Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гиперболоид инженера Гарина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2010)

Издание:

Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987

Библиотека „Галактика“, №82

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Донка Станкова

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Руска-съветска, I издание

Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.

Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023

Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54

Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Атанас Свиленов, предговор, 1987

© Донка Станкова, преводач, 1987

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987

c/o Jusautor, Sofia

 

А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина

Издательство „Современник“, Москва, 1982

История

  1. — Добавяне

115

— Е, Иване, как е здравето?

Шелга помилва момчето по главата. Иван седеше до прозореца на неговата стая в малката къщурка край брега и гледаше океана. Къщурката бе иззидана от крайбрежни камъни, измазана със светложълта глина. Навън по синия океан се гонеха вълни с бели гребени, разбиваха се в рифовете, в крайбрежния пясък на тихото заливче, където живееше Шелга.

Иван бе докаран с въздушния кораб полумъртъв. Шелга го върна към живот с големи усилия. Ако нямаше близък човек на острова, Иван едва ли щеше да оживее. Имаше измръзвания навсякъде, беше простуден и отгоре на всичко душевно потиснат: повярвал бе на хората, стараеше се с последни сили, а какво излезе?

— Сега, другарю Шелга, за мен няма връщане в Съветска Русия, ще ме съдят.

— Стига, глупаче. Ти не си виновен за нищо.

Дали Иван седеше на брега, на камъните, дали ловеше риба или скиташе из острова сред чудесата, усилената работа, забързаните непознати хора — очите му постоянно се обръщаха с тъга на запад, където залязваше красивият кръг на слънцето, където още по-нататък от слънцето се намираше съветската родина.

— Навън е нощ — тихичко си говореше той, — а при нас в Ленинград — утро. Другарят Тарашкин е закусил хубавичко с чай и бял хляб, отишъл е на работа. В клуба на Крестовка калафатят лодките, след две седмици ще вдигнат знамето.

Когато момчето оздравя, Шелга започна предпазливо да му обяснява положението на нещата и видя, както навремето и Тарашкин, че на Иван му сече умът, схваща веднага и е настроен непримиримо, по съветски. Ако не хленчеше по Ленинград — цена нямаше да има момчето.

— Е, Иване — весело започна веднъж Шелга, — е, Ванюшка, скоро ще те изпратя у дома.

— Благодаря, Василий Виталиевич.

— Само че преди това ще трябва да измъкнеш едно нещо.

— Съгласен съм.

— Бива ли те да се катериш?

— В Сибир, Василий Виталиевич, съм се покатервал на петдесетметрови кедри, качиш се, а земята оттам не се вижда.

— Когато му дойде времето, ще ти кажа какво да правиш. И не скитай без работа из острова. Вземи по-добре въдица, лови морски таралежи.