Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (25)

25

Гарин и Виктор Леноар се приближиха до малко тухлено огнище с похлупак. На маса до него бяха наредени в редички безброй пирамидки. На огнището беше изправен дебел бронзов пръстен с дванадесет фаянсови чашки, разположени по окръжността. Леноар запали свещ и погледна Гарин със странна усмивка.

— Пьотр Петрович, ние с вас се познаваме от петнайсетина години — нали? От доста време се знаем. Имахте възможност да се убедите, че съм честен човек. Когато избягах от Съветския съюз — вие ми помогнахте… От това си правя заключение, че отношението ви към мен е добро. Кажете — за какво криете от мен апарата, дявол да го вземе? Много добре знам, че без мен, без тези пирамидки, вие сте безпомощен… Хайде, по другарски…

Като разглеждаше внимателно бронзовия пръстен с фаянсовите чашки, Гарин попита:

— Искате да ви открия тайната?

— Да.

— Ако се наложи, а аз предполагам, че по-нататък ще стане нужда, вие ще трябва да се решите на всичко заради успеха на работата…

Без да сваля поглед от него, Леноар приседна на ръба на огнището, ъглите на устата му затрепериха.

— Да — решително каза той, — съгласен съм.

Той измъкна от джоба на престилката едно парцалче и избърса челото си.

— Не ви принуждавам, Пьотр Петрович. Започнах този разговор, защото вие сте ми най-близкият човек, колкото и странно да е това… Аз бях в първи курс — вие във втори. Ами как да ви кажа, още тогава аз се прекланях май пред вас… Вие сте страшно талантлив… превъзходен… Много смел сте. Умът ви е аналитичен, дързък, страхотен. Страшен човек сте вие. Жесток сте, Пьотр Петрович, като всеки голям талант, не се съобразявате с хората. Попитахте дали съм готов на всичко, за да работя с вас… Ами да, разбира се… Иска ли питане? Няма какво да губя. Без вас — делнична работа, скука до края на живота. С вас — празник или гибел… Дали съм съгласен на всичко?… Смешно… Ами какво е това „всичко“? Да открадна, да убия?

Той спря. Гарин с очи каза „да“. Леноар се усмихна:

— Познавам френските наказателни закони. Дали съм съгласен да се изложа на опасността от прилагането им? Съгласен съм… Между другото с очите си видях прочутата газова атака на германците на двайсет и втори април през петнайсета година. Изпод земята се издигна гъст облак и запълзя към нас на жълто-зелени вълни, като мираж — не си и сънувал такова нещо. Хиляди хора тичаха по бойните полета, обхванати от непреодолим ужас, и захвърляха оръжието. Облакът ни настигаше. На онези, които успяха да се измъкнат, лицата им бяха тъмночервени, езиците — изплезени, очите — обгорени… Охо, след тази война вече не сме деца.

— С една дума — подигравателно каза Гарин, — най-после сте разбрали — буржоазният морал е един от най-хитрите арабски номера и глупаци са онези, които заради него гълтат зеления газ. Право да си кажа, малко съм се замислял върху тези проблеми… и така… Доброволно ви вземам за другар в общата работа. Вие ще се подчините безпрекословно на разпорежданията ми. Но има едно условие.

— Добре, съгласен съм с каквото и да е условие.

— Вие знаете, Виктор, че пристигнах в Париж с фалшив паспорт, всяка нощ сменям хотела. Понякога ми се налага да взема някоя проститутка, за да не събуждам подозрение. Вчера разбрах, че ме следят. Възложили са следенето на руснаци. Изглежда, че ме смятат за болшевишки агент. Трябва да насоча детективите по лъжлива следа.

— Какво трябва да направя?

— Да се гримирате така, че да приличате на мен. Ако ви заловят, ще им покажете документите си. Искам да се раздвоя. Ние с вас сме на един ръст, ще си боядисате косите, ще си сложите фалшива брадичка, ще си купим еднакви дрехи. След това още тази вечер ще се премести те от вашия хотел в друга част на града, където не ви познават — да кажем — в Латинския квартал. Приемате ли?

Леноар скочи от огнището, енергично стисна ръката на Гарин. След това заразказва как е успял да приготви пирамидките от смес алуминий и железен окис (термит) с твърдо масло и жълт фосфор.

Той постави във фаянсовите чашки на пръстена дванадесет пирамидки и ги запали с помощта на фитилче. Трябваше да се отдръпнат в дъното на бараката — толкова непоносими бяха светлината и горещината.

— Чудесно — каза Гарин, — надявам се, че не остават никакви сажди?

— При такава страхотна температура изгарянето е пълно. Материалите са химически очистени.

— Добре. В близки дни вие ще видите чудеса — каза Гарин, — да вървим да обядваме. Ще изпратим разсилен да вземе багажа ви от хотела. Ще преспим на левия бряг. А утре в Париж ще има двама Гариновци… Имате ли втори ключ от бараката?