Артър Кларк
Една одисея в космоса през 2001-та година (31)

Тайната

Хейуд Флойд имаше вид на човек, който не си е доспал — на разстроеното му лице личаха дълбоки бръчки. Но каквито и чувства да го вълнуваха, гласът му звучеше твърдо и успокояващо. Той правеше всичко възможно да вдъхне увереност на самотния човек, намиращ се на другата страна на Слънчевата система.

— Д-р Боумън — започна той, — преди всичко трябва да ви поздравим за начина, по който намерихте изход от това крайно тежко положение. Направили сте точно каквото трябва, за да се справите с едно безпрецедентно и непредвидено положение.

Смятаме, че знаем на какво се дължи повредата на вашия Хал-девет хиляди, но това ще разгледаме по-късно, тъй като този проблем няма вече критически характер. Главната ни грижа в момента е да ви окажем по възможност най-голяма помощ, така че да можете да завършите мисията си.

А сега трябва да ви кажа каква е истинската й цел, която много трудно успяхме да запазим в тайна. Ние щяхме да ви изложим всички факти, щом се доближехте до Сатурн, а това, което ще ви кажа сега, е само кратко резюме, за да се запознаете с обстановката. Подробните данни ще ви бъдат предадени след няколко часа. Естествено всичко, което ще ви кажа, се пази под най-строга тайна.

Преди две години ние открихме първото доказателство за съществуването на разумни същества извън Земята. В лунния кратер „Тихо“ бе открит, закопан в земята, един блок, или монолит, от твърда черна материя, висок три метра. Ето го.

Щом погледът му се спря върху „Т.М.А.-1“ със струпалите се край него фигури, облечени в космически скафандри, Боумън се надвеси над екрана и зяпна от изненада. Развълнуван от това откритие — нещо, което беше очаквал вътре в себе си през целия си живот, като всеки човек, интересуващ се от Космоса, той почти забрави собственото си отчаяно положение.

Удивлението му бързо бе последвано от друго вълнуващо чувство. Това беше наистина колосално — но какво общо имаше то с него? Можеше да има само един отговор. Той бързо въведе ред в бушуващите в главата си мисли, когато Хейуд Флойд отново се появи на екрана.

— Най-удивителното относно този предмет е неговата древност. Геоложките данни доказват без всякакво съмнение, че възрастта му е три милиона години. Следователно той е бил поставен на Луната, когато нашите предци са били първобитни хора-маймуни.

След толкова дълъг период естествено бе да приемем, че той е инертен. Но скоро след изгряването на Слънцето на Луната той излъчи извънредно мощен поток радиоенергия. Смятаме, че тази енергия е само отражение на някаква неизвестна нам форма на радиация, защото по същото време няколко от нашите космически сонди доловиха едно необикновено смущение, което прекоси Слънчевата система. Ние можахме да го проследим с най-голяма точност. То беше насочено точно към Сатурн.

Съпоставяйки данните след това събитие, ние решихме, че монолитът представлява някаква сигнална уредба, работеща със слънчева енергия, или която най-малко е била задействана от Слънцето. Фактът, че той излъчи своя импулс веднага след изгрева на Слънцето, когато бе изложен на слънчева светлина за първи път след три милиона години, едва ли може да се смята за съвпадение.

Няма никакво съмнение, че предметът умишлено е бил закопан. Ние направихме разкопка на девет метра дълбочина. Блокът е бил поставен на дъното на изкопа и дупката е била грижливо запълнена.

Ще се зачудите, като узнаете как го открихме. Предметът бе намерен много лесно, дори прекалено лесно. Той притежаваше мощно магнитно поле и буквално ни се навря в очите, щом предприехме орбитално изследване от малка височина.

Но защо е било заровено това приспособление девет метра в земята? Опитахме десетки теории, макар че знаем, че е напълно невъзможно да разберем съображенията на създания отпреди 3 милиона години.

Най-приемливата теория е най-простата и най-логичната; но същевременно и най-обезпокоителната.

Уред, действащ със слънчева енергия, се поставя на тъмно само ако някой иска да узнае, когато той бъде изваден на светло. С други думи, монолитът може да е някакъв уред за даване на тревога. И ние сме го задействали…

Ние не знаем дали цивилизацията, която го е поставила, все още съществува. Трябва да приемем, че същества, чиито апарати продължават да функционират дори и след три милиона години, могат да изградят едно също толкова дълготрайно общество. И също трябва да приемем, докато не се уверим в обратното, че те може да са настроени враждебно. Често се е твърдяло, че една напреднала култура трябва да е доброжелателна, обаче ние не можем да поемаме какъвто и да е риск.

Освен това историята на нашата собствена планета съдържа толкова много примери за първобитни раси, които не са могли да оцелеят след срещата си с по-висши цивилизации. Антрополозите говорят за „културен шок“, ето защо може би ще трябва да подготвим цялата човешка раса за подобен шок. Но докато не узнаем нещо за съществата, които са посещавали Луната — а вероятно и Земята преди три милиона години, ние дори не можем да предприемем каквито и да било подготвителни мерки.

Ето защо вашата експедиция е нещо повече от едно изследователско пътуване. По-скоро то е едно разузнаване в неизвестна и потенциално опасна територия. Групата, възглавявана от доктор Камински, беше специално обучена за такава дейност. Сега вие ще трябва да се справите без тях…

А сега за вашата специална задача. Изглежда невероятно, че на Сатурн може да съществуват напреднали форми на живот или че те биха могли да еволюират на някои от неговите луни. Ние бяхме запланували да изследваме цялата му система; все още се надяваме, че вие ще можете да проведете една по-опростена изследователска програма. Изглежда, че ще трябва да съсредоточите вниманието си върху осмия спътник на Сатурн — Япет. Когато настъпи време за крайната маневра, ще решим дали ще трябва да се срещнете с този забележителен небесен обект.

Япет е нещо уникално в Слънчевата система. Естествено това вече ви е известно, но както всички астрономи от последните триста години, вероятно сме му обърнали твърде малко внимание. Ето защо позволете ми да ви припомня, че Касини — който откри Япет през 1671 г. — установи, че неговият блясък е шест пъти по-силен от едната страна на орбитата му, отколкото от другата.

Това съотношение е нещо необикновено и досега никога не бе намерено задоволително обяснение за него. Япет е толкова малък — диаметърът му е около 1300 км, че дискът му едва се вижда дори през лунните телескопи. На едната му страна има едно блестящо странно симетрично петно — а това може би има някаква връзка с „Т.М.А.-1“. Понякога ми се струва, че от триста години насам Япет ни сигнализира като космически хелиограф, а ние сме били твърде глупави, за да разберем неговото съобщение…

И така сега вие знаете в какво се състои истинската ви цел и можете да прецените от какво жизнено значение е тази експедиция. Ние всички се надяваме, че ще можете да ни изпратите редица факти, за да направим едно предварително съобщение, защото това не може да се държи в тайна до безкрайност.

В настоящия момент просто не знаем дали да се надяваме, или да се страхуваме. Ние не знаем дали там, на луните на Сатурн, вие ще се сблъскате с нещо хубаво или с нещо лошо — или само ще откриете развалини, хиляди пъти по-древни от развалините на Троя.