Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (40)

40

Ролинг остави Семьонов в моргата и потегли за улица Сена. Там всичко си беше както преди — тиха паника. Зоя не бе идвала, не бе се обаждала и по телефона.

Ролинг се заключи в спалнята и се заразхожда по килима, разглеждайки носовете на обувките си. Спря се до тази страна на леглото, където обикновено спеше той. Почеса се по брадичката. Затвори очи. И тогава си спомни онова, което го измъчваше целия ден…

„… Ролинг, Ролинг… Загубени сме…“

Тези думи беше изрекла Зоя с тих и отчаян глас. Това стана нощес — той заспа внезапно по средата на разговора. Гласът на Зоя не го разбуди — не стигна до съзнанието му. Но сега отчаяните й думи зазвучаха ясно в ушите му.

Ролинг подскочи като подхвърлен от пружина… И така — странният припадък на Гарин на булевард Малзерб; тревогата на Зоя в кръчмата „Вечерята на краля“; настойчивите й въпроси: какви книжа точно е могъл да задигне Гарин от кабинета? После — „Ролинг, Ролинг, загубени сме…“ Изчезването й. Трупът на двойника в моргата. Карфицата с брилянтите. Именно вчера — той добре си спомня — в буйните коси на Зоя имаше пет камъка.

В цялата тази верига от събития е ясно едно: Гарин използува изпитания метод с двойника, за да отклони удара от себе си. Отмъква бележката на Ролинг, за да я подхвърли на мястото на убийството и да доведе полицията на булевард Малзерб.

При цялото си хладнокръвие Ролинг почувствува по гърба си студени тръпки. „Ролинг, Ролинг, загубени сме…“ Значи тя е предполагала, знаела е за убийството. То е станало между три и четири сутринта. (В четири и половина там е била вече полицията.) Вчера, заспивайки, Ролинг чу как часовникът върху камината удари два без четвърт. Това беше последното възприятие на външни звуци. После Зоя бе изчезнала. Изглежда, че е хукнала към улица Гоблен, за да премахне следите от неговата бележка.

По какъв начин Зоя е могла да научи съвсем точно за подготвеното убийство? — само в случай че тя самата го е подготвила. Ролинг отиде до камината, опря лакти върху мраморната полица и захлупи лице в дланите си. Но защо тогава тя му прошепна с такъв ужас: „Ролинг, Ролинг, загубени сме!…“ Вчера е станало нещо, което е променило плановете й. Но какво? И кога точно?… В театъра, в кръчмата, вкъщи?…

Да допуснем, че се е наложило да поправи някаква грешка. Дали е успяла? Гарин е жив, написаното в бележката досега не е открито, убит е двойникът. Това дали ще ги спаси, или погуби? Кой е убиецът — съучастник на Зоя или самият Гарин?

И защо, защо, защо Зоя изчезна? Търсейки в паметта си този момент — промяната в нейното настроение, Ролинг напрягаше въображението си, свикнало със съвсем друга работа. Мозъкът му щеше да се пръсне. Припомняше си движение след движение, дума след дума — цялото вчерашно поведение на Зоя.

Чувствуваше, че ако сега, при камината, не разбере до подробности всичко случило се, това ще означава загуба, поражение, гибел. Три дни преди голямото настъпление на борсата е достатъчен само намек за връзката му с убийството и — страшен борсов скандал, крах… Ударът по Ролинг ще бъде удар по милиардите, които движат хиляди предприятия в Америка, Китай, Индия, Европа, в африканските колонии. Ще се наруши безпогрешната работа на механизма… Железниците, океанските линии, мините, заводите, банките, стотици хиляди служещи, милиони работници, ценни книжа — всичко това ще заскърца, ще спре, ще изпадне в паника…

Ролинг се оказа в положението на човек, който не знае от коя страна ще го намушкат с нож. Грозеше го смъртна опасност. Въображението му работеше, сякаш за всеки протичащ за секунда отрязък от мисълта плаща ха по милион долари. Този четвърт час при камината можеше да бъде вписан в историята наравно с известното присъствие на духа у Наполеон на Арколския мост.

Но Ролинг, този събирач на милиарди, една почти символична фигура, в най-решителната за себе си минута (и пак за първи път в живота) внезапно се отдаде на празно занимание, застанал с издути ноздри пред огледалото, без да вижда отражението си в него. Вместо да анализира постъпките на Зоя, той започна да си представя нейното изображение — финото й бледо лице, мрачно-ледените очи, страстната уста. Усещаше топлия мирис на кестенявите й коси, докосването на ръката й. Започна да му се струва, че той, Ролинг, изцяло — с всичките желания, вкусове, честолюбие, алчност за власт, с лошите настроения (агония на червата) и с язвителните мисли за смъртта — се е преселил в ново помещение, в умна, млада привлекателна жена. Нея я няма и той като че ли е изхвърлен в нощната киша. Престана да бъде нужен сам на себе си. Нея я няма. Той е без дом. Какви ти световни концерни — тъга, тъга на един гол, дребен, жалък човек.

Това наистина учудващо състояние на краля на химията бе прекъснато от шума на две подметки, тупнали на килима. (Прозорецът на спалнята на първия етаж, който гледаше към парка, беше отворен.) Ролинг трепна с цялото си тяло. В огледалото над камината се появи изображение на широкоплещест човек с големи мустаци и намръщено чело. Привел глава, той гледаше Ролинг, без да мигне.