Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (97)

97

Наведена през прозореца на алуминиевия кош, мадам Ламол гледаше с бинокъл. Дирижабълът се движеше едва-едва в кръг по лъчезарното небе. Под него на хиляди километри се простираше необятният прозрачен синьо-зелен океан. В центъра на океана се виждаше остров с неправилна форма. Отгоре той приличаше на очертанията на Африка в смален мащаб. От юг, изток и североизток като пръски край него тъмнееха каменисти островчета и плитчини, обрамчени с пяна. Откъм западната страна океанът беше чист.

Тук, недалеч от крайбрежната ивица пясък, в дълбок залив стояха товарни кораби. Зоя наброи двадесет и четири — те приличаха на заспали върху водата бръмбари.

Пътища прорязваха острова — те се събираха в североизточната му скалиста част, където блестяха стъклени покриви. Това беше недовършеният дворец, чиито три тераси се спускаха към вълните на малко пясъчно заливче.

От южната страна на острова се виждаха съоръжения, които, погледнати отгоре, приличаха на детски конструктор: скеле, решетести кранове, релси, тичащи вагонетки. Въртяха се десетки вятърни двигатели. Димяха комини на електроцентрали и помпени станции.

В центъра на тези съоръжения се чернееше кръгъл отвор на шахта. От нея към брега се движеха широки железни транспортни ленти, които изнасяха изкопаната скална маса, а по-нататък в морето се губеха като плъзнали червеи червените цилиндри на земечерпалките. Над отвора на шахтата непрекъснато излизаха облачета пара.

Ден и нощ — на шест смени — продължаваше работата в шахтата: Гарин пробиваше гранитната броня на земната кора. Дързостта на този човек граничеше с безумието. Мадам Ламол наблюдаваше облачето над шахтата, бинокълът трепереше в ръката й, златиста от загара.

По ниския бряг на залива се нижеха в прави редици покривите на складове и жилищни сгради. Мравешките фигурки на хората се движеха по пътищата. Профучаваха коли и мотоциклети. В центъра на острова синееше езеро, на юг от него течеше лъкатушеща рекичка. По двата й бряга се виждаха ниви и градини. Целият източен склон зеленееше като изумрудена покривка — тук, в оградени площи, пасяха стада. На североизток пред двореца, сред скали, пъстрееха красиви фигури на цветни градини и дървесни насаждения.

Само преди половин година тук беше пустиня — тръни и камънак, посивял от морската сол, и хилави храсти. Корабите изхвърлиха на острова огромни количества химически торове, изкопани бяха артезиански кладенци, докарани бяха растения, цели дървета.

Зоя гледаше от височината на коша захвърленото в океана късче земя, разкошно и блестящо, любуваше му се, както жена може да се любува на скъпоценност.