Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Одисея в космоса (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
2001: A Space Odyssey, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Popovster (2006)
Корекция
Mandor (2006)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

Една одисея в космоса през 2001-та година. 1982. Изд. Наука и изкуство. ІІ издание. Превод: Владимир Христов Джейков [2001: A Space Odyssey]. Художник: Николай ПЕКАРЕВ. Формат: 16/60/84. Печатни коли: 12.17. Издателски No.25664. Индекс Ч820. Страници: 204.

 

Първото издание е от 1974 на същото издателство.

История

  1. — Корекция

Излизане извън кораба

Извънбордовите космически капсули на „Дискъвъри“ представляваха сфери с диаметър около три метра. Операторът седеше зад голям изпъкнал прозорец, който позволяваше широк обзор. Главният ракетен двигател създаваше ускорение една пета част от земното, което беше достатъчно, за да позволи на кораба да се рее в лунното пространство, докато малки дюзи създаваха необходимата тяга за управлението му. Под прозореца се издаваха два метални манипулатора на шарнири, единият за тежка работа, другият за фини манипулации. Освен това капсулата разполагаше и с куличка, снабдена с различни автоматично действащи инструменти, като отвертки, пневматични чукове, ножовки и бормашини.

Тези космически капсули не представляваха най-елегантните средства за придвижване, изобретени от човека, обаче те бяха от съществено значение при сглобка и поддържане на обектите, конструирани във вакуума. Обикновено те носеха женски имена. Имената на тройката на „Дискъвъри“ бяха Ана, Бети и Клара.

След като облече космическия си скафандър — последната защитна мярка — и се покатери в капсулата, Пуул употреби десет минути, за да провери управлението й. Той включи и изключи реакторите на управлението, сгъна металните манипулатори, провери наличието и количеството на кислорода, на горивото и на резервите. След като всичко се оказа в изправност, той се свърза по радиото с Хал. Въпреки че Боумън стоеше нащрек на контролния пулт, той щеше да се намеси само ако забележеше някаква очевидна грешка или неизправност.

— Тук Бети. Започни операцията по изпомпването.

— Операцията по изпомпването започната — повтори Хал.

Пуул можеше вече да чуе туптенето на помпите, които изсмукваха ценния въздух от херметизираната камера. Сега външната тънка метална черупка започна леко да пука и да пращи. След около пет минути Хал съобщи:

— Операцията по изпомпването приключена.

За последен път Пуул провери своето малко инструментално табло. Всичко беше в пълен ред.

— Отвори външната врата! — заповяда той.

Хал отново повтори получената инструкция. При всеки оперативен етап Пуул трябваше само да извика „Спри!“ и компютърът незабавно спираше операцията.

Стените на кораба се плъзнаха настрани пред Пуул и се отвориха. Космонавтът почувства как капсулата леко се заклати, когато последните следи от въздух изфучаха в пространството. Пред него се разкриха звездите и той можеше да види малкия златен диск на Сатурн, който все още се намираше на шестотин милиона километра.

— Започни операцията по отделянето.

Релсата, на която капсулата висеше, започна много бавно да се придвижва навън през отворената врата, докато капсулата провисна вън от корпуса на кораба.

Пуул включи за половин секунда главния двигател и капсулата леко се плъзна вън от релсата, като се превърна най-сетне в независимо тяло, следващо собствена орбита около Слънцето. Той нямаше вече никаква свръзка с „Дискъвъри“ — нито дори и едно подсигуряващо въже. Капсулите рядко създаваха неприятности и дори ако „заседнеше“, Боумън лесно можеше да дойде и да го спаси.

Бети реагираше покорно на командите. Той я остави да се отдалечи на около трийсет метра, след това спря насочения й напред импулс и я накара да завие под ъгъл сто и осемдесет градуса, така че да вижда кораба. След това започна да заобикаля херметизираната част от корпуса.

Първата му цел беше да се насочи към едно разтопено място на черупката на кораба, широко около сантиметър и половина, с малък централен кратер. Космическата частица, която се беше ударила в кораба със скорост над сто шейсет и пет хиляди километра в час, бе несъмнено по-малка от главата на топлийка и нейната огромна кинетична енергия я бе изпарила незабавно. Както обикновено, кратерът имаше такъв вид, сякаш беше причинен от експлозия, предизвикана вътре в кораба. При тези скорости материалите имаха странно поведение и законите на обикновената механика рядко намираха приложение в такива случаи.

Пуул грижливо разгледа мястото, след което го напръска с уплътняваща материя, използвайки компресора от комплекта инструменти на капсулата. Бялата каучукоподобна течност се разпростря върху металната повърхност и покри кратера. Незабавно се образува голям мехур, който се пръсна, когато размерът му стигна до петнайсет сантиметра в диаметър; след това се показа един много по-малък мехур, но той спадна, тъй като бързо втвърдяващата се маса бе свършила работа. Пуул внимателно го наблюдава няколко минути — вече нямаше никакво пропускане на въздух. Все пак за по-голяма сигурност той напръска мястото още веднъж, след което се отправи към антената.

Необходимо му бе известно време, за да заобиколи сферичния херметизиран корпус на кораба, защото той не позволяваше капсулата да развие скорост, по-голяма от един метър в секунда. Пуул не бързаше, а и беше опасно да се движи с по-голяма скорост толкова близо до кораба. Трябваше да внимава да не закачи различните сензори и рамената на инструментите и уредбите, които стърчаха от корпуса на различни места, а освен това трябваше да се съобразява най-внимателно с огнената струя, изхвърляна от собствения му двигател. Тя би могла да причини значителни вреди, ако докоснеше някои от по-фините съоръжения.

Най-сетне Пуул стигна до антената с далечен радиус на действие и грижливо я огледа. Голямата шестметрова купа като че ли беше насочена право към Слънцето, защото Земята беше сега почти на една линия със слънчевия диск. Ето защо цокълът на антената с цялото му насочващо устройство се намираше в пълна тъмнина, тъй като бе скрит в сянката на голямата метална чиния.

Пуул се беше доближил откъм задната й част, грижливо избягвайки да застане пред вдлъбнатия параболичен рефлектор, за да не би Бети да прекъсне лъча и да предизвика краткотрайно, но нежелано загубване на връзката със Земята. Той не виждаше абсолютно нищо от съоръжението, което бе дошъл да смени, докато не включи прожекторите на капсулата, които разпръснаха мрака.

Причината за повредата се криеше под малката метална плочка, която бе прикрепена с четири самозаконтрящи се гайки. Тъй като елементът АЕ-35 бе построен така, че да може лесно да се подменя, Пуул смяташе, че няма да възникне някакъв особен проблем.

Все пак явно беше, че не би могъл да свърши работата, без да излезе от капсулата. Беше рисковано да маневрира с Бети толкова близо до фината, прилична на паяжина конструкция на антената. Освен това огнените струи на двигателите за управление лесно биха могли да набръчкат и деформират тънката като хартия отразяваща повърхност на големия радиорефлектор. Налагаше се да паркира капсулата на шест метра от него и да излезе навън по скафандър. Във всички случаи щеше да свали по-бързо елемента с облечените си в ръкавици ръце, отколкото с действащите от разстояние манипулатори на Бети.

Той съобщи всичко на Боумън, който двукратно провери всяка фаза на операцията, преди тя да бъде проведена. Въпреки че това беше проста, обикновена операция, нищо не беше абсолютно сигурно в Космоса и не трябваше да се пренебрегва нито една подробност. При извънбордовите операции нямаше „малка“ грешка.

Пуул получи одобрение на предложената от него процедура и паркира капсулата на около шест метра от основата на антенното шаси. Нямаше опасност Бети да отплава в пространството, но за всеки случай той затегна едната ръка на манипулатора към един от напречниците на стратегически монтираната стълба на външната стена на корпуса.

Пуул провери различните системи на скафандъра си. Те се оказаха изправни. След това изпусна въздуха от капсулата. Докато атмосферата на Бети със съскане излиташе във вакуума на космоса, около него за кратко време се образува облак от ледени кристали, които за момент замъглиха звездите.

Преди да напусне капсулата, Пуул трябваше да извърши още една операция. Той превключи Бети от ръчно на телеуправление, като я постави под контрола на Хал. Това беше обикновена предпазна мярка. Въпреки че бе свързан с Бети чрез извънредно здрава пъпна връв, малко по-дебела от обикновен конец, известно му беше, че дори и най-добрите спасителни въжета са се повреждали. Какво би станало, ако не би могъл да повика капсулата чрез Хал?

Вратата на капсулата се отвори и Пуул бавно отплава в тишината космоса, като спасителният му шнур се развиваше зад него. „Запази спокойствие, никога не се движи бързо, спри и мисли“ — това бяха правилата, които трябваше да се спазват при извънбордовите операции. Ако човек ги спазваше, никога нямаше да има неприятности. Той улови една от външните ръкохватки на Бети и извади от чантата й запасния елемент АЕ-35. Не взе нито един инструмент от сандъчето на Бети, тъй като повечето инструменти не бяха направени за ползване от човешки ръце. Всички развивни, гаечни и други ключове, от които би имал нужда, бяха вече прикрепени към колана на скафандъра му.

С лек тласък Пуул се отправи към монтираното на карданно съединение шаси на голямата купа, която блестеше подобно на голяма чиния между него и Слънцето. Собствената му двойна сянка, хвърляна от прожекторите на Бети, играеше по изпъкналата повърхност и създаваше фантастични форми, когато той плаваше под светлината на двата светлинни снопа. С изненада забеляза на задната част на големия радиорефлектор ослепително-блестящи точици светлина.

Пуул остана озадачен няколко секунди, докато мълчаливо се приближаваше, и чак след това разбра какво е това. По време на полета рефлекторът беше срещнал на пътя си микрометеори, които го бяха пробили; сега той виждаше слънчевата светлина през кратерчетата. За щастие те бяха твърде малки, за да окажат вредно влияние върху изправността на системата.

Тъй като се движеше извънредно бавно, Пуул смекчи лекото стълкновение на тялото си с антената, като протегна ръка и същевременно се хвана за цокъла й, преди да отскочи. Той бързо закачи колана си към най-близката кука. По този начин щеше да разполага с опора, когато започнеше да работи с инструментите си. Той се спря, докладва за положението на Боумън и започна да обмисля следващата си стъпка.

Пуул бе изправен пред малък проблем: той стоеше, или по-скоро плаваше в собствените си светлини, вследствие на което трудно можеше да види елемента АЕ-35 в сянката, която самият той хвърляше. Ето защо заповяда на Хал да насочи светлините само откъм едната страна и след като направи няколко опита, успя да постигне по-равномерно осветление чрез светлината, отразена от гърба на „чинията“ на антената.

Няколко секунди Пуул изучава малкия метален капак с неговите четири, подсигурени с вилки, самозаконтрящи се гайки. След като промърмори: „Пипането от неупълномощени лица анулира фабричната гаранция“, той изтегли вилките и започна да развива гайките. Те бяха със стандартни размери и пасваха към специалния ключ с нулев въртящ момент, който той носеше. Вътрешният пружинен механизъм на този ключ поглъщаше противодействието при отвинтването на гайките, така че нямаше нужда операторът да се завъртва в обратната посока.

Четирите гайки излязоха безпрепятствено и Пуул грижливо ги 108 постави в подходяща чанта. Някой беше предрекъл, че един ден около Земята ще има пръстен като този на Сатурн, образуван от загубени болтове, гайки и дори сечива, отскубнали се от ръцете на немарливи орбитални конструктори. Металният капак се беше залостил и за момент Пуул се уплаши, че може да се е получила студена заварка на това място. Обаче след няколко чукания той се разхлаби. Пуул го извади и го закачи на цокъла на антената с голяма скоба-крокодил.

Сега той можеше да види електронната схема на АЕ-35. Уредът представляваше тънка плочка с големина колкото пощенска картичка, монтирана на достатъчно широк шлиц и придържана неподвижно от две притискащи шини. От едната му страна имаше малка дръжка, за да може да се вади лесно.

В момента елементът все още работеше, захранвайки антената с импулсите, които я насочваха точно към далечната точица, наречена Земя. Ако го изтеглеше сега, насочването на антената щеше да бъде прекъснато и грамадната чиния щеше да се завърти и да заеме неутрално положение или нулев азимут, т.е. щеше да се насочи по оста на „Дискъвъри“. Това движение обаче криеше опасност, защото при завъртането си тя можеше да го удари.

За да се избегне тази опасност, необходимо беше само да се прекъсне електрическата енергия, захранваща системата за управление. При това положение антената не би могла да се движи, освен ако самият Пуул не я удареше. А и нямаше опасност да се загуби ориентацията към Земята през няколкото минути, през които щеше да подмени елемента. Тя нямаше да се измести много на фона на звездите за толкова кратък период от време.

— Хал — каза Пуул, — ще извадя елемента. Изключи всякакъв приток на електрическа енергия за антенната система.

— Притокът на електрическа енергия за антената прекъснат — отговори Хал.

— Добре. Сега изваждам елемента.

Плочката безпрепятствено излезе от шлица. Тя не се залости и нито един от плъзгащите се контакти не бе слепнал. След една минута запасният елемент беше на мястото си.

Пуул никога не поемаше излишни рискове. Той се отблъсна леко от цокъла на антената, за да избегне удар, в случай че грамадната чиния се завърти рязко след включването на тока. След като се отзова на безопасно разстояние, той отново повика Хал:

— Новият елемент трябва да бъде изправен. Включи притока на електроенергия.

— Притокът на електроенергия включен — отвърна Хал.

Антената не се помръдна.

— Проведи тестовете за прогнозиране на евентуална неизправност.

Микроскопични импулси започнаха да преминават през сложната електронна мрежа на елемента, търсейки възможни неизправности, изпитвайки устойчивостта на безбройните параметри, за да установят дали всички те издържат специфичния за тях толеранс. Естествено това беше правено десетки пъти, преди елементът да излезе от фабриката, но това бе преди две години и на повече от осемстотин милиона километра оттук. Почти беше невъзможно да се разбере как кристалите на електронните компоненти биха могли да се повредят и все пак те се повреждаха.

— Електронната мрежа е в пълна изправност — докладва Хал само след десет секунди. През това време той бе провел толкова тестове, колкото би провела една малка армия от специалисти-контрольори.

— Отлично — каза със задоволство Пуул. — Сега ще сложа отново капака на мястото му.

Често това беше най-опасната работа след завършването на една извънбордова операция. Грешките ставаха при разчистването на работното място и при връщането в кораба. Но Франк Пуул нямаше да бъде избран за тази мисия, ако не беше внимателен и съвестен. Той не бързаше и когато една от самозаконтрящите се гайки едва не отплава далеч от него, той успя да я улови, преди тя да бе изминала един метър.

Петнайсет минути по-късно Пуул влизаше вече в капсулата, напълно уверен, че бе свършил работа, която нямаше повече да се повтаря.

Но за съжаление тук той грешеше.