Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гиперболоид инженера Гарина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2010)

Издание:

Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987

Библиотека „Галактика“, №82

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Донка Станкова

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Руска-съветска, I издание

Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.

Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023

Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54

Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Атанас Свиленов, предговор, 1987

© Донка Станкова, преводач, 1987

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987

c/o Jusautor, Sofia

 

А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина

Издательство „Современник“, Москва, 1982

История

  1. — Добавяне

88

В далечината на Василиевския остров пламтеше есенният залез. С тъмночервена и мрачна светлина бяха озарени шлеповете, натоварени с дървета, влекачите, рибарските лодки, пушеците, оплетени в решетестите кранове на хелингите. Като в пожар пламтяха стъклата на опустелите дворци.

От запад, иззад пушеците, по лилаво-черните води на Нева приближаваше параход. Сирената му засвири, приветствувайки Ленинград. Край на пътуването. Светлините на илюминаторите му осветиха колоните на минно инженерния институт, на морското училище, лицата на разхождащите се и той се приближи до плаващата митница, червена, с бели колонки. Започна познатата суетня на проверката.

Един пътник от първа класа, мургав, широкоскулест мъж, според паспорта научен сътрудник на френското географско дружество, стоеше до борда. Той гледаше към града, забулен от вечерната мъгла. Още не бе угаснала светлината от залеза върху купола на Исакиевския, върху златните остриета на върха на Адмиралтейството и на Петропавловската катедрала. Сякаш това острие, пронизващо небето, е било замислено от Петър като меч, охраняващ морската граница на Русия.

Широкоскулестият проточи шия, гледайки острието на върха на катедралата. Той сякаш беше трогнат и развълнуван, като пътник, видял най-после след дългогодишна раздяла покрива на родния си дом. И ето че по тъмните води на Нева от крепостта се понесе тържествен звън: на Петропавловската катедрала, където върху острия връх догаряше светлината от залеза, над гробовете на императорите часовникът свиреше „Интернационала“.

Човекът стисна перилата, от гърлото му се изтръгна нещо като ръмжене, обърна се с гръб към крепостта.

В митницата той показа паспорт на името на Артур Леви и през цялото време на проверката стоеше с мрачно наведена глава, за да не се види злобният блясък на очите му.

После, метнал карирано одеяло на рамото, с малко куфарче в ръка слезе на брега на Василиевския остров. Блещукаха есенни звезди. Той се изправи с дълго сдържана въздишка. Огледа заспалите къщи, параходът, на чиито мачти светеха две светлини, динамомоторът тихо потракваше, и закрачи към моста.

Висок човек с ленена рубашка вървеше бавно срещу него. Когато се разминаваха, той го погледна в лицето, прошепна: „Боже мой“ — обърна се и попита:

— Волшин, Александър Иванович?

Широкоскулестият, който се бе представил в митницата за Артур Леви, се спря, но без да се обръща, закрачи още по-бързо по моста.