Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Гиперболоид инженера Гарина, 1927 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Донка Станкова, 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- hammster (2010)
Издание:
Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин
Роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987
Библиотека „Галактика“, №82
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Преведе от руски: Донка Станкова
Редактор: Ася Къдрева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева
Руска-съветска, I издание
Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.
Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023
Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54
Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
С-31
© Атанас Свиленов, предговор, 1987
© Донка Станкова, преводач, 1987
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987
c/o Jusautor, Sofia
А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина
Издательство „Современник“, Москва, 1982
История
- — Добавяне
50
… Така в унес той си спомни:
Фаровете са загасени. Автомобилът намали ход… В прозорчето на колата подаде глава Гарин и каза с висок шепот:
— Шелга, завийте. Сега ще излезем на една поляна. Там…
Автомобилът се друсна тежко при канавката на шосето, мина между дърветата, обърна и спря.
Под звездите се простираше лъкатушеща поляна. В сянката на дърветата смътно се виждаха накамарени скали.
Моторът — изключен. Замириса силно на трева. Сънливо ромолеше ручей, над него се вдигаше лека мъглица, която навътре в поляната се превръщаше в мътна завеса.
Гарин изскочи на мократа трева. Подаде ръка. От автомобила излезе Зоя Монроз с ниско нахлупена шапчица, вдигна глава към звездите. Раменете й потръпнаха.
— Хайде, излизайте де — рязко каза Гарин.
Тогава от автомобила, с главата напред, излезе Ролинг. Изпод сянката на бомбето му блестяха златните зъби.
Водата се плискаше, ромолеше в камъните. Ролинг извади ръката си от джоба, която, изглежда, отдавна стискаше в юмрук, и заговори с глух глас:
— Ако тук се подготвя смъртно наказание, протестирам. В името на правото. В името на човечността… Протестирам като американец… Като християнин… Предлагам за живота си какъвто искате откуп.
Зоя стоеше с гръб към него. Гарин измърмори с отвращение:
— Можех да ви убия още там…
— Откуп? — бързо запита Ролинг.
— Не.
— Участие във вашите… — Ролинг раздвижи бузи — във вашите странни предприятия?
— Да. Сигурно си спомняте… На булевард Малзерб… Аз ви говорих тогава…
— Добре — отвърна Ролинг, — утре ще ви приема… Трябва отново да обмисля вашите предложения.
Зоя тихо каза:
— Ролинг, не говорете глупости.
— Мадмоазел! — Ролинг подскочи, бомбето му се смъкна до носа, — мадмоазел… Поведението ви е нечувано… Предателство… Разврат…
Зоя отговори пак така тихо:
— Вървете по дяволите! Говорете с Гарин.
Тогава Ролинг и Гарин отидоха до двойния дъб. Там светна електрическо фенерче. И двамата наведоха глави. Няколко секунди се чуваше как ручеят се плиска в камъните.
— Но… Но ние не сме трима, четирима сме… тук има свидетел — стигна до ушите на Шелга резкият глас на Ролинг.
— Кой е тук, кой е тук? — Стряскайки се, още сънен проговори Шелга. Зениците му се разшириха и изпълниха цялото око.
Пред него на бяло столче, с шапка на коленете седеше Хлинов.