Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гиперболоид инженера Гарина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2010)

Издание:

Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987

Библиотека „Галактика“, №82

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Донка Станкова

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Руска-съветска, I издание

Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.

Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023

Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54

Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Атанас Свиленов, предговор, 1987

© Донка Станкова, преводач, 1987

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987

c/o Jusautor, Sofia

 

А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина

Издательство „Современник“, Москва, 1982

История

  1. — Добавяне

18

Зоя Монроз поддържаше връзка с някои от руските емигранти. Един от тях, Семьонов, се числеше при нея на постоянна заплата. Той беше инженер-химик, завършил през военното време, после прапорщик, след това бял офицер и в емиграция се занимаваше с дребни покупко-продажби, та дори и с препродажба на носени рокли на уличните момичета.

При Зоя Монроз той завеждаше контраразузнаването. Донасяше й съветски списания и вестници, сведения, сплетни, слухове. Беше изпълнителен, енергичен и не подбираше средствата. Веднъж Зоя Монроз показа на Ролинг една изрезка от ревелски вестник, в която се съобщаваше за механизъм с огромна разрушителна сила, който се строи в Петроград. Ролинг се засмя:

— Празни работи. Никой няма да се изплаши. Имате твърде разпалено въображение. Болшевиките не са способни да построят каквото и да било.

Тогава Зоя покани Семьонов на закуска и по повод на тази дописка той разказа интересна история:

„… През деветнайсета година, малко преди моето бягство, срещнах в Петроград на улицата един приятел, поляк, заедно бяхме завършили технологическия институт — Стас Тъклински. Метнал торба през рамо, краката му омотани с парчета от килим, по палтото му изписани с тебешир цифри — седял е по опашки. С една дума, всичко както му е редът. Но лицето му оживено. Намига ми. Какво има? «Аз, казва, налетях на една работа — леле, леле! — милиони! Какво ти — стотици милиони (то се знае, златни)!» Аз, разбира се, не го оставих на мира — разкажи ми, а той само се смее. И се разделихме. След около две седмици се случих на Василиевския остров, където живееше Тъклински. Сетих се за неговата златна работа — мисля си, я да поискам от милионера половин фунт захар. Отбих се. Тъклински лежи и може да се каже, умира — ръката и гърдите му в бинтове.

— Кой те нареди така?

— Нищо — отвръща ми, — Дева Мария ще помогне — щом оздравея, ще го убия.

— Кого?

— Гарин.

И ми разправи объркано и неясно, разбира се, защото не иска да разкрива подробности, как един негов стар познат, инженер Гарин, му предложил да направи каменовъглени свещи за някакъв апарат с необикновена разрушителна сила. За да привлече Тъклински, обещал му проценти от печалбата. Имал намерение след завършването на опитите да избяга с готовия апарат в Швеция, да получи там патент и да се залови с експлоатацията на апарата.

Тъклински с увлечение започнал да работи над пирамидките. Имал за задача при възможно най-малък обем да се отделя най-голямо количество топлина от тях. Гарин пазел в тайна устройството на механизма — казвал, че е построен на необикновено прост принцип и затова и най-малкият намек би разкрил тайната. Тъклински му донасял пирамидки, но не могъл да измоли нито веднъж да му покаже апарата.

Това недоверие го вбесявало. Често се карали. Веднъж Тъклински проследил Гарин до мястото, където той провеждал опитите — в полуразрушена къща на една от глухите улици в Петербургската част. Промъкнал се след Гарин вътре и дълго вървял по някакви стълби, пусти стаи с изпочупени прозорци и накрая чул в мазето силно съскане като от струя пара и познат мирис на запалени пирамидки.

Слязъл предпазливо в мазето, но се спънал в натрошени тухли, паднал, вдигнал шум и на тридесетина крачки от себе си, зад сводест отвор, видял осветеното от газениче изкривено от злоба лице на Гарин. «Кой, кой е тук?!» — бясно закрещял Гарин и в същата минута ослепителен лъч, не по-дебел от игла за плетене, отскочил от стената и резнал Тъклински косо през гърдите и ръката.

Тъклински дошъл в съзнание на разсъмване, дълго викал за помощ и едва изпълзял от мазето, загубвайки много кръв. Прибрали го минувачи, с ръчна количка го закарали у дома му. Когато оздравял, започнала войната с Полша — трябвало да се махне от Петроград.“

Този разказ направи много силно впечатление на Зоя Монроз. Ролинг се усмихваше недоверчиво: той вярваше само в силата на задушливите газове. Броненосците, крепостите, оръдията, тежковъоръжените армии — всичко това според него бяха остатъци от варварството. Аеропланите и химията — това е единственото могъщо оръдие на войната. А някакви си там механизми от Петроград са само врели-некипели!

Но Зоя Монроз не се успокои. Тя изпрати Семьонов във Финландия, за да получи оттам точни сведения за Гарин. Един бял офицер, нает от Семьонов, премина със ски руската граница, намери в Петроград Гарин, разговаря с него и дори му предложи да работят заедно. Гарин се държал много предпазливо. Явно е знаел, че в чужбина следят работата му. За своя апарат той казваше само, че нечувано всемогъщество очаква онзи, който ще го притежава. Опитите е модела на апарата дадоха блестящи резултати. Чакаше само да завърши работата над свещите пирамидки.