Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гиперболоид инженера Гарина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2010)

Издание:

Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987

Библиотека „Галактика“, №82

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Донка Станкова

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Руска-съветска, I издание

Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.

Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023

Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54

Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Атанас Свиленов, предговор, 1987

© Донка Станкова, преводач, 1987

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987

c/o Jusautor, Sofia

 

А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина

Издательство „Современник“, Москва, 1982

История

  1. — Добавяне

110

През нощта на северозапад се появи разсеяна светлина от прожектори. Сирените в пристанището засвириха тревожно. На разсъмване, когато морето беше още в сянка, се показаха първите вестители на приближаващата ескадра: високо над острова закръжиха самолети, проблясвайки в розовата зора.

Гвардейците започнаха да стрелят по тях с карабини, но скоро прекратиха. Жителите на острова се събираха на групи. Над шахтата продължаваше да се вие дим. Ударите на корабните камбани отмерваха времето. На големия транспортен кораб продължаваше разтоварването — бреговият кран пренасяше на брега превързани на кръст денкове.

Океанът беше спокоен в леката белезникава мъгла. В небето бръмчаха самолетните витла.

Слънцето изгря като мъждиво кълбо. И тогава всички видяха на хоризонта пушеци. Те се разстилаха като дълъг и плосък облак, проточил се на югоизток. Това показваше, че приближава смъртта.

На острова всичко утихна, сякаш престанаха да пеят дори птиците, докарани от континента. На едно място група хора затича към лодките в пристанището и натоварени до горе, те набързо потеглиха в открито море. Но лодките бяха малко, островът — като на длан, нямаше къде да се скрие човек. И жителите стояха като треснати, мълчаха. Някои лягаха по очи на пясъка.

В двореца не се забелязваше никакво движение. Бронзовите врати бяха заключени. Покрай червеникавите наклонени стени с карабини през рамо крачеха гвардейци с широкополи високи шапки, с бели куртки, извезани със сърма. Встрани се издигаше прозрачната като дантела кула на големия хиперболоид. Плъзналата нагоре мъгла скриваше от погледа върха й. Но малцина се надяваха на тази защита: кафеникавочерният облак на хоризонта беше твърде осезателен и застрашителен.

Мнозина с уплаха обърнаха поглед към шахтата. Там засвири сирената за трета смяна. Намерили кога да работят! И тогава над океана се понесе грохот — тежки, усилващи се гръмотевични тътнежи. Първият залп на ескадрата. Секундите на очакване сякаш се проточиха в пространството, в свистенето на връхлитащите снаряди.