Артър Кларк
Една одисея в космоса през 2001-та година (24)

Диагнозата

— Нима искаш да кажеш, че съм извършил цялата тази работа за този, дето духа? — възкликна Франк Пуул по-скоро изненадан, отколкото ядосан.

— По всичко изглежда, че е така — отвърна Боумън. — Елементът издържа всички тестове. Не получихме никаква прогноза за повреда дори и при двеста на сто претоварване.

Двамата мъже стояха в малката лаборатория-работилница във въртящия се цилиндър. Дребните поправки и изпробвания се извършваха тук по-удобно, отколкото в космическите капсули. Тук нямаше опасност да се срещнат с плаващи капки горещ припой, нито да се загубят дребни частички от разни съоръжения, които биха решили да влязат в орбита. Такива неща можеше да се случат, а и се случваха при нулевата гравитация на капсулата.

Тънката, прилична на пощенска картичка пластинка на елемента АЕ-35 бе поставена на един станок под силно увеличаваща леща. Тя беше включена към една контактна кутия, от която излизаше тънко снопче разноцветни проводници, отвеждащи в автоматична уредба за изпробване, не по-голяма от един обикновен канцеларски компютър. За изпробването на един елемент беше достатъчно само той да бъде включен към уредбата за изпробване, да се вмъкне съответната перфокарта в прореза на уредбата и да се натисне един бутон. Обикновено точното локализиране на повредата се индикираше на малък екран, като същевременно се даваха необходимите препоръки.

— Опитай сам — каза Боумън с лека загриженост.

Пуул превъртя ключа с надпис „Селекционирано натоварване“ на положение Х-2 и натисна бутона за извършване на изпробването. Незабавно на екрана блесна отговорът: „Елементът изправен.“

— Предполагам, че можем да го натоварваме, докато го изгорим — каза той, — но това нищо не ще ни докаже. Какво е твоето мнение?

— Може би центърът за прогнозиране на неизправностите във вътрешността на Хал е сгрешил.

— По-вероятно е да е сгрешила нашата изпитателна установка. Във всеки случай трябва да бъдем сигурни, отколкото по-късно да съжаляваме. По-добре е, че заменихме елемента, така че няма да се съмняваме в него.

Боумън откачи елемента от станока, повдигна го срещу светлината и се вгледа в него. В полупрозрачния материал се виждаше преплетена мрежа от проводници, която беше напръскана с мъгливи петънца — това бяха микроелементите, и той приличаше на произведение на абстрактно изкуство.

— Не можем да поемаме никакви рискове — в края на краищата касае се за връзката ни със Земята. Ще го бракувам и ще го сложа в склада за отпадъци. Когато се завърнем на Земята, други да берат грижата.

* * *

Но грижите започнаха много преди това — със следващата емисия от Земята.

— Лъч-Х-делта-едно, тук ръководство мисията. Относно нашата две-едно-пет-пет. Изглежда, че сме изправени пред малък проблем. Съобщението ви, че елементът Алфа-Ехо три пет е изправен, съответства и на нашата диагноза. Може би неизправността се крие свързаните с него електронни схеми на антената, но ако това е така, други тестове би трябвало да го покажат.

Съществува и трета възможност, която е от по-сериозно естество. Може би вашият компютър да е направил грешка при идентифицирането на повредата. И двата наши компютъра девет-три нули единодушно правят такова предположение на базата на получената информация. Това обаче не трябва непременно да буди тревога, като се има предвид, че разполагаме със спомагателни системи, но бихме желали да следите внимателно за евентуални нови отклонения от номиналната характеристика. През последните дни подозирахме, че съществуват редица дребни нередности, но нито една не бе толкова значителна, че да предизвика предпазни действия, а и те не ни позволяваха да стигнем до някакво заключение. Ние провеждаме по-нататъшни тестове с двата наши компютъра и щом получим резултатите, ще ви уведомим. Повтаряме, няма причина да се тревожите. Най-лошото, което може да се случи, е временно да изключим вашия компютър девет-три нули, за да анализираме програмирането му, и да прехвърлим управлението на кораба на един от нашите компютри. С течение на времето ще възникват проблеми, но нашите проучвания показват, че управлението от Земята е напълно задоволително в този етап на мисията.

Лъч-Х-делта-едно, тук ръководство мисията, две-едно-пет-шест край на предаването.

Това съобщение пристигна по време на дежурството на Франк Пуул, който го прочете и дълбоко се замисли. Той почака, за да види дали Хал ще каже нещо. Компютърът обаче не се опита да отхвърли прикритото обвинение. Но щом Хал не искаше да повдигне този въпрос, той също нямаше намерение да направи това.

Наближаваше времето за утрешната смяна. Обикновено Пуул изчакваше Боумън да дойде при него на контролния пулт. Но днес той наруши този обичай и сам се отправи към въртящия се цилиндър.

Боумън беше вече станал и си сипваше кафе от автомата, когато Пуул го приветства с едно доста загрижено „добро утро“. След всички тези месеци, прекарани в Космоса, те все още се придържаха към нормалния двайсет и четири часов цикъл, въпреки че отдавна бяха забравили дните от седмицата.

— Добро утро — отвърна Боумън. — Как е?

Пуул си сипа кафе.

— Много добре. Напълно ли си се събудил?

— Чувствам се отлично. Какво има?

След толкова време съвместен живот всеки от тях веднага познаваше, когато нещо не бе в ред. Дори най-лекото нарушение на нормалното ежедневие беше признак, на който трябваше да се обърне сериозно внимание.

— Е-е добре… — отговори бавно Пуул. — Ръководството на експедицията току-що ни сервира една малка бомба. — Той понижи гласа си подобно на лекар, който разговаря за болестта пред самия пациент. — Изглежда, че на борда имаме лек случай на хипохондрия.

Може би в края на краищата Боумън не се бе събудил напълно, защото трябваше да изминат няколко секунди, докато схване намека.

— Аха! Разбирам — каза той. — Какво друго ти казаха?

— Че нямало причина да се тревожим. Те казаха това два пъти, с което не постигнаха желания от тях ефект, поне що се отнася до мен. Освен това възнамеряват да поставят временно управлението на ракетата под контрол от Земята, докато анализират програмирането.

И двамата знаеха, че Хал чува всяка тяхна дума, и те не можеха да не прибягват до тези учтиви заобикалки. Хал беше техен колега и те не искаха да го поставят в неудобно положение. Освен това при създаденото положение очевидно не беше необходимо да се разисква по въпроса между четири очи.

Боумън мълчаливо привърши закуската си, докато Пуул си играеше с празната каничка за кафе. И двамата се бяха замислили дълбоко, но нямаше какво повече да си кажат.

Можеха само да изчакат следващото съобщение от ръководството на експедицията и да се питат дали Хал сам ще повдигне този въпрос. След всичко това атмосферата на борда на кораба не беше вече същата. Чувстваше се напрежение — за първи път нещо като че ли не беше в ред.

„Дискъвъри“ не беше вече „щастливият кораб“.