Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гиперболоид инженера Гарина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2010)

Издание:

Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987

Библиотека „Галактика“, №82

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Донка Станкова

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Руска-съветска, I издание

Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.

Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023

Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54

Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Атанас Свиленов, предговор, 1987

© Донка Станкова, преводач, 1987

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987

c/o Jusautor, Sofia

 

А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина

Издательство „Современник“, Москва, 1982

История

  1. — Добавяне

94

Гарин изпрати във вестниците на Стария и Новия свят радиограма за това, че той, Пиер Гари, е заел в Тихия океан на сто и тридесет градуса западна дължина и двадесет и четири градуса южна ширина остров с площ петдесет и пет квадратни километра, заедно с околните островчета и плитчини, че смята този остров за свое владение и е готов да защищава суверенните си права до последна капка кръв.

Получи се голяма смехория. Островчето в южните ширини на Тихия океан беше необитаемо и с нищо забележително, освен със своята живописност. Дори настана известно объркване — на кого всъщност принадлежи островът: на Америка, на Холандия или Испания? Но не се наложи дълго да се спори с американците, те помърмориха и се отказаха.

Островът не струваше количеството въглища, които трябваше да се изразходват, за да се доплава до него, но важен е преди всичко принципът и от Сан Франциско потегли лек крайцер да арестува този Пиер Гари и да издигне на острова за вечни времена железен стълб със знамето на Съединените щати.

Крайцерът замина. За смешната история с Гарин бе съчинен фокстрот „Бедният Гари“, в който се разказваше как дребният, беден Пиер Гари обикнал една креолка и така я обикнал, че поискал да я направи кралица. Откарал я той на малкия остров и там те танцували фокстрот, двамата — кралят и кралицата. И кралицата молила: „Бедни Гари, искам да закуся, гладна съм.“ В отговор Гари само въздъхвал и продължавал да танцува — уви, освен черупки от миди и цветя той нямал нищо друго. Но ето, пристигнал кораб. Красавецът капитан предложил на кралицата ръката си и я повел към великолепна закуска. Кралицата ядяла и се смеела. А на бедния Гари му останало единствено да танцува сам. И така нататък… С една дума, все шегички.

След десетина дни се получи радиограма от крайцера:

„Стоя и наблюдавам острова. Не можах да акостирам, тъй като получих предупреждение, че островът е укрепен. Изпратих ултиматум на Пиер Гари, който се обявява за владетел на острова. Срокът е до утре в седем часа, след което ще извърша десант.“

Това беше вече комично — бедният Гари заплашва с юмруче шестдюймови оръдия… Но нито на другия ден, нито следващите дни се получиха повече някакви известия от крайцера.

На последното запитване той не отговори. Охо! Някои във военното министерство навъсиха вежди.

После във вестниците се появи сензационно интервю с Мак Линей. Той уверяваше, че Пиер Гари не е някой друг, а известният руски авантюрист инженер Гарин, с чието име са свързани слуховете за редица престъпления, в това число и загадъчното убийство във Вил Давре край Париж. Историята със заграбването на острова учудва Мак Линей още повече и поради това, че на борда на яхтата се намира не кой да е, а самият Ролинг, шеф и ръководител на тръста „Анилин Ролинг“. С негови средства са били направени огромни покупки в Америка и Европа и са били наети кораби за превозване на материалите на острова. Досега всичко ставало по законен ред, Мак Линей мълчал, но сега той твърди, че характерно за краля на химията Ролинг е прекомерното зачитане на законите. Ето защо няма съмнение, че безсрамното заграбване на острова е извършено пряко волята на Ролинг и само доказва, че Ролинг е държан в плен на острова и че използуват милиардера за нечуван шантаж.

Вече нямаше място за шеги. Потъпкваше се най-святото. Агенти на полицията събраха сведения за покупките на Гарин за месец август. Получиха се изумителни цифри. В същото време военното министерство напразно търсеше крайцера — той изчезна. И освен всичко друго във вестниците бе публикувано описание на взривяването на анилиновите заводи, разказано от очевидец на катастрофата — руския учен Хлинов.

Телеграфът донесе още една смайваща новина: тайнствен дирижабъл, най-нов модел, е прелетял над Хавайските острови, спуснал се в пристанище Гило, взел бензин и вода, прелетял над Курилските острови, слязъл по-ниско над Сахалин, в Александровското пристанище взел бензин и вода, след което изчезнал в северозападна посока. На металния борд на кораба били забелязани буквите П и Г.

Тогава за всички стана ясно: Гарин е московски агент. Ето ти „бедния Гари“. Камарата гласува най-решителни мерки. Флот от осем линейни крайцера потегли към „Острова на подлеците“, както го наричаха сега в американските вестници.

Същия ден радиостанциите в цял свят приеха на къси вълни радиограма, чудовищна по своята безочливост и безнравствен стил:

„Ало! Ало! Говори радиостанцията на Златния остров, наричан поради неосведоменост Остров на подлеците. Ало! Пиер Гари от сърце съветва правителствата на всички страни да не си пъхат носа в неговите вътрешни работи. Пиер Гари ще се отбранява и всеки военен кораб или флот, влязъл във водите на Златния остров, ще постигне участта на американския лек крайцер, изпратен на дъното за по-малко от петнадесет секунди. Пиер Гари от сърце съветва цялото население на земното кълбо да зареже политиката и безгрижно да танцува фокстрота, наречен на негово име.“