Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гиперболоид инженера Гарина, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 12 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2010)

Издание:

Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987

Библиотека „Галактика“, №82

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Донка Станкова

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Руска-съветска, I издание

Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.

Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023

Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54

Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Атанас Свиленов, предговор, 1987

© Донка Станкова, преводач, 1987

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987

c/o Jusautor, Sofia

 

А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина

Издательство „Современник“, Москва, 1982


1

През този сезон деловият свят на Париж се събираше на закуска в хотел „Маджестик“. Там можеха да се срещнат екземпляри от всички нации, не само от френската. Там между две блюда се водеха делови разговори и под звуците на оркестър, пукота на запушалките и женско чуруликане се сключваха сделки.

Край въртящите се стъклени врати в прекрасния хол на хотела, застлан със скъпи килими, важно се разхождаше висок човек с побеляла глава и енергично, избръснато лице, което напомняше героичното минало на Франция. Облечен бе с широк черен фрак, копринени чорапи и лачени обувки с катарами. На гърдите му висеше сребърна верижка. Това беше главният портиер, духовният заместник на акционерното дружество-собственик на хотел „Маджестик“.

Скръстил отзад болните си от подагра ръце, той се спираше пред стъклената стена, където сред кичести дръвчета в зелени качета и палмови листа се хранеха посетителите. В такива минути приличаше на професор, който изучава живота на растенията и насекомите в някой аквариум.

Жените бяха красиви, не ще и дума. Младичките очароваха с младостта си, с блясъка на очите: сини англосаксонски, тъмни като нощ — южноамерикански, теменужени — френски. Възрастните жени като с пикантен сос подправяха увяхващата красота с необикновени тоалети.

Да, колкото до жените — всичко изглеждаше наред. Но главният портиер не можеше да каже същото за мъжете в ресторанта.

Откъде, от кои пущинаци се измъкнаха след войната тези охранени контета, нисички, с космати пръсти, целите в пръстени, с подпухнали бузи, затрудняващи бръснача?

Те се наливаха с всевъзможни питиета от сутрин до вечер. Косматите им пръсти плетяха от въздуха пари, пари и пак пари… Мъкнеха се главно от Америка, от онази проклета страна, където хората тънат в злато и се канят да изкупят на безценица добричкия ни стар свят.