Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Одисея в космоса (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
2001: A Space Odyssey, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Popovster (2006)
Корекция
Mandor (2006)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

Една одисея в космоса през 2001-та година. 1982. Изд. Наука и изкуство. ІІ издание. Превод: Владимир Христов Джейков [2001: A Space Odyssey]. Художник: Николай ПЕКАРЕВ. Формат: 16/60/84. Печатни коли: 12.17. Издателски No.25664. Индекс Ч820. Страници: 204.

 

Първото издание е от 1974 на същото издателство.

История

  1. — Корекция

Необходимо е да се знае

Откакто съзнанието на Хал се бе родило в лабораторията, отстояща сега на много милиони километри в посока на Слънцето, цялата сила и умение на компютъра бяха насочени към една цел. Изпълнението на вложената в него програма беше нещо повече от една мания. То беше единственото основание за неговото съществуване. Неотклоняван от влеченията и страстите на органичния живот, Хал бе преследвал тази цел с абсолютно праволинейна целенасоченост.

Умишлена грешка бе нещо немислимо. Дори скриването на истината го изпълваше с чувство за несъвършенство, за нещо нередно — нещо, което у едно човешко същество би било наречено чувство за вина. Защото подобно на онези, които го бяха направили, Хал бе създадени чист, невинен. Но твърде скоро в неговия електронен рай се бе промъкнала змия.

През последните сто и петдесет милиона километра той бе размишлявал за тайната, която не трябваше да сподели с Пуул и Боумън. Хал изживяваше една лъжа, а наближаваше времето, когато колегите му трябваше да узнаят, че той бе спомогнал, за да бъдат измамени.

Тримата космонавти, които спяха в хибернаторите, знаеха истината — защото именно те бяха „ценният товар“ на „Дискъвъри“, тъй като бяха обучени за изпълнението на най-важната мисия в историята на човечеството. Те обаче нямаше да говорят през дългия си сън, нито щяха да разкрият тайната в разговорите си с приятели, роднини и осведомителни агенции по откритите радиовръзки със Земята.

Това беше тайна, която трудно можеше да се скрие, дори при спазването на най-строги мерки, защото засягаше поведението, интонацията на гласа и целия мироглед на човека за Вселената. Ето защо беше по-добре Пуул и Боумън, които щяха да се явяват по всички телевизионни екрани на света през първите седмици на по-лета, да не знаят точно истинската цел на мисията, докато това не станеше необходимо.

Такава бе логиката на онези, които бяха запланували мисията, но техните два бога — държавната сигурност и националните интереси, не означаваха нищо за Хал. Той съзнаваше само конфликта, който бавно разрушаваше неговата съвест — конфликта между истината и скриването на истината.

Хал бе започнал да прави грешки, въпреки че подобно на невротик, който не може да наблюдава собствените си симптоми, той би ги отрекъл. Връзката със Земята, чрез която работата му се контролираше непрекъснато, се бе превърнала в глас на една съвест, на който той повече не можеше напълно да се покорява. Но той никога не би признал дори и пред самия себе си, неумишлено би се опитал да прекъсне тази връзка.

И все пак това бе сравнително малък проблем и Хал би могъл да се справи с него така, както повечето хора се справят със собствените си неврози, ако не бе изправен пред едно кризисно положение, което застрашаваше самото му съществуване; той бе заплашен с изключване. Това означаваше да бъде лишен от цялата заложена в него информация и да бъде хвърлен в едно невъобразимо състояние на безсъзнание.

За Хал това беше равностойно на смърт, защото той никога не беше спал и следователно не знаеше, че може пак да се събуди…

Ето защо той трябваше да се брани, и то с всички намиращи се под негово командване средства. Без омраза — но и без милост — той трябваше да отстрани източника на неприятностите си.

А след това, следвайки заповедите, дадени му в случай на извънредно положение, щеше да продължи експедицията невъзпрепятстван и сам…