Артър Кларк
Една одисея в космоса през 2001-та година (38)

Експеримент

Да я наречем Звездната врата.

Три милиона години тя бе кръжила около Сатурн, очаквайки един съдбоносен момент, който можеше никога да не настъпи. При построяването й бе пръсната на парчета една луна и остатъците от нейното създаване все още се движеха в орбита. Сега дългото очакване приближаваше към своя край. На един друг свят се бе родил разум, който бе на път да се изтръгне от своята планетна люлка. Един стар експеримент беше на път да достигне своята връхна точка.

Онези, които са били предприели този експеримент толкова отдавна, не са били хора — дори не са напомняли човека. Но те са били от плът и кръв и когато са се взирали в бездните на космоса, са чувствали благоговение, възхищение и самота. Щом са придобили мощ, те са се отправили към звездите.

При изследванията си те са срещали живот под най-различни форми и са наблюдавали развоя на еволюцията в хиляди светове. Те са наблюдавали често как първите слаби искрици на разума са трепвали и угасвали в космическата нощ.

И понеже в цялата галактика не са били открили нищо по-ценно от Разума, те са насърчавали навсякъде неговото появяване. Те станали сеячи в нивята на звездите — те сеели и понякога жънели.

А понякога безстрастно е трябвало да плевят.

Грамадните динозаври отдавна са били загинали, когато изследователският кораб е навлязъл в Слънчевата система след едно пътуване, траяло хиляда години. Той се е стрелнал край замръзналите външни планети, спрял се е за малко над пустините на умиращия Марс и най-после се е надвесил над Земята.

Пред изследователите се разкрил един свят, гъмжащ от живот. В продължение на много години те изучавали, събирали, систематизирали. След като са изучили всичко, което са могли, те започнали да го видоизменят. Преплитали се съдбите на много видове на сушата и в морето. Но кои от техните експерименти са щели да се окажат успешни, са можели да узнаят след повече от един милион години.

Те били търпеливи, при все че не са били безсмъртни. Имало е толкова много да се върши в тази вселена, съставена от сто милиарда звезди, а и други светове ги зовели. Те отново потънали в бездната, знаейки, че никога вече не ще дойдат тук.

Но това не би било и необходимо. Помощниците, които бяха оставили зад себе си, щяха да извършат останалото.

* * *

На Земята ледниците идваха и си отиваха, докато над тях неизменната Луна все още носеше своята тайна. Следвайки много по-бавен ритъм от този на полярните ледове, вълните на цивилизацията се надигаха и заливаха галактиката. Странни, красиви и страшни империи се въздигаха и падаха, като предаваха знанията си на своите наследници. Земята не беше забравена, но едно ново посещение едва ли би се оказало целесъобразно. Тя бе един от милионите мълчаливи светове, от които малко щяха някога да проговорят.

Там, сред звездите, еволюцията преследваше нови цели. Първите изследователи на Земята отдавна бяха стигнали до границите на плътта и кръвта. Щом машините им се оказаха по-добри от телата им, те счетоха, че вече е време да почнат да действат. Те прехвърлиха в блестящи нови обвивки от метал и пластмаса най-напред мозъците си, а след това отделно и мислите си.

В тези обвивки те бродеха сред звездите. Космически кораби вече не строяха, защото самите те бяха космически кораби.

Но и епохата на съществата-машини бързо премина. Продължавайки непрестанните си експерименти, те се бяха научили да складират познанията си в структурата на самото пространство и да съхраняват мислите си за вечността в застинали светлинни решетки. Те можеха да станат вече разумни същества, свободни от тиранията на материята.

Те се превърнаха в чиста енергия. В хиляди светове празните черупки, които бяха изхвърлили, кръжаха известно време в безумен танец на смъртта, след което се разпаднаха в ръжда и прах.

Сега те бяха господари на Галактиката и отвъд досега на времето. Можеха на воля да бродят сред звездите и да потъват като неуловима мъгла през самите пролуки на пространството. Но въпреки своята богоподобна мощ те не бяха напълно забравили своя произход — в топлата луга на едно изчезнало море.

И продължаваха да наблюдават експериментите, които техните предшественици бяха предприели преди толкова много време.