Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (20)

20

След тази вечер изминаха седем седмици. Двойникът на Гарин бе убит на о-в Крестовски. Семьонов дойде на булевард „Малзерб“ без чертежите и апарата. Ролинг за малко не му разби главата с мастилницата. Вчера в Париж бяха видели Гарин или негов двойник.

На другия ден както винаги към един часа Зоя се отби с колата на булевард „Малзерб“. Ролинг седна до нея в закритата лимузина, опря брадичката си на бастуна и каза през зъби:

— Гарин е в Париж.

Зоя се облегна на възглавниците. Ролинг я погледна ядосано.

— Главата на Семьонов отдавна трябваше да бъде отсечена с гилотината, той е мърльо, евтин убиец, нахалник и глупак — каза Ролинг. — Доверих му се и се оказах в смешно положение. Възможно е да ме вкара тук в някоя мръсна история…

Ролинг предаде на Зоя целия разговор със Семьонов. Не са успели да откраднат чертежите и апарата, защото безделниците, наети от Семьонов, са убили не Гарин, а негов двойник. Появата на двойника особено тревожеше Ролинг. Той разбра, че противникът е ловък. Гарин или знаеше за подготвяното покушение, или предвиждаше, че то е неизбежно, и ги заблуди, като им пробута човек, който прилича на него. Всичко беше много неясно. Но най-необяснимото беше — за какъв дявол е дошъл в Париж?

Лимузината се движеше сред множество автомобили по „Шанз-Елизе“. Денят беше топъл, влажен, в леката нежно синкава мъгла се открояваха крилатите коне на Гран Пале, полукръглите покриви на високите сгради, тентите над прозорците, бухналите корони на кестените.

В автомобилите едни седяха полуизлегнати, други — преметнали крак връз крак, трети — захапали кръглата ръкохватка на бастуна — предимно бързо забогатели нисички контета с пролетни шапки и ярки връзки. Те водеха на закуска в Булонската гора хубавички момичета, каквито Париж гостоприемно предоставяше на чужденците за развлечение.

На площад Етоал лимузината на Зоя Монроз настигна наета кола, в която седеше Семьонов и един човек с жълто, пълно лице и с прошарени мустаци. И двамата, наведени напред, с известна ярост следяха малкия зелен автомобил, който завиваше по площада към спирката за метрото.

Семьонов сочеше автомобила на своя шофьор, но беше трудно да се промъкнат сред потока от коли. Накрая успяха и искаха с пълна скорост да пресекат пътя на зеленото автомобилче. Но то беше спряло вече до метрото. От него изскочи среден на ръст човек с широко вълнено палто и се изгуби под земята.

Всичко това стана за две-три минути пред очите на Ролинг и Зоя. Тя извика на шофьора да завие към метрото. Спряха почти едновременно е колата на Семьонов. Размахвайки бастуна, той изтича до лимузината, отвори вратичката и каза страшно разтревожен:

— Това беше Гарин. Измъкна се. Нищо. Днес ще ида при него на Батиньол, ще му предложа да се спогодим. Ролинг, трябва да се споразумеем: какъв кредит отпускате, за да получите апарата? Можете да бъдете спокоен — ще действувам в рамките на закона. Впрочем позволете да ви представя Стас Тъклински. Напълно подходящ човек.

Без да дочака разрешение, той извика Тъклински, който веднага изтича до разкошната лимузина, смъкна шапката си, поклони се и целуна ръчицата на пани Монроз.

Ролинг не подаде ръка нито на единия, нито на другия, само очите му блестяха като на кугуар в клетка от вътрешността на лимузината. Беше неразумно да се задържат на площада пред очите на всички. Зоя предложи да идат да закусят на левия бряг в ресторант „Лаперуз“, малко посещаван през този сезон.