Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гиперболоид инженера Гарина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2010)

Издание:

Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987

Библиотека „Галактика“, №82

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Донка Станкова

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Руска-съветска, I издание

Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.

Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023

Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54

Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Атанас Свиленов, предговор, 1987

© Донка Станкова, преводач, 1987

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987

c/o Jusautor, Sofia

 

А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина

Издательство „Современник“, Москва, 1982

История

  1. — Добавяне

12

Като всички делови хора от голям мащаб кралят на химията Ролинг приемаше по служба в специално наето за тази цел помещение, офис, където секретарят му пресяваше посетителите, определяйки тяхната важност, прочиташе мислите им и с неимоверна вежливост отговаряше на всичките им въпроси. Стенографката превръщаше в кристали на човешките думи идеите на Ролинг, които (ако се вземе средното им аритметично за една година и се умножи с паричния еквивалент) струваха приблизително петдесет хиляди долара за всеки преминаващ за една секунда отрязък от идеята на краля на неорганичната химия. Елипсовидните нокти на четирите машинописки без прекъсване пърхаха по клавишите на четирите ундервуда. Щом чуеше името си, момчето за услуги заставаше пред Ролинг като концентрат на волята му.

Офисът на Ролинг на булевард „Малзерб“ беше мрачно и строго помещение. Тъмни тапети на стените, тъмни боброви кожи на пода, тъмни кожени мебели. Върху тъмните остъклени маси бяха наредени сборници от реклами, справочници в кафява юфтена кожа, проспекти на химически заводи. Няколко ръждясали газови снаряда и бомбохвъргачка, докарани от бойните полета, украсяваха камината.

В кабинета с висока врата от тъмно орехово дърво сред диаграми, картограми и фотографии бе седнал кралят на химията Ролинг. Пресяваните посетители влизаха тихо по бобровите кожи в приемната, сядаха на кожените столове и с вълнение гледаха ореховата врата. Там, зад тази врата, дори въздухът в кабинета на краля беше неимоверно скъпоценен, защото беше пронизван от мисли, струващи петдесет хиляди долара в секунда.

Кое човешко сърце би останало спокойно, когато в почтителната тишина на приемната неочаквано се раздвижи масивната бронзова дръжка на ореховата врата с форма на лапа, хванала топка, и се появи дребен човек в тъмносиво сако, с познатата на целия свят брадичка, потискащо неприветлив, почти свръхчовек, с жълтеникаво нездраво лице, което напомняше известната в цял свят марка на изделия: жълто кръгче с четири черни ивички… Кралят открехваше вратата, пронизваше с очи посетителя и казваше с явен американски акцент — „моля“.