Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Одисея в космоса (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
2001: A Space Odyssey, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Popovster (2006)
Корекция
Mandor (2006)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

Една одисея в космоса през 2001-та година. 1982. Изд. Наука и изкуство. ІІ издание. Превод: Владимир Христов Джейков [2001: A Space Odyssey]. Художник: Николай ПЕКАРЕВ. Формат: 16/60/84. Печатни коли: 12.17. Издателски No.25664. Индекс Ч820. Страници: 204.

 

Първото издание е от 1974 на същото издателство.

История

  1. — Корекция

Училище

Муун-Уочър и другарите му ни най-малко не си спомняха за онова, което бяха видели, след като кристалът престана да упражнява своето хипнотично влияние върху психиката им и да прави експерименти с телата им. На следващия ден, когато тръгнаха да търсят храна, те минаха край него, без да му обърнат внимание: той беше вече част от обикновеното им ежедневие. Те не можеха да го ядат, а и той не можеше да ги изяде; следователно нямаше защо да му се обръща внимание. Долу при реката Другите предприеха своите обикновени безплодни заплахи. Техният водач — един едноух човек-маймуна, на възраст колкото Муун-Уочър и едър като него, но с по-лошо здраве, дори направи кратък набег на територията на стадото на Муун-Уочър, крещейки силно и размахвайки ръце, опитвайки се да изплаши противниците си и сам да си вдъхне смелост. Водата на рекичката никъде не беше по-дълбока от 30 сантиметра, но колкото Едноухият влизаше по-навътре, толкова по-несигурен и по-нещастен се чувстваше. Скоро той забави ход и се спря. След това се върна обратно с повишено самочувствие и се присъедини към другарите си.

Иначе нямаше никаква промяна в ежедневието. Събраха достатъчно храна, за да преживеят още един ден, и през това денонощие никой не умря.

Тази нощ кристалният блок пак ги очакваше, заобиколен от своята пулсираща аура от светлина и звук. Програмата, която той бе замислил обаче, беше малко по-различна.

Той игнорира напълно някои от хората-маймуни и съсредоточи вниманието си върху най-надеждните. Един от тях беше и Муун-Уочър; още веднъж той почувства как любопитни пипала проникват в неизползваните досега пътища на мозъка му и скоро след това му се явиха видения.

Може би тези видения бяха вътре в кристалния блок, а може и да бяха в самата му душа. Във всеки случай за Муун-Уочър те бяха напълно реални. Този път обаче обикновеният му вроден инстинкт да прогонва нашествениците от своята територия беше приспан по някакъв начин.

Той виждаше едно семейство на хора-маймуни, което се различаваше само в едно отношение от това, което му беше така познато. Мъжкият, женската и двете бебета, които по тайнствен начин се бяха появили пред него, бяха сити и пресити, с гладка и лъскава козина — условие за живот, каквото Муун-Уочър никога не бе могъл да си представи. Несъзнателно той опипа изпъкналите си ребра. Ребрата на тези същества бяха скрити в гънки тлъстина. От време на време те се раздвижваха лениво и се изтягаха спокойно близо до входа на една пещера — очевидно те живееха в мир с целия свят. Понякога едрият мъжкар се оригваше от задоволство.

Те не правеха нищо. След пет минути картината внезапно изчезна. Кристалът представляваше вече само мъждукащ силует в тъмнината; Муун-Уочър се отърси, като че ли се събуждаше от сън. Той внезапно разбра къде се намира и отведе обратно своите в пещерите.

Муун-Уочър не притежаваше съзнателна памет за онова, което беше видял. Обаче тази нощ, когато беше седнал пред входа на бърлогата си и размишляваше, докато ушите му долавяха шумовете на околния свят, той за пръв път почувства първите далечни пристъпи на ново и силно вълнение. Това беше смътно, неопределено чувство на завист, на недоволство от живота. Той нямаше представа коя бе причината за това чувство, а още по-малко как да намери лек срещу него. В душата му обаче се бе промъкнало недоволство и той беше вече съкратил с една малка крачка разстоянието, което отделяше маймуната от човека.

Сцената с четирите охранени хора-маймуни се повтори няколко нощи поред, докато накрая се превърна в източник на постоянно раздразнение и това усилваше вечния глад, който измъчваше Муун-Уочър. Но само това, което бе видял с очите си, не можеше да предизвика подобно въздействие; необходими бяха и психологически импулси. Сега в живота на Муун-Уочър имаше прекъсвания, за които той никога нямаше да си спомни: това бяха моментите, когато атомите на неговия мозък се моделираха по нов начин. Ако той оживееше, тези модели щяха да станат вечни, защото неговите гени щяха да ги предадат на бъдещите поколения.

Това беше бавен, мъчителен процес, но кристалният монолит беше търпелив. Както той, така и подобните нему копия, разпръснати по половината земно кълбо, не очакваха да постигнат успех от всички хора-маймуни, участващи в експеримента. Дори и стотици неуспехи нямаше да имат значение, докато само един-единствен успех можеше да промени съдбата на света.

До следващото новолуние племето стана свидетел на едно раждане и на два смъртни случая. Един от тези случаи се дължеше на гладуване; вторият бе по време на нощния ритуал: един човек-маймуна внезапно рухна, докато се опитваше да очука внимателно два камъка. Кристалът веднага потъмня и племето беше освободено от хипнотичното му влияние. Но падналият на земята човек-маймуна не се помръдна и естествено до сутринта тялото му беше изчезнало.

През следващата нощ нямаше сеанс; кристалът все още анализираше грешката си. Племето минаваше край него при сгъстяващия се сумрак и не му обръщаше внимание. На следващата нощ той отново възобнови действията си.

Четирите охранени хора-маймуни пак бяха тук, но сега те извършваха необикновени действия. Муун-Уочър се затресе неудържимо. Той имаше чувството, че мозъкът му ще се пръсне, и искаше да отклони погледа си. Обаче неумолимият умствен контрол, упражняван от кристала, не намаляваше и той бе принуден да следи урока докрай, въпреки че инстинктите му се противяха.

Тези инстинкти бяха служили добре на неговите предци през периодите на топли дъждове и на голямо плодородие, когато храна се срещаше навсякъде. Сега времената се бяха променили и наследената мъдрост от миналото се бе превърнала в глупост. Хората-маймуни трябваше да се приспособят. Иначе трябваше да умрат също като гигантските животни, измрели дълго преди тях, чиито кости лежаха запечатани във варовиковите хълмове.

Ето защо Муун-Уочър се взираше в кристалния монолит без да мигне, докато мозъкът му оставаше открит за все още несигурни умствени процеса. Често имаше чувството, че му се повдига, но винаги усещаше глад и от време на време ръцете му несъзнателно се свиваха в юмрук по начин, който щеше да определи новия му начин на живот.

* * *

Когато върволицата глигани прекоси пътеката, сумтейки и грухтейки, Муун-Уочър внезапно се спря. Глиганите и хората-маймуни взаимно не си обръщаха внимание, защото между тях нямаше противоречиви интереси. Подобно на повечето животни, които не си съперничеха в търсенето на една и съща храна, те просто не си заставаха на пътя.

Но днес Муун-Уочър ги наблюдаваше, колебаейки се, чувствайки се някак си несигурен, тласкан от вътрешни импулси, които не разбираше. Внезапно като на сън той започна да търси нещо по земята; но дори и да притежаваше способността да говори, не би могъл да обясни какво точно търси. Той щеше да познае това, което търсеше, едва когато го видеше.

А това беше тежък, остър камък, дълъг около 15 сантиметра, който въпреки че не пасваше добре в ръката му, сигурно щеше да свърши работа. Когато хвана камъка в шепата си, Муун-Уочър остана изненадан от внезапно увеличилото се тегло на ръката му, но същевременно изпита приятно чувство на сила и власт. И той се запъти към най-близкия глиган.

Това беше младо, глупаво животно. Въпреки че наблюдаваше човека-маймуна с крайчеца на очите си, той не му обърна достатъчно внимание, а след това беше твърде късно. Та защо трябваше да подозира тези безобидни същества в някакви лоши намерения? Животното продължи да изкоренява тревата, докато каменният чук на Муун-Уочър замъгли и без това неясното му съзнание. Стадото продължаваше да пасе, без да проявява признаци на тревога, защото убийството бе станало бързо и тихо.

Хората-маймуни се бяха спрели, за да наблюдават; те се струпаха около Муун-Уочър и жертвата му учудени и възхитени. Един от тях вдигна окървавеното оръжие и започна да удря с него мъртвата свиня. Други също се присъединиха към него с пръчки или камъни кой каквото намери, докато умрялото животно се превърна в безформена маса.

По-късно това им омръзна; някои се отдръпнаха, а други стояха разколебани край неузнаваемия труп — бъдещето на един свят, който очакваше тяхното решение. Измина учудващо дълго време, докато една от кърмещите самки започна да ближе окървавения камък, като го държеше в лапите си.

Още по-дълго време измина, преди Муун-Уочър действително да разбере — въпреки всичко онова, което му бе показано, че вече не е необходимо да гладува.