Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Гиперболоид инженера Гарина, 1927 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Донка Станкова, 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- hammster (2010)
Издание:
Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин
Роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987
Библиотека „Галактика“, №82
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Преведе от руски: Донка Станкова
Редактор: Ася Къдрева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева
Руска-съветска, I издание
Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.
Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023
Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54
Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
С-31
© Атанас Свиленов, предговор, 1987
© Донка Станкова, преводач, 1987
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987
c/o Jusautor, Sofia
А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина
Издательство „Современник“, Москва, 1982
История
- — Добавяне
90
До оградната вратичка на гребния клуб стоеше скулест, добре облечен гражданин и ровеше земята с бастуна. Той вдигна глава и така особено погледна приближаващия Тарашкин и Иван, че Тарашкин настръхна. Иван се притисна до него. Човекът каза:
— Чакам тук от сутринта. Нали това момче е Иван Гусев?
— А вас какво ви интересува? — изсумтя Тарашкин.
— Извинете, преди всичко учтивост, другарю! Казвам се Артур Леви.
Той извади личната си карта, разтвори я под носа на Тарашкин.
— Сътрудник съм в съветското представителство в Париж. Това достатъчно ли ви е, другарю?
Тарашкин измърмори нещо неопределено. Артур Леви извади от портфейла си снимката, която Гарин бе взел от Шелга.
— Можете ли да потвърдите, че снимката е точно на това момче?
Нямаше как, Тарашкин трябваше да потвърди. Иван се опита да офейка, но Артур Леви го сграбчи за рамото.
— Снимката ми предаде Шелга. Възложено ми е тайно поръчение — да закарам момчето на посочения адрес. В случай на съпротива съм длъжен да го арестувам. Възнамерявате ли да се подчините?
— Пълномощно имате ли? — запита Тарашкин.
Артур Леви показа пълномощното с бланка на съветското посолство в Париж, с всички подписи и печати. Тарашкин дълго го чете. Въздъхна, сгъна го на четири.
— Дявол го знае, уж всичко правилно. А може ли някой друг да замине вместо него? Момчето трябва да учи.
Артур Леви широко се ухили:
— Не се бойте. Момчето ще бъде добре с мен.