Джийн Калогридис
Катерина Сфорца (20) (Алената графиня)

XVIII

Как се описва усещането да те тласнат обратно в нежеланото минало? Приведена над умиращия мосю Дьо Монтан, виждах единствено обичния си Матео — кървясалите му лешникови очи, лицето му на виолетови петна. Дори когато Жерар ме погледна и прошепна „Катерина“, не чух неговия глас, а гласа на агонизиращия ми брат. Разтърси ме скръб, жестока както в утрото, когато Матео издъхна.

Бих останала да държа ръката на французина до края, ала лекарят най-после пристигна и ми нареди да си отида. Зашеметена, се върнах в каретата, където ме чакаше изнервената Катерина.

— Канех се да изпратя кочияша да те прибере! — нахока ме тя; понечи да се впусне в тирада, но изражението ми я спря.

Кочияшът пришпори конете и каретата се лашна напред. Катерина заговори отново, този път с тревожен шепот:

— Какво има, Деа? Какво се е случило?

Взрях се през завесите в римската улица, забулена в прозирно черно, и с усилие на волята овладях сълзите, които трябваше да пролея преди месеци.

— Той умира — промълвих най-сетне. — Изрече името ви.

— Умира! — Катерина се отдръпна рязко от мен. — От какво? Треска? Не ми казвай, че е болен от чума?

Поклатих глава.

— Отровен е, почитаема.

Тя си пое шумно дъх и долепи пръсти до устата си — жестът й не изразяваше тъга, а страх. Не заповяда на кочияша да поеме обратно към дома на французина; надвеси се през прозореца — скрита зад завесата, за да не я види случаен минувач — и му изкрещя да побърза.

После се обърна към мен и със същия ожесточен, безсърдечен тон попита:

— Откъде знаеш? Защо си толкова сигурна?

— Защото Матео умря от отрова — отговорих с гневно възмущение, бършейки неканени сълзи. — Познавам симптомите.

Разкритието я стъписа. През останалия път мълчахме. Катерина се взираше намръщено в ръцете си, събрани в скута, и умът й работеше светкавично; аз съзерцавах Рим, забулен с тъмен воал.

* * *

Не чухме нищо повече за Жерар дьо Монтан. Два дни по-късно граф Джироламо изненадващо реши, че иска да вечеря насаме със съпругата си. Катерина получи поканата и дързостта мигом я напусна. Помоли ме да й бъда виночерпец. Така щях да съм на крачка-две от нея и макар да нямах сили да я спася от ударите на съпруга й, моето присъствие щяло да й донесе сполука.

В личната трапезария до кабинета на Джироламо се усещаше осезаемо напрежение. С Катерина пристигнахме първи; графинята седна, а аз застанах на две стъпки зад нея. Отказа разреденото вино, предложено й от виночерпеца на Джироламо, и настоя собственоръчно да й донеса вода от кухнята. Не хапна и нищо от предястията, поднесени й, преди да се появи Джироламо.

Мълчеше, заслушана в препирнята в съседната стая между графа и незнаен клет адютант. Засега бременността не бе променила тялото й, но лицето й бледнееше, а апетитът й бе непостоянен. Още не беше съобщила новината на съпруга си, защото искаше целувката с Жерар да потъне в забрава, преди да обяви предстоящата поява на детето.

След четвърт час Джироламо влезе в трапезарията в кисело настроение. През месеците след сватбата бе напълнял — длъгнестото му конско лице също изглеждаше по-месесто и напомняше раздутите черти на баща му, папа Сикст.

Катерина се изправи и го посрещна с реверанс.

— Как се чувствате, господарю мой? — попита го ведро.

— Добре, предполагам — сопна се Джироламо и й посочи нетърпеливо да седне. — А вие?

— Добре, благодаря. — Катерина вдигна бокала си и виночерпецът на Джироламо пристъпи напред да напълни неговия. — Да пием за ваше здраве, господарю!

— За ваше здраве — повтори безучастно Джироламо и надигна чашата.

Остави я върху масата, даде знак да я напълнят отново, облегна се назад и се втренчи в Катерина, присвил малките си очички.

— На какво дължа честта да съм в компанията ви тази вечер? — попита бодро графинята.

Той видимо се напрегна и вирна отбранително въздългата си брадичка.

— Необходима ли е причина да поискам да вечерям със съпругата си?

— Не, господарю. Просто съм щастлива да бъда с вас тази вечер.

Разговорът продължи неловко, докато пристигна първото блюдо — минестра: средно гъст говежди бульон със зеленчуци и макарони. Преди вечерята отидох в кухнята с дегустатора, който опита всички ястия, и останах там, за да наблюдавам какво сипват на господарката ми. Бледото лице на Катерина и капчиците пот по челото й показваха, че й се гади, но тя се насили да погълне няколко лъжици, без да отклонява вниманието си от графа.

Джироламо не успя да сдържи дълго нетърпението си. Преди да отнесат съдовете от първото блюдо, той се облакъти върху масата и се втренчи остро в съпругата си.

— Е? — подхвана със зле изиграно нехайство. — Наскоро убиха наш познайник.

Катерина повдигна изненадано вежди и се прекръсти.

— Какво зверство! Кого погубиха?

Загреба съсредоточено от супата и задъвка бавно и спокойно в очакване съпругът й да отговори.

— Един от помощниците на френския посланик. Май се казваше Жан или Жак дьо Монтан. — Джироламо я наблюдаваше с орлов поглед.

Катерина благоразумно не уточни името.

— Боже! — отвърна с известно любопитство, сякаш новината щеше да й помогне да завърже интересен разговор. — Не беше ли той невъзпитаният младеж, който… — Замълча, свеждайки очи. — Е, досещате се…

— Да — кимна безизразно Джироламо. — Същият невъзпитан младеж.

Катерина срещна безстрашно погледа на съпруга си.

— Как го убиха?

— Отрова — отвърна Джироламо с предупредителен тон: „Вземи си поука“.

Тя не трепна.

— Разкриха ли убиеца?

Сега бе неин ред да прецени как ще реагира съпругът й. Джироламо сви рамене, наведе глава и отговори:

— Още не.

Колебливото му изражение разсея напрежението и подхрани увереността на Катерина.

— Сигурно е опасно да си дипломат в Рим — отбеляза тя. — Мислите ли, че посланикът е бил истинската цел?

— Съмнявам се — просъска графът. — Прав му път на кучия син! Заслужава си го, щом си е позволил волност със съпругата ми.

Катерина го озари с любяща усмивка и потупа месестата му длан.

— Щастливка съм, че мъжът ми е толкова ревностен защитник на честта ми.

С Джироламо се втренчихме удивени в нея. Графът определено не очакваше такова заключение; най-вероятно си бе представял как Катерина ще му признае всичко през сълзи, ала самоувереността и равнодушието й към участта на мосю Дьо Монтан осуетиха плана му. Макар и жесток по природа, той не подозираше, че една жена може да овладее чувствата си дотолкова, та да не се разплаче при вестта за смъртта на любовника си.

След по-малко от час Джироламо сложи край на вечерята с извинението, че има важна работа.

Катерина се прибра в покоите си с победоносно изражение, очевидно необезпокоена от факта, че съпругът й е способен да отрови някого само защото е породил у него смътни съмнения.

* * *

Смъртта на французина ме разтревожи дълбоко, но не както очаквах. Не се безпокоях, че Джироламо ще отмъсти на Катерина, защото вече не я подозираше в прелюбодейство.

Нощем обаче пред очите ми изникваше ликът на умиращия ми брат; денем с усилие на волята се разсейвах, за да надмогвам съживената скръб, готова да ме погълне, ако си позволя миг слабост. Мрачни спомени заличиха радостта от запознанството с Лука. Случеше ли се писарят да изникне неочаквано пред мен, се усмихвах бегло и се оттеглях с измислени оправдания.

По същото време Катерина ме стъписа с вестта, че на вечеря очаква гост — Родриго Борджия, испанския кардинал. Джироламо също щял да присъства, но идеята била на господарката ми; убедила съпруга си, че като съветник на неколцина папи, Борджия е натрупал значителен политически опит и от него би излязъл отличен съюзник. Джироламо се съгласил с неохота, която детински демонстрираше по време на вечерята. Не след дълго стана ясно, че Джироламо и Борджия таят един към друг непреодолима неприязън и няма никаква надежда за единодействие; графът се оттегли рано, твърдейки, че е забравил да свърши належаща задача.

Борджия, изглежда, не се обиди. Остана на масата с графинята, която поведе с него дружелюбен разговор, сякаш унизителната среща в тайното му имение никога не се е случвала. Не възнамерявах да се отделям от господарката си, ала само десет минути след напускането на Джироламо, тя се обърна към мен и заповяда:

— Освободи всички прислужници, Деа. Ти също не си ми нужна. Чакай ме в коридора.

Гореща вълна плъзна от ключиците към бузите ми; стрелнах господарката си с невярващ поглед. Що за идея да остане сама с прословутия женкар? При това под покрива на графа и в опасна близост с него!

Тя не обърна внимание на паниката ми и ме отпъди, махвайки с ръка.

Дадох знак на прислугата да се оттегли и излязох в коридора, като се погрижих Катерина да забележи ясно неодобрението ми.

Графинята и Борджия останаха сами в трапезарията почти цял час. Паникьосана, долепих ухо до вратата, пренебрегвайки риска да ме заловят. Не долових обезпокоителни затишия, нито шумолене на коприна или движение — единствено сериозен, напрегнат разговор, твърде тих, за да го чуя.

Вечерята приключи и двамата най-сетне излязоха. Катерина придружи вежливо Борджия го главния вход. Помежду им се усещаше нова, непринудена близост. Борджия я улови за ръцете, пожела й лека нощ и я целуна по бузите като стар семеен приятел. Тя върна жеста, повдигна се на пръсти и долепи устни до маслинената му кожа.

Щом гостът си отиде, приближих бързо до господарката си и изкачих след нея стълбите към покоите й.

— Почитаема, как ви хрумна да оставате сама с него? — процедих през зъби на половин крачка от Катерина. — Съпругът ви уби човек от ревност! А вие вечеряте сама не с кого да е, ами с Борджия!

Тя спря рязко, за да се изравня с нея.

— Искам просто да разбера как действа Ватиканът. Познанията на Борджия са полезни за съпруга ми. Ако Джироламо бе влязъл, щеше да види, че няма нищо неблагоприлично помежду ни.

— Борджия е развратник, почитаема — подхванах, но Катерина ме прекъсна с вдигната ръка и тръгна отново.

— Той е източник на сведения. Правя го за семейство Риарио. Искам да стане по-могъщо, а Сикст няма да живее вечно. Какво ще се случи тогава с Джироламо и по-важното — с мен и детето ми?

Вторачих се поразена в нея. Господарката ми току-що бе забременяла и нямаше петнайсет — възраст, когато повечето момичета тепърва започват да мислят за брак. Катерина обаче бе по-загрижена за политическото си бъдеще.

Два дни по-късно Джироламо отпътува отново по работа и Борджия дойде отново да вечеря сам с Нейно Сиятелство. Както и преди, прислужвах на господарката си по време на храненето, после тя ме отпрати. Този път разговорът продължи два часа. Пак дебнех, опряла ухо до вратата, и чувах само неразбираем шепот.

В деня след срещата с Борджия Катерина покани врага му — кардинал Джулиано дела Ровере — да я посети. Дела Ровере, на трийсет, имаше високо, мускулесто тяло, квадратна, красиво оформена челюст и чуплива, светлокестенява коса. По говора му личеше, че е високообразован, амбициозен мъж; в очите му искреше същият жив интелект, какъвто прозираше в погледа на папа Сикст. Изглеждаше здрав и як, ала ходеше с дъбов бастун със златна дръжка.

На младини Дела Ровере бе служил като олтарен помощник на чичо си; осмина пъти бе получавал сана епископ и архиепископ на Авиньон, та един ден да може да се възкачи на папския трон. В резултат братовчед му Джироламо таеше завист към него — Дела Ровере не криеше неодобрението и презрението си към недодялания си сродник.

Кардиналът обаче прие вежливо поканата на Катерина, макар и отправена в последния момент. Пристигна в Палацо Риарио в изискана роба от алена коприна, обточена с кадифе в тон и червено кепе, покриващо обръснатото му теме. За случая господарката ми се облече по-семпло от обикновено — в сива копринена рокля и бял воал над увитите й на тила плитки; явно бе решила да не използва физическата си красота срещу Дела Ровере. Разбрах защо, когато след появата си кардиналът не обърна внимание на нито една от присъстващите жени, но пък оглеждаше изпитателно мъжете.

В трапезарията заех мястото си на крачка зад Катерина — с лице към кардинала, който подпря грижливо неупотребения бастун на съседния стол. След размяна на любезности Негово Светейшество промърмори кратка молитва и вечерята започна. Катерина се бе погрижила да поглези Дела Ровере с любимите му ястия, включително подноси с лъщящи, черни змиорки в пикантен сос и печено прасенце сукалче.

Катерина пиеше жадно разредено вино, но се хранеше оскъдно и изобщо не вкуси от змиорките; извърна дискретно лице, за да избегне миризмата им.

— Зле ли ви е? — попита Дела Ровере. — Изглеждате бледа, почитаема.

Катерина съумя да се усмихне бегло.

— Жегата ме измъчва напоследък.

Дела Ровере сви рамене и успя, без да спира за разговор, да изгълта целия поднос змиорки и чаша вино. Вдигна празния бокал и зачака — след четири секунди търпението му се изчерпи и той се пресегна със свободната си ръка към бастуна. Прислужникът осъзна, че Негово Светейшество иска вино, и се протегна към чашата му. Дела Ровере се обърна и го перна по пищялите с тежкия бастун. Момчето извика от болка, а кардиналът го нахока:

— Лентяй! Дано си вземеш урок да си отваряш очите!

В следващия момент, докато разтрепераният прислужник пълнеше чашата му, Дела Ровере се обърна невъзмутимо към Катерина:

— Трудно е да ги обучиш! Допусне ли повторна грешка, препоръчвам бой с камшик!

Катерина отвърна с лека усмивка и въпрос за образованието му във Франция. Дела Ровере вече разкъсваше печеното прасенце.

— Изучавах всякакви науки — обясни той, — но най-много ми допадаше военното обучение. Бих предпочел живот на войник, ала чичо ми вече бе избрал друг път за мен.

— Войник! — Катерина се усмихна искрено и се приведе напред. — Ако не се бях родила жена… Е, признавам, че съм най-щастлива, когато се упражнявам със сабята си.

Дела Ровере се намръщи.

— Жена със сабя? Противоестествено е!

Графинята сведе поглед.

— Просто се възхищавам на воините. Това е доблестно призвание… за мъже, разбира се.

Лицето на кардинала грейна.

— Да — подсмихна се той. — Понякога сънувам, че съм генерал и се сражавам с турците. Не бива да забравяме, че Кръстоносните походи се провалиха. Време е да започнем нов.

— Безспорно — съгласи се Катерина с блеснали очи и престорена охота. — Вие сте мъж с непоколебим характер. Кой, ако не вие, би успял да победи султана.

Дела Ровере прие ласкателството за чиста монета и се ухили доволно; хвана чашата с мазните си пръсти и отпи дълга глътка. Този път прислужникът я напълни в мига, щом тя докосна масата.

След кратко мълчание графинята смени темата.

— Говорят, че Родриго Борджия не заслужава доверие. Той обаче търси приятелството ми, а аз се нуждая от съвети как съпругът ми да подсигури положението си в обществото.

— Борджия! — изръмжа Дела Ровере и пак заоглозгва месото си; продължи с глас, завален от храната в устата му: — Най-разумно е да страните от него. Той е опасен и коварен.

С престорена невинност Катерина ококори тъмносините си очи.

— Но, защо, Ваше Светейшество? Чух, че е най-богатият и най-могъщият човек след Сикст. Като дългогодишен заместник-секретар на Курията си е осигурил състояние и влияние над другите кардинали.

Дела Ровере сви устни.

— Няма влияние над мен. Разберете, Катерина, че го привлича красотата ви. Ще използва всякакви ласкателства, за да ви съблазни.

Графинята се престори на поразена.

— Едва ли лъже колко е богат!

Кардиналът поклати глава.

— Богат е, вярно, и постът му го облагодетелства. Не се свени да приема подкупи, но…

Той замълча, за да отпие глътка вино, и погледна Катерина с високомерна, арогантна усмивка.

— Не се хваля — продължи, — просто констатирам истината. От църковните си имоти събирам повече приходи за година, отколкото Борджия може да мечтае да получи за пет. Колкото до властта, понеже е способен администратор и политик, членовете на Курията не биха му отнели поста. Бихме ли го избрали за папа обаче? Не! — Дела Ровере сниши глас и се приведе над масата: — Борджия привидно се спогажда с колегите си, ала всички знаем, че заговорничи и крои престъпни планове. Твърде покварен е и опасен, та да седне на папския трон.

— Опасен ли? — Катерина вече наистина слушаше съсредоточено. — Как така?

Дела Ровере побутна чинията си настрани и спря да дъвче.

— Убивал е хора, осмелили се да застанат на пътя му.

— Кого например?

Кардиналът повдигна вежди.

— Знам, но няма да кажа.

Катерина настоя:

— Как ги убива?

— Темата не е подходяща за вечеря — отбеляза неодобрително Дела Ровере. — Нито за изтънчена млада жена като вас.

Катерина пак сведе очи, та кардиналът да не забележи раздразнението й.

— Борджия често ни гостува за вечеря. Мислех, че е разумно съпругът ми да научи каквото е възможно от него. Ако Негово Сиятелство обаче е в опасност… Или ако аз съм в опасност…

— Не сте — отвърна с равен глас Дела Ровере. — Борджия не би посегнал на жена или дете. Ала има ли причина, не би се поколебал да убие съпруга ви.

По лицето на Катерина се изписа такъв ужас, че гостът й протегна ръка и я потупа по дланта.

— Простете ми. Не исках да ви разстроя — в гласа му се прокрадна бегло благоразположение. — Да говорим за по-весели неща!

Катерина кимна.

— Разбира се. Всички се молим за здравето на Негово Светейшество и искаме да живее вечно. Чух обаче, че ако тронът на свети Петър се освободи, вие сте в изгодно положение. Неслучайно, естествено. Притежавате мъдрост, опит, чувство за справедливост и уравновесен характер…

При тези думи едва не подбелих очи, спомнила си колко бързо кардиналът бе прибегнал до бастуна.

Катерина продължи:

— Очевидно през годините сте научили много от чичо си. Във всеки случай бих насърчила съпруга си да ви подкрепи да наследите папския трон.

Дела Ровере я измери с поглед; в крайна сметка самомнението му надделя над предпазливостта. Той се усмихна, доволен от себе си.

— Бих излъгал, ако отрека амбицията си. И не бих отказал подкрепа. Ако обаче чичо ми не живее поне още десет години — всички се молим Бог да го дари с дълголетие, разбира се — шансът да ме изберат е нищожен.

— Защо?

На Катерина й додея да се преструва, че яде, скръсти ръце и погледна събеседника си с убедителна невинност.

Кардиналът сви раздразнено рамене и се пресегна към пая с гълъбово месо.

— Другите кардинали са работили по-дълго от мен в Курията и смятат, че са по-заслужили да претендират за мястото. Завиждат на по-младите, които са по-богати и по-влиятелни от тях.

— Вие притежавате брилянтен ум! Не се учудвам, че ви завиждат!

Ласкателството развърза езика на Дела Ровере. Той изпъчи гордо рамене.

— Подкрепя ме, разбира се, кралят на Франция. И мнозина френски благородници.

Стоях под ъгъл и виждах лицето на Катерина; то запази раболепното си, възторжено изражение, ала очите й се присвиха при това важно признание.

— Чудесно! — възкликна тя. — За мен е чест да общувам с мъж, който един ден ще седне на трона на свети Петър. — И добави с поверителен тон: — Знам колко несговорчив е съпругът ми понякога и оценявам търпимостта ви към него. Готова съм да положа усилия, за да променя отношението му и да му помогна да осъзнае какъв щастливец е, че сте му братовчед.

Дела Ровере й се усмихна широко.

— Вие сте мила и доста наблюдателна за жена. Джироламо е случил с вас.

* * *

Джироламо проводи пратеник да ни уведоми, че ще се върне по-късно от предвиденото. Катерина се възползва от отсъствието на съпруга си, като канеше Борджия и Дела Ровере в различни дни. Позволяваше ми да присъствам на разговорите с Дела Ровере, чрез които събираше сведения за машинациите в Кардиналската колегия. Дискусиите й след вечеря с Борджия обаче протичаха на четири очи.

И други уважавани кардинали получиха покана да вечерят с Катерина — двама испанци, един грък на име Чибо и влиятелният французин Шарл дьо Бурбон. Чух част от разговорите, които обикновено се въртяха около съперничеството между Борджия и Дела Ровере и шансовете им да седнат на папския трон. Борджия се славеше като интелигентен и вещ администратор, ала не му вярваха; Дела Ровере също се отличаваше с остър ум и способности — заради политическите връзки и богатството си той, изглежда, бе по-вероятен наследник на папската тиара, ала всички бяха единодушни, че арогантността му е непоносима.

През трите седмици, докато Джироламо го нямаше, Дела Ровере вечеря три пъти в Палацо Риарио, Борджия — поне седем пъти. След всяко гостуване Борджия и Катерина се сближаваха все повече, докато по време на шестото посещение тя неволно го нарече „Родриго“ в мое присъствие.

За седми път Катерина покани испанския кардинал на късен обяд в ранния следобед, въпреки че той вече бе обядвал със Сикст във Ватикана. Подредиха масата в частната трапезария в покоите на графинята и тя заповяда да донесат в стаята сабята, подарена й от Борджия.

Борджия пристигна в приповдигнато настроение, гладко избръснат и излъчващ ухание на лавандула и портокалов цвят. Катерина го чакаше в трапезарията. Когато го въведоха, тя се изправи и се приближи бързо до него, сякаш посрещаше приятел след дълга раздяла. Той улови ръцете й и се наведе да ги целуне.

Зашеметена, извърнах лице.

— Ела, друже, седни. — Катерина стисна ръката на кардинала и го заведе до стола срещу нейния. Последвах я, готова да заема мястото си зад нея, но тя ме привика. — Отпрати всички прислужници — заповяда ми шепнешком, без да откъсва очи от усмихнатия си гост. — Първо обаче да ни донесат гарафи с вода и вино и първите три блюда.

— Но кой ще остане на ваше разположение? — учудих се.

Графинята се усмихна загадъчно на кардинала.

— Сами ще се обслужваме — тя махна рязко с ръка — знак, че съм свободна и няма да търпи възражения.

Погрижих се прислужниците да изпълнят волята на Нейно Сиятелство; отпратих жените в кухнята с нареждане да не се връщат, докато господарката не им позвъни. Излязох през главната врата.

— Затвори след себе си и гледай никой да не ни безпокои! — подвикна ми Катерина.

Послушах я и засновах нервно в коридора. Двайсет минути тънах в мрачни мисли, после опрях ухо до вратата и чух нормален, тих разговор. Олекна ми донякъде и продължих да крача напред-назад, вече по-бавно, кимвайки на камериерката, която мина край мен, понесла куп мръсно бельо. След десет минути иззад вратата долетя потракване на подноси — явно ги разместваха по масата. След още няколко минути нещо метално изтрополи шумно върху мраморния под.

Отворих вратата и се втурнах вътре.

Катерина лежеше върху разчистената част от масата. Голите й крака бяха провесени през ръба и стъпалата й в чехли се поклащаха на педя над пода. Долната риза и фустата й от син брокат бяха набрани и се стелеха около кръста й. Ръцете й бяха изпънати над главата, сякаш търсеше опора; по лицето й се четеше блаженство. В унеса си бе съборила един поднос — пълнен печен петел лежеше на една страна сред счупени отломки и задушени гъби.

Едрите й бели гърди, издути от бременността и с потъмнели и уголемени зърна, изглеждаха още по-окръглени над корсажа.

Големите длани на Борджия ги прихлупваха благоговейно. Разкопчаната предница на алената му роба и смъкнатите му панталони в същия цвят разкриваха бледи, мускулести бедра. Той стоеше до ръба на масата, притиснал хълбоци в нейните, и я тласкаше толкова силно, че придържаше раменете й с длани, за да не я избута назад.

Помаях се пред прага, колкото да осъзная гледката и Катерина да обърне отнесено глава към мен.

Затворих вратата и излязох пак в коридора. Седнах на студения мрамор, обвих коленете си с ръце и сведох лице, втренчена в нищото.