Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (112)

112

Най-странното в поведението на Ролинг беше, че той покорно се помъкна да закусва. На масата, освен тях седеше само мадам Ламол, бледа и мълчалива от преживяното вълнение. Когато вдигаше чашата до устата си — стъклото звънтеше в равните й ослепително бели зъби.

Сякаш страхувайки се да не загуби равновесие, Ролинг гледаше напрегнато в една точка — златната запушалка на бутилката с формата на проклетия апарат, с който за няколко минути бяха унищожени всички предишни понятия на Ролинг за сила и могъщество.

С мокри, несресани коси, без яка, с измачкано и прегорено на места сако, Гарин плещеше някакви глупости, дъвчейки стриди — на един дъх изпи няколко чаши вино:

— Чак сега разбирам колко съм изгладнял.

— Добре поработихме, приятелю — тихо каза Зоя.

— Да. Да си призная, в един момент страшничко ми стана, когато хоризонтът се забули в оръдеен дим… Все пак те ме изпревариха… Дяволи… Ако бяха стреляли с един кабелт по-далеч — тази сграда, какво ти сграда — целият остров щеше да стане на пух и прах…

Той изпи още една чаша вино и макар да беше казал, че е гладен, отстрани с лакът лакея с ливреята, който поднасяше яденето.

— Е, как е, чичка? — неочаквано се обърна той към Ролинг и вече без смях впи в него очи. — Време е да поговорим сериозно. Или ще чакате още по-поразителни ефекти?

Ролинг безшумно остави в чинията вилицата и извитата сребърна лъжичка за омари, наведе очи:

— Говорете, слушам ви.

— Така ви искам… Вече два пъти ви предлагам сътрудничество. Надявам се — помните? Впрочем аз не ви упреквам: вие не сте мислител, вие сте от породата на биковете. Сега ви предлагам още веднъж. Учудва ли ви? Ще обясня. Аз съм организатор. Преустройвам цялата ваша тромава капиталистическа система, натъпкана с най-глупави предразсъдъци. Ясно ли е? Ако аз не сторя това, комунистите ще ви излапат като топъл хляб и дори ще ви изплюят, и то с удоволствие. Комунизмът е единственото нещо в живота, което ненавиждам… Защо ли? Той унижава мен, Пьотър Гарин, всичките идеи в мозъка ми… Имате право да запитате за какво сте ми нужен вие, Ролинг, когато под краката си имам неизчерпаеми запаси от злато?

— Да, ще ви запитам — пресипнало промълви Ролинг.

— Изпийте чаша джин с лют пипер, това ще ободри въображението ви. Да не би дори за миг да ви е минало през ума, че смятам да превърна златото в тор? Наистина ще осигуря на човечеството няколко горещички дни. Ще докарам хората до самия ръб на страшна пропаст, когато те ще държат в ръцете си килограм злато, което ще струва пет цента.

Ролинг изведнъж вдигна глава, мътните му очи блеснаха младежки, устата му се изкриви в усмивка…

— Аха! — изграка той.

— Това е то — аха. Разбрахте ли най-после?… И тогава, в тези дни на нечувана паника, ние, тоест аз, вие и още триста такива като вас бикове или световни негодници, или финансови крале — изберете си названието по ваш вкус — ще стиснем света за гушата. Купуваме всички предприятия, всички заводи, всички железници, целия въздушен и морски флот… Всичко, което ни е необходимо и ще ни послужи — ще бъде наше. Тогава взривяваме този остров заедно с шахтата и обявяваме, че световният запас от злато е ограничен, златото е в наши ръце и се възвръща предишното му значение — да бъде единна мярка за стойност.

Ролинг слушаше, облегнат на стола, устата му със златните зъби се разтвори като на акула, лицето му стана моравочервено.

Той седеше така неподвижно, а малките му очи святкаха. Мадам Ламол за миг дори си помисли: дали старецът няма да получи удар.

— Аха! — отново изграка той. — Идеята е смела. Можете да разчитате на успех. Но вие не вземате под внимание опасността от разни стачки, бунтове…

— Имам го предвид на първо място — рязко отвърна Гарин. — Като начало ще построим огромни концентрационни лагери. Всички недоволни от нашия режим — зад бодливата тел. После — ще прокараме закон за мозъчна кастрация. И така, скъпи приятелю, избирате ли ме за вожд?… Ха! (Той неочаквано намигна и това беше почти страшно.)

Ролинг сведе чело, навъси се. Питаха го, той трябваше да помисли.

— Вие ме принуждавате да се съглася, мистър Гарин?

— А вие как мислите, чичка? Да не би да ви моля на колене? Принуждавам ви, щом още не сте разбрали, че отдавна ме чакате като ваш спасител.

— Много добре — измънка Ролинг и подаде над масата на Гарин грапавата си морава ръка.

— Много добре — повтори Гарин. — Събитията се развиват стремително. Необходимо е на континента да бъде подготвено мнението на триста крале. Ще им напишете писмо за цялото безумие на правителството, което изпраща флота да обстрелва моя остров. Ще се постараете да ги подготвите за „златната паника“. (Той щракна с пръст; лакеят с ливреята тутакси дотича.) Я налей още шампанско. И така, Ролинг, да пием за великия прелом… Е, какво, братко, а Мусолини е някакво пале…

Пьотър Гарин се споразумя с мистър Ролинг. Историята бе пришпорена, историята се понесе в галоп, звънтейки със златни подкови по черепите на глупаците.