „Кой ли е? Наистина кой? — помисли си Шелга. — Нима е самият Ролинг?“

Листата зашумоляха — дроздът се събуди. Шелга гледаше слабо осветения от прозореца паркет, където трябваше да се появи човешка сянка.

„Няма да стреля — мина му през ума, — трябва да се очаква някаква гадост, нещо от рода на фосгена…“ От паркета започна да се изправя сянка на глава с дълбоко нахлупена шапка. Шелга вдигна ръка, за да удари по-силно. Сянката се източи до раменете, вдигна разперени пръсти.

— Шелга, другарю Шелга — прошепна сянката на руски, — аз съм, не се бойте…

Шелга очакваше всичко друго, но не и тези думи, не този глас. Той извика несъзнателно. Издаде се и човекът веднага с един скок през перваза на прозореца се намери вътре. Протегна за отбрана двете си ръце. Беше Гарин.

— Очаквахте нападение, така си и мислех — бързо каза той, — тази нощ трябва да ви убият. За мен това не е изгодно. Аз рискувам дявол знае колко много, трябва да ви спася. Да вървим, с автомобил съм.

Шелга се отдели от стената.

Зъбите на Гарин блеснаха весело, като видя все още вдигнатата гипсирана ръка.

— Слушайте, Шелга, вярвайте ми, не съм виновен. Помните ли уговорката ни в Ленинград? Аз играя честно. Неприятностите във Фонтенбло дължите изключително на този мръсник Ролинг. Можете да ми вярвате — да вървим, всяка секунда е скъпа…

Най-после Шелга проговори:

— Добре, ще ме откарате, а след това какво?

— Ще ви скрия… За известно време, не се бойте. Докато получа от Ролинг половината. Не четете ли вестници? На Ролинг му върви като на бясно куче, но той не може да играе честно. Колко искате, Шелга? Назовете първата цифра. Десет, двайсет, петдесет милиона? Ще ви напиша разписка…

Гарин говореше тихо, припряно, като в треска — цялото му лице трепереше.

— Не ставайте глупак, Шелга. Вие какво, да не сте принципен, а?… Предлагам ви да работим заедно против Ролинг… Е… Тръгваме…

Шелга упорито тръсна глава:

— Не искам. Няма да дойда.

— Все едно, ще ви убият.

— Ще видим.

— Сестри, пазачи, администрация — всичко е подкупено от Ролинг. Ще ви удушат. Знам… Тази нощ няма да останете жив… Предупредили сте вашето посолство ли? Добре, добре… Посланикът ще поиска обяснения. Френското правителство в най-добрия случай ще се извини… Но на вас няма да ви е по-добре от това. Ролинг иска да премахне свидетеля. Той няма да допусне да прекрачите прага на съветското посолство…

— Казах — няма да дойда… Не искам…

— Добре, тогава ще ви взема и без вашето съгласие. — Той отстъпи една крачка, мушна ръка в палтото.

— Тоест как така — без мое съгласие?

— Ами ето така…

Гарин издърпа от джоба си маска с къс цилиндър на противогаз, сложи я бързо до устата на Шелга, който не успя да извика — в лицето го удари струя мазна течност… Ръката на Гарин, стиснала гумена тулумбичка, само се мярна… Шелга нагълта някаква ароматна, сладка упойка.