Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гиперболоид инженера Гарина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2010)

Издание:

Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987

Библиотека „Галактика“, №82

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Донка Станкова

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Руска-съветска, I издание

Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.

Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023

Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54

Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Атанас Свиленов, предговор, 1987

© Донка Станкова, преводач, 1987

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987

c/o Jusautor, Sofia

 

А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина

Издательство „Современник“, Москва, 1982

История

  1. — Добавяне

37

Аеропланът слезе ниско над Ковно. Зеленото летище, прогизнало от дъжда, се втурна насреща. После машината спря. Пилотът скочи на тревата. Пътниците излязоха да се поразтъпчат. Запалиха по цигара. Шелга отиде малко по-настрана и легна на тревата, подложил ръце под главата, интересно му беше да гледа далечните облаци със синкави дъна. Нали допреди малко беше там, летеше сред снежни леки планини, над лазурните бездни.

Неговият небесен събеседник, Хлинов, стоеше край крилото на сивата ръбеста птица, леко прегърбен в изтърканото си палтенце. Човек като човек — дори каскетът му е купен от „Ленинградско облекло“.

Шелга се разсмя:

— Чудесно е все пак, интересно е да се живее. Дяволски чудесно!

Когато излетяха от летището, Шелга седна до Хлинов и без да споменава имена, му разказа всичко, което знаеше за необикновените опити на Гарин и за това, че от тях явно много се интересуват в чужбина.

Хлинов попита дали Шелга е виждал апарата на Гарин.

— Не. Никой още не го е виждал.

— Следователно всичко е в областта на догадките и предположенията и отгоре на това украсено от въображението?

Тогава Шелга разказа за мазето в разнебитената вила, за разрязаните парчета стомана, за сандъците с въглищни пирамидки. Хлинов все кимаше:

— Да, да. Пирамидки. Много добре. Разбирам. Ако това не е съвсем секретно, кажете, не става ли дума за инженер Гарин?

Шелга мълча около минута, като гледаше Хлинов в очите.

— Да — отговори той, — за Гарин. Познавате ли го?

— Много, много способен човек — Хлинов се намръщи, сякаш бе сложил в устата си нещо кисело. — Необикновен човек. Но е извън науката. Честолюбив. Напълно изолирана личност. Авантюрист. Циник. С наченки на гений. Извънредно силен темперамент. Човек със страхотна фантазия. Но забележителният му ум винаги се разпалва от низки желания. Той или ще постигне нещо голямо и ще завърши може би с неудържимо пиянство, или ще се опита „да ужаси човечеството“… На гениалния човек повече от на когото и да било другиго е нужна най-строга дисциплина. Твърде отговорно е.

Отново по страните на Хлинов пламнаха червени петна.

— Просветленият, дисциплинираният разум е най-голямата светиня, чудо на чудесата. На земята — песъчинка във вселената — човекът е от порядъка на една билионна от най-малката величина… И тази умозрителна частица, която живее средно шестдесет завъртания на Земята около Слънцето, има разум, който обхваща цялата Вселена… За да вникнем в това, трябва да минем към езика на висшата математика… Какво ще кажете например, ако от вашата лаборатория вземат някой много скъп микроскоп и започнат да забиват гвоздеи с него?… Точно така се отнася Гарин към своя гений… Знам, че е направил голямо откритие в областта на предаване на разстояние на инфрачервени лъчи. Вие сте чували, разбира се, за лъчите на смъртта на Риндел-Метюз? Лъчите на смъртта се оказаха пълна глупост. Но принципът е верен. Топлинните лъчи от източник с температура хиляда градуса, изпратени паралелно, са чудовищно оръдие за разруха и военна отбрана. Цялата тайна е в това да се изпратят не разсейващи се лъчи. Досега това не бе постигнато. От това, което ми разказахте, се вижда, че Гарин е успял да построи такъв апарат. Ако наистина е така — откритието е много голямо.

— На мен отдавна ми се струва — каза Шелга, — че около това откритие мирише на голяма политика.

Хлинов мълча известно време, после чак ушите му пламнаха.

— Издирете Гарин, хванете го за яката и го върнете в Съветския съюз заедно с апарата. Апаратът не бива да попадне в ръцете на нашите врагове. Запитайте Гарин — съзнава ли своите задължения? Или той наистина е простак… В такъв случай дайте му, дявол да го вземе, пари — колкото поиска… Нека си купи разкошни жени, яхти, състезателни коли… Или го убийте…

Веждите на Шелга подскочиха. Хлинов остави слушалките на масичката, облегна се, затвори очи. Аеропланът летеше над равни, зелени, квадратни поля, над прави лентички на пътища. В далечината, от висините, между сини петна на езера, се виждаха кафеникавите очертания на Берлин.