Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гиперболоид инженера Гарина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2010)

Издание:

Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987

Библиотека „Галактика“, №82

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Донка Станкова

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Руска-съветска, I издание

Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.

Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023

Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54

Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Атанас Свиленов, предговор, 1987

© Донка Станкова, преводач, 1987

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987

c/o Jusautor, Sofia

 

А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина

Издательство „Современник“, Москва, 1982

История

  1. — Добавяне

61

Очите на Шелга бяха завързани с кърпа. На раменете му беше наметнато кожено автомобилно палто. Той усети топлината, идеща от огнището — краката му затрепериха. Гарин сложи табуретка. Шелга веднага седна и постави върху коленете си гипсираната ръка.

Генералът и двамата офицери го гледаха така, че сякаш само да им дадеш знак, да намигнеш — и от човека не ще остане и помен. Но Гарин не даде знак. Потупа Шелга по коляното и весело каза:

— Тук нищо няма да ви липсва. При порядъчни хора сте — платено им е добре. След няколко дни ще ви освободя. Другарю Шелга, дайте ми честна дума, че няма да правите опити да бягате, да вдигате скандали, да привличате вниманието на полицията.

Шелга поклати отрицателно наведената си глава. Гарин се наведе към него:

— В противен случай трудно ще мога да ви гарантирам удобно пребиваване тук… Е, обещавате ли?

Шелга проговори бавно, тихо:

— Давам думата си на комунист… (Избръснатата кожа на черепа на генерала веднага запълзя към ушите, офицерите бързо се спогледаха, злобно се усмихнаха.) Давам думата си на комунист — да ви убия при първа възможност, Гарин… Обещавам да ви отнема апарата и да го закарам в Москва… Обещавам, че на двадесет и осми…

Гарин не го остави да се доизкаже. Стисна го за гърлото…

— Млъкни… Идиот!… Побъркан!…

Обърна се и заповеднически:

— Господа офицери, предупреждавам ви, този човек е много опасен, той има натрапчива идея…

— Нали ви казах, най-добре е да го държим във винарската изба — каза басово генералът. — Да се отведе пленникът…

Гарин вдигна брадичка. Офицерите сграбчиха Шелга, блъснаха го в страничната врата и го помъкнаха в избата. Гарин вече си слагаше шофьорските ръкавици.

— През нощта срещу двадесет и девети ще бъда тук. На трийсети, ваше превъзходителство, ще можете да прекратите да се занимавате с развъждането на зайци, да си купите билет за първа класа в трансокеанския параход и да живеете като господар ако искате и на Пето авеню в Ню Йорк.

— Трябва да оставите някакви документи за този кучи син — каза генералът.

— Моля — който паспорт си изберете.

Гарин извади от джоба портфейл, завързан с канап. Това бяха документите, които бе задигнал от Шелга във Фонтенбло. Не беше ги разглеждал още поради липса на време.

— Тук по всяка вероятност има паспорти, приготвени за мен. Предвидливо… Ето, вземете, ваше превъзходителство…

Гарин хвърли на масата паспортна книжка и продължавайки да се рови в портфейла — нещо го беше заинтересувало, — отиде по-близо до лампата. Веждите му се свъсиха.

— Дявол го взел! — и той се спусна към страничната врата, където бяха помъкнали Шелга.