Джийн Калогридис
Катерина Сфорца (39) (Алената графиня)

Послеслов

Когато пробили стените на „Равалдино“, Катерина Сфорца поискала закрила от френския крал; въпреки това Чезаре Борджия я изнасилил. По настояване на херцога на Дижон обаче се отнасяли към нея не като към затворничка, а като към гостенка и не я подлагали на мъчения. Принудена била да прекоси Романя с армията на Чезаре до триумфалното му завръщане в Рим.

Там изтърпяла публично унижение и я хвърлили в тъмницата на крепостта „Сант’Анджело“, където вехнала повече от година, защото отказала законно да предаде земите си на Борджия. През май 1501-ва духът й най-сетне се пречупил и тя подписала договор, че предава Имола и Форли на Чезаре.

През същата година се върнала във Флоренция, където посветила живота си на малкия си син Джовани деи Медичи, на когото помагала да овладее до съвършенство военното изкуство.

Джовани, известен по-късно като Джовани деле Банде Нере, станал един от най-прочутите кондотиери (военни наемници) в Италия; смелостта му била легендарна. Оженил се за потомка на рода Салвиати; синът им, Козимо деи Медичи, бил първият велик херцог на Тоскана. Други потомци на Катерина станали крале на Франция и Испания.

Деа и Лука са художествена измислица; освен тях всички събития и почти всички герои в книгата са исторически документирани.