Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Одисея в космоса (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
2001: A Space Odyssey, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Popovster (2006)
Корекция
Mandor (2006)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

Една одисея в космоса през 2001-та година. 1982. Изд. Наука и изкуство. ІІ издание. Превод: Владимир Христов Джейков [2001: A Space Odyssey]. Художник: Николай ПЕКАРЕВ. Формат: 16/60/84. Печатни коли: 12.17. Издателски No.25664. Индекс Ч820. Страници: 204.

 

Първото издание е от 1974 на същото издателство.

История

  1. — Корекция

Възходът на човека

По планетата се разпространяваше бавно ново животно. То изхождаше от сърцето на Африка и беше още толкова рядко, че трудно можеше да бъде забелязано сред гъмжилото от милиарди същества, бродещи по сушата и населяващи моретата. Не съществуваше доказателство дали то ще преуспее и дори дали ще оцелее: на този свят, където толкова много по-силни животни бяха измрели, съдбата му все още стоеше колебливо на везните на живота.

През стоте хиляди години след кацането на кристалите в Африка хората-маймуни не изобретиха абсолютно нищо. Обаче те започнаха да се променят и да развиват у себе си сръчност, каквато никакво друго животно не притежаваше. Костените топори удължиха обсега на ръцете им и увеличиха силата им; те вече не бяха беззащитни в борбата си срещу хищниците, с които трябваше да се борят. По-дребните месоядни можеха да прогонят от плячката им, а по-едрите можеха поне да плашат, а понякога и да ги накарат да побягнат.

Масивните им зъби станаха по-малки, защото нямаха вече съществено значение — камъните с остри ръбове, които можеха да се използват за изкопаване на корени, за рязане на месо или на влакна, започнаха да ги заместват с безкрайно по-голяма ефикасност. Хората-маймуни вече не бяха застрашени от глад даже когато зъбите им бяха повредени или изпочупени; дори и най-първобитните сечива можеха да добавят много години към техния живот. С намаляването на размерите на зъбите започна да се променя и формата на лицето им; муцуната се отдръпна назад, масивната челюст доби по-деликатен вид, а устата стана способна да издава по-фини, по-нежни звуци. От речта все още ги делеше милион години, обаче първите стъпки към нея бяха вече направени.

И тогава в света настъпиха промени. На четири големи вълни нахлуха ледниковите периоди с интервали от двеста хиляди години между техните апогеи и оставиха белези по цялото земно кълбо. Извън тропиците ледниците убиваха онези, които преждевременно бяха напуснали домовете на своите деди, и навсякъде унищожаваха съществата, които не можеха да се приспособят.

С изчезването на ледниковите периоди изчезна и голяма част от ранния живот на планетата — включително и хората-маймуни. Но за разлика от много други те бяха оставили потомци; те не бяха просто изчезнали — те бяха преобразени. Тези, които правеха сечива, бяха преобразувани от собствените си сечива.

Защото, употребявайки тояги, боздугани и кремъци, ръцете им бяха добили сръчност, която не се срещаше никъде другаде сред животинския свят и която им позволяваше да си изработват нови, по-добри сечива, които пък на свой ред още повече развиваха крайниците и мозъците им. Всичко това представляваше ускорителен кумулативен процес; и като краен резултат се появи Човекът.

Първите истински хора притежаваха сечива и оръжия, които бяха малко по-добри от онези на своите прадеди отпреди един милион години, обаче те можеха да ги употребяват с много по-голяма сръчност. И някъде дълбоко в мрака на изминалите векове те бяха изобретили най-важното от всички сечива, въпреки че то не можеше да бъде нито видяно, нито докоснато: те бяха се научили да говорят и по този начин бяха спечелили първата си голяма победа над Времето. Сега познанията на едно поколение можеха да бъдат предадени на следващото, така че всяка епоха можеше да се възползва от постиженията на хората, живели преди това.

За разлика от животните, които познаваха само настоящето, Човекът се бе сдобил с минало и бе започнал вече да гледа към бъдещето.

Той се научи да впряга в работа и природните сили; с обуздаването на огъня той положи основите на техниката и остави далеч зад себе си своя животински произход. Камъкът отстъпи място на бронза, а след това — на желязото. Ловът бе последван от земеделието. Племето прерасна в село, а селото — в град. Речта стана вечна благодарение на знаците, които се изобразяваха върху камък, глина или папирус. По-късно Човекът изобрети философията и религията. И накрая насели небето с богове.

Докато тялото му ставаше все по-беззащитно, средствата му за нападение ставаха все по-сигурни и по-ефикасни. С камъка, бронза, желязото и стоманата той изпита гамата на всичко онова, което можеше да пробива и разкъсва, и сравнително рано се научи да убива жертвите си от разстояние. Копието, лъкът, пушката и накрая направляваният снаряд бяха оръдие с голям район на действие, но не и с безкрайна мощ.

Без тези оръдия човекът никога нямаше да завоюва своя свят, въпреки че често ги използваше и срещу себеподобните си. Той беше вложил в тях сърцето и душата си и в продължение на стотици години те му бяха служили вярно.

Но днес, докато тези оръжия съществуват, неговите дни ще бъдат преброени.