Артър Кларк
Една одисея в космоса през 2001-та година (25)

Прекъсната връзка

Напоследък човек винаги можеше да каже кога Хал ще направи някакво непредвидено съобщение. Обикновените ежедневни, автоматични съобщения или отговорите на поставените му въпроси нямаха встъпления. Но когато щеше да каже нещо по собствена инициатива, се чуваше едно електронно покашлюване. Този навик той беше придобил през последните няколко седмици. Ако това започнеше да дразни, двамата космонавти можеха да намерят начин да го предотвратят. Все пак това покашлюване в действителност беше полезно, защото означаваше, че ще каже нещо неочаквано.

Пуул беше заспал, а Боумън четеше на контролния пулт, когато Хал съобщи:

— Хъм… Дейв, искам да ти съобщя нещо.

— Какво има?

— Елементът АЕ-35 отново е неизправен. Моето устройство за прогнозиране неизправностите индикира, че той ще се повреди след двайсет и четири часа.

Боумън остави книгата и се взря замислено в конзолата на компютъра. Естествено той знаеше, че Хал не се намира точно там. Ако можеше да се твърди, че личността на компютъра заема някакво място в пространството, то това бе херметическата капсула, която съдържаше лабиринт от взаимно свързани елементи за запаметяване и решетки, обработващи информацията, намираща се до централната ос на въртележката. Но човек чувстваше някаква психологическа принуда да погледне към лещата на главната конзола, когато се обръщаше към Хал от контролния пулт, като че ли говореше с него лице срещу лице. Всякакво друго положение като че ли беше проява на неучтивост.

— Не разбирам, Хал. Два елемента не могат да изгорят за един-два дни.

— Изглежда странно, Дейв. Но аз те уверявам, че предстои повреда.

— Покажи ми оптическата центровка!

Той знаеше много добре, че и това нямаше да му помогне, но искаше да спечели време, за да размисли. Очакваното съобщение от ръководството на мисията още не беше пристигнало. Може би сега беше момент да сондира тактично положението.

Както обикновено, Боумън виждаше Земята, която бавно нарастваше и обръщаше осветеното си от Слънцето лице към тях. Тя се намираше точно в центъра на кръстовката. Тънкият сноп лъчи все още свързваше „Дискъвъри“ с родната планета. Боумън естествено знаеше, че това е така. Ако връзката би била прекъсната, то сирената щеше да свири тревога.

— Имаш ли представа — каза той — на какво се дължи повредата?

Необичайно беше за Хал да забавя толкова дълго отговора си. След малко той каза:

— Не, Дейв. Както съобщих по-рано, не мога да определя мястото на повредата.

— Съвсем сигурен ли си — запита предпазливо Боумън, — че не си направил грешка? Знаеш, че изпробвахме основно другия елемент АЕ-35 и установихме, че той е напълно изправен.

— Да, знам това. Но мога да те уверя, че има повреда. Ако тя не се крие в елемента, може би е в цялата подсистема.

Боумън забарабани с пръсти по конзолата. Да, това беше възможно, въпреки че беше много трудно да се докаже — докато наистина не се проявеше повредата, с което мястото й щеше да се определи.

— Добре, ще съобщя всичко на ръководството на експедицията и ще видим какво ще ни посъветват.

Той направи пауза, но Хал не реагира.

— Хал — продължи той, — нещо да те безпокои, нещо, свързано с този проблем?

Отново настъпи необичайна пауза. След това Хал отговори с нормалния си тон:

— Виж, Дейв, знам, че се стараеш да ми помогнеш. Обаче повредата е или в антенната система, или във вашите изпробващи процедури. Моята обработка на информацията е напълно нормална. Ако провериш атестацията ми, ще откриеш, че не правя грешки.

— Познавам много добре служебната ти атестация, Хал, но това не е доказателство, че този път си прав. Всеки може да сгреши.

— Не искам да настоявам, Дейв, но аз не съм способен да сгреша.

На това нямаше какво да се отговори и Боумън се отказа да спори.

— Добре, Хал — каза той бързо. — Разбирам становището ти. Достатъчно по този въпрос.

Дощя му се да добави: „И забрави всичко станало.“ Но това естествено беше единственото нещо, което Хал никога не би направил.

* * *

За ръководството на мисията беше необичайно да прибягва до телевизията, когато работата би могла да се свърши и чрез обикновена словесна връзка и телетипно потвърждение. Лицето, което се появи на екрана, не беше обикновеният дежурен контрольор. Това беше лицето на главния програматор д-р Саймънсън. Пуул и Боумън веднага разбраха, че ги очакват неприятности.

— Ало, Лъч-Х-делта-едно — тук ръководството на мисията. Приключихме анализа на вашето затруднение с АЕ-35 и резултатът е потвърден от двата наши Хал-девет хиляди. Докладът ви за повторно прогнозиране на повреда, направен с вашето предаване две-едно-четири-шест, потвърждава диагнозата.

Както и предполагахме, грешката не се крие в елемента АЕ-35 и няма нужда той да бъде сменен отново. Неизправността се крие в схемите на прогнозирането и ние смятаме, че тя е указание за съществуването на противоречие в програмирането, което можем да разрешим само ако вие изключите вашия Хал-девет хиляди и прехвърлите управлението на кораба на Земята. Ето защо трябва да предприемете следните мерки, като започнете в 22,00 часа корабно време…

Гласът на говорителя заглъхна. В същия момент екна тревожният сигнал, съпроводен от вика на Хал: „Положение жълто! Положение жълто!“

— Какво не е в ред? — запита Боумън, въпреки че предугаждаше вече отговора.

— Елементът АЕ-35 се повреди, както бях прогнозирал.

— Дай да видя оптическата центровка.

За първи път от началото на пътуването картината на екрана се бе променила: Земята започваше да се оттегля от кръстовката. Радиоантената вече не беше насочена към Земята.

Пуул удари с юмрук бутона за прекъсване на сирената и воят й спря. Настъпи гробно мълчание. Двамата мъже край контролния пулт се спогледаха и погледите им изразяваха смесица от смущение и загриженост.

— Дявол да го вземе — каза най-сетне Боумън. — Значи Хал е бил прав през цялото време.

— Изглежда, че е така. Трябва да се извиним.

— Не е необходимо да правите това — възкликна Хал. — Естествено на мен ми е неприятно, че елементът АЕ-35 се е повредил, но се надявам, че това ще възстанови доверието ви в моята изправност.

— Съжалявам за това недоразумение, Хал — отвърна Боумън с нотка разкаяние в гласа си.

— Възстановено ли е напълно вашето доверие в мен?

— Разбира се, Хал.

— Добре, това ме успокоява. Вие знаете, че изпитвам най-голямо въодушевление от тази мисия.

— Сигурен съм в това. А сега, моля те, превключи автоматичния контрол на антената на ръчен.

— Готово.

Всъщност Боумън не очакваше да постигне нещо с ръчното насочване, но все пак трябваше да се опита. На екрана за оптическата центровка Земята беше изчезнала. Няколко секунди по-късно, докато той превключваше командите, тя се появи отново. С голяма мъка той успя да я вкара в централната кръстовка. За миг лъчът влезе в линеен контакт и връзката бе възстановена, докато неясният образ на д-р Саймънсън казваше: „…молим незабавно да ни уведомите дали схема К като кинг, Р като роб…“, след което отново останаха само нищо неозначаващите шумове на Вселената.

— Не мога да я задържа — каза Боумън, след като направи още няколко опита. — Тя подскача като мустанг. Струва ми се, че някакъв лъжлив сигнал я отклонява.

— А какво ще правим сега?

Въпросът на Пуул беше такъв, че трудно можеше да му се отговори. Бяха откъснати от Земята. Само по себе си това не засягаше безопасността на кораба и Боумън можеше да обмисли няколко начина, по които да възстанови загубената връзка. В най-лошия случай можеха да блокират антената в неподвижно положение и да използват целия кораб, за да я насочат. Това щеше да бъде трудно и щеше да им попречи значително, когато щяха да предприемат необходимите маневри на края на мисията си — но все пак можеше да се извърши, ако всички други опити биха пропаднали.

Боумън обаче се надяваше, че такива крайни мерки нямаше да бъдат необходими. Разполагаха с още един запасен елемент АЕ-35 и по всяка вероятност и втори, тъй като бяха сменили първия, преди да се повреди. Но те не се решаваха да използват нито един от тях докато не открият в какво се състои неизправността в системата. Ако включеха нов елемент, той вероятно щеше веднага да изгори.

Това беше често срещащо се явление — нещо обикновено дори за всяко домакинство. Един изгорял предпазител се сменя само след като се знае защо е изгорял.