Джийн Калогридис
Катерина Сфорца (18) (Алената графиня)

XVI

Катерина спа до късно и се събуди отмаляла, но във видимо чудесно настроение. Докато перачката събираше бельото й, за да го проветри, а камериерката лъскаше мраморния под в спалнята, господарката ми закуси на балкона под навеса, който я заслоняваше от вече изпепеляващите лъчи на лятното римско слънце. След час-два жегата отвън щеше да стане нетърпима, но в момента графинята искаше да се уедини — в моята компания.

Седнах до масата с лице на запад, откъдето се откриваше гледка към Тибър и кръглата крепост „Сант’Анджело“. Господарката ми съзерцаваше мечтателно градината си и мястото, където с Жерар дьо Монтан се бяха отдали на страстта. Споменът за предишната нощ все още озаряваше лицето й. По устните й играеше загадъчна усмивка, докато виночерпецът пълнеше чашата й, а друга камериерка слагаше пред нас подноси със сирене със сини жилки, хляб и фурми. Най-сетне ни оставиха сами и тя прошепна, та да не я чуят прислужниците в стаята:

— Благодаря ти много. Бях започнала да се отчайвам. Мислех си, че само мъжете изпитват плътска наслада. Все пак съм дъщеря на баща си. — Приведе се към мен и за моя изненада улови ръката ми и продължи с необичайно откровен тон: — Деа, защо никога не си ми споменавала какво удоволствие сме способни да преживеем ние, жените?

Занемяла, вперих очи в чинията пред мен. Господарката ми не знаеше, че с Матео не сме консумирали брака си и следователно съм невежа девственица. Явно съм се изчервила, защото когато вдигнах глава, Катерина ми се усмихваше сухо.

— Не ми казвай, че Бона те е превърнала в непоправима въздържателка. — Не събрах сили да отговоря и тя добави: — Матео знаеше как да ти достави удоволствие, нали?

Вдигнах глава и се вторачих в хоризонта, неспособна да срещна любопитния й поглед.

— И двамата бяхме девствени — отвърнах искрено. — Моля ви, почитаема, неудобно ми е да обсъждаме тази тема.

— Но защо? — учуди се тя. — Физическата любов е най-важното нещо в живота! Иначе защо Бог е създал Ева?

— Защото Адам е бил самотен — предположих свенливо.

Катерина пусна ръката ми.

— Как не! Ако на Адам му беше нужен приятел, щеше да създаде втори мъж!

Не открих отговор, втренчих се унило в парчето сирене пред мен и взех ножа да отрежа хапка.

— Горката Деа — промърмори Катерина. — Май наистина не разбираш какво имам предвид.

Премести се по-близо до мен и коленете ни се докоснаха. Отметна бавно полите на новата ми рокля с цвят на аметист, пъхна топлата си длан под фустата и я плъзна по бедрото ми.

— Тайната — прошепна с блеснали очи, вперени в моите — се крие тук…

Пръстите й си проправиха път до меките гънки на слабините ми и зашариха по делтата, покрита с нежни косъмчета.

— Почитаема! — ахнах засрамена и скочих на крака.

Катерина се засмя присмехулно.

— Красива жена си, Деа! Твърде красива, за да се страхуваш от най-хубавите неща в живота. Защо не си намериш любовник?

Преди да успея да отговоря, вратата към покоите на графинята се отвори с трясък. Перачката и камериерките възкликнаха уплашено; мъжки глас се сопна:

— Къде е тя? Къде е лъжливата кучка?

С Катерина се спогледахме ужасени. Господарката ми приглади поли, овладя се и със съвършено хладнокръвно изражение и достолепна походка тръгна към френските прозорци. Така и не мина през тях. На прага се появи граф Джироламо, привел рамене, та да не удари грамадната си глава в рамката. Огромните му ръце бяха свити в юмруци, зъбите — оголени.

— Курва! — изръмжа той.

Катерина го поздрави с реверанс и пристъпи безстрашно към него — впечатляващо самообладание, като се има предвид, че Джироламо бе два пъти по-едър от нея. Гърбът й бе изправен, брадичката — вирната царствено.

— Господарю, защо ме обиждате? — отвърна със свити устни, показващи съвършено дозирано справедливо възмущение. — С какво съм предизвикала…?

Джироламо прекрачи прага и я зашлеви с опакото на дланта си. Катерина залитна назад и падна, а полата й се запретна. Втурнах се към нея.

— Блудница! — изкрещя графът, пръскайки слюнка върху съпругата си. — Ожених се за непорочно момиче от уважаван род, за да ми роди деца, а се оказа, че съм си взел развратница!

С моя помощ Катерина се изправи на крака; Джироламо се приближи до нея, принуждавайки я да отстъпи към високия до кръста парапет на балкона. Долната й устна кървеше, почервенялата й скула се подуваше.

Джироламо сниши глава, за да застане очи в очи с нея. За миг си помислих, че ще я удари пак, но реакцията й го възпря. Тя избърса спокойно с ръкав наранената си устна.

— В каква простъпка ме обвинявате, съпруже? — гласът й прозвуча отчетливо, непреклонно.

— Отричаш ли? — изрева Джироламо.

— Какво? — отвърна Катерина със същия плам.

Джироламо я улови за раменете, притисна гърба й към ръба на парапета и я разтърси. Тя се вкопчи в него, за да не падне в градината три етажа по-долу.

— Флиртувала си с французин! — изкрещя Джироламо. — В двореца на Борджия! Имам свидетел! Целунала си го!

Макар и ужасена, ме напуши смях. Джироламо нямаше представа колко по-сериозно е провинението на съпругата му. Мъжът, видял ни в градината снощи, бе запазил тайната ни.

Щом графът спря да я разтърсва, Катерина възкликна победоносно:

— Кой ме е оклеветил? Искам да говоря с него, за да разоблича злобната му, гнусна лъжа!

Думите й прозвучаха толкова уверено, че Джироламо я пусна.

— Един почтен мъж — отвърна той, смръщил вежди. — Вярвам му.

Катерина го изпепели с поглед.

— Вярвате му повече, отколкото на съпругата си? Възможно ли е въпросният „почтен мъж“ да търси изгода, сеейки раздор в дома ни? Дали не е злонамерен към вас, защото преследва себична цел?

По лицето на Джироламо се изписа съмнение; отдръпна се назад. Катерина пристъпи смело към него.

— Рим е опасен град — продължи тя с твърд глас. — Имате основание да подозирате всекиго, стъпил в дома ви. Кълна се обаче, господарю, че единственото ми желание е да помогна на вас и на семейство Риарио да се издигнете до върха на могъществото и славата. Съдбата ми е свързана неотменимо с вашата. — Лицето й поруменя внезапно, сякаш е най-свенливата девица. — Вярно, един французин си позволи непростима волност и се опита да ме целуне. Не споделих с вас от срам и за да не създавам неприятности. Сега разбирам грешката си и приемам упрека ви. Не знам какво е видял свидетелят ви, но щом прозрях намеренията на французина, го зашлевих и го предупредих повече да не ме доближава. Имате думата ми, че простъпката му няма да се повтори. Аз също не бих допуснала някой пак да се възползва от мен.

Гневът на Джироламо явно стихна, ала изражението му остана мрачно и недоверчиво. Обърна се към мен и ме изгледа изпитателно.

— Истината ли казва?

Благодарих богу, че по-ниското обществено положение ми позволява да остана със сведена глава.

— Да, Ваше Сиятелство.

— Не я изпускай от поглед! — изръмжа заплашително Джироламо, обърна се и излезе.

Веднага вдигнах очи към своенравната си господарка. По лицето й се четеше тържество, помрачено от ярост; притискаше устната си с ръба на ръкава, за да спре кръвта. Пресегнах се, за да отместя нежно дланта й и да видя раната. Тя обаче ме отблъсна и заповяда с глас, приглушен от подутината и ръкава:

— Отпрати ги!

Подчиних се и избутах през вратата все още ококорените прислужници. Катерина влезе вътре и седна пред камината. Донесох легена и попих с кърпа поморавялата й горна устна. Коленете ми бяха омекнали от облекчение; ако Джироламо знаеше, че съпругата му изневерява, несъмнено щеше да я хвърли през балкона и да й пръсне главата на плочника долу.

— Слава богу… слава богу — прошепнах, стиснала кърпата с разтреперани пръсти.

Катерина въздъхна шумно.

— Донеси ми огледалото!

Тръгнах бързо към тоалетната масичка, върху която лежеше огледалото. Подадох й го и тя се намръщи, втренчена в полираната стоманена повърхност.

— Проклет кучи син! Виж ми устата! И бузата ми се подува! — Свали огледалото и ме погледна мрачно. — След колко време ще се разнесат синините?

— Най-малко седмица.

— Не мога да чакам цяла седмица! Искам да се срещнем пак! Ако не днес, най-късно утре!

Разбрах, че става дума за Жерар дьо Монтан, и ахнах поразена.

— Полудяхте ли, почитаема!

Тя се усмихна злорадо.

— Може би, но ако знаеше какво изпитах снощи, би разбрала желанието ми да видя отново Жерар. От сега нататък обаче ще внимавам повече. — Вдигна огледалото и пак се намръщи на отражението си. — Донеси ми мехлем и студена вода. Трябва да премахнем подутината!

* * *

По настояване на Катерина написах писмо на мосю Жерар:

Скъпи мой,

Съпругът ми е подозрителен. Шпионирали са ни в Палацо Борджия и са го уведомили за прегръдката ни. Още съм притеснена да не би мъжът в градината да ни издаде. Съпругът ми не е великодушен и вече си изля яда върху мен. Страхувам се как ли щеше да отмъсти, ако знаеше цялата истина.

Въпреки това очаквам с нетърпение да те видя отново; дари ме с блаженство, каквото не познавах досега. Кажи ми кога и къде да се срещнем на безопасно място. Побързай, любими, защото всеки миг без теб е изтезание за мен.

Твоята тайна възлюбена

* * *

Този път подкупих един от френските майстори, които рисуваха стенопис в параклиса. Той не служеше на Джироламо и никой не би се усъмнил, че посещава френското посолство. Въодушевен от посланието, мосю Жерар го накарал да чака, за да отговори веднага.

Прелестна моя,

Със свито сърце ти съобщавам, че не мога да те видя днес и утре. Рано в петък обаче съпругът ти заминава на политическо посещение във Фаенца и Форли. Не ти ли е казал? Ще пътува поне двайсет дни.

Следваха указания как се стига до дворец, чийто собственик с радост го преотстъпва на приятелите си и е „изключително дискретен покровител на любовта“.

Писмото завършваше с думите:

Ела там по пладне в петък, след като се увериш, че графът е потеглил. Да не губим нито миг!

* * *

През следващите три седмици всеки ден по обед с Катерина прекосявахме града с карета, управлявана от любимия й кочияш — срамежлив и мълчалив младеж, който се изчервяваше при вида на господарката си. Влюбен до полуда, той отказа дори подкуп, за да пази тайната на господарката си — за него било „чест да й служи“.

Бих дала всичко, за да не я придружавам. Не одобрявах скандалното й поведение, ала злите езици щяха да се развържат, ако графинята излиза без компаньонка.

— А и без теб не се чувствам сигурна — добави Катерина.

Пътувахме в карета без гербови знаци, уж да задоволим желанието на графинята да разкраси себе си и дома си. Посещавахме златари, бижутери, търговци на коприна, ателиета на художници и винаги се връщахме с покупка, за да не будим подозрение.

Ала неотменно, преди църковните камбани да оповестят средата на деня, с Катерина се качвахме в каретата, дръпвахме черните тюлени завеси и кочияшът пришпорваше конете към северозападния край на града. Заобикаляхме Пиаца ди Спаня — Испанския площад — и продължавахме по тясна глуха улица към няколко малки двореца с високи огради и портали.

Имението явно принадлежеше на богаташ, защото винаги имаше портиер, а алеята отпред бе покрита с нов плочник. Старата сграда беше срината със земята и на нейно място се издигаше типичен триетажен правоъгълен дворец от полиран камък в класически римски стил — със сравнително оскъдна мебелировка, но с подове от изящен мрамор и стени, покрити с удивителни гоблени.

Вътре ни посрещаше аристократка на средна възраст с изморено и отегчено лице, което не трепна, когато за пръв път видя ослепителната Катерина, облечена в сияйна рокля в бяло и златисто.

— Добър ден, Ваше Сиятелство — поздрави ни тя с едва доловим чуждестранен акцент и се поклони на графинята.

Отведе ни в една спалня на горния етаж, далеч по-пищно декорирана от другите помещения.

Жерар дьо Монтан чакаше възлюбената си до леглото, облечен само в къса бяла блуза и сини панталони.

— Мили Боже! — възкликна той при вида на Катерина. — Бях забравил колко си прелестна! Но какво е това? — втурна се към нея, улови я за ръцете и се взря в наранената й устна и подутата й буза. — Скъпа! Що за чудовище би посегнало на толкова красиво лице! О, сладка моя, ще го убия!

Катерина махна с ръка и изгука:

— Малка цена за ненадминато удоволствие!

Последва болезнено банален разговор. Втренчих се в килима и съзерцавах екзотичния мавърски десен, докато двамата любовници се отдаваха на страстни ласки. Промърморих извинение и помолих да се оттегля. За мое учудване пред вратата ме чакаше възрастната камериерка.

— Елате! — подкани ме вежливо тя. — Ще се освежите с охладено, разредено вино и сладкиши.

Въведе ме в дневната в другия край на коридора, където през отворения прозорец се откриваше гледка към грижливо поддържаната градина.

— Седнете. Не се безпокойте. Ще чуете господарката си, когато ви извика.

Настаних се в един стол с червена сатенена тапицерия до масата, върху която имаше гарафа с разредено вино, празна чаша и поднос с пастички и фурми; тутакси в стаята влезе едно момче, взе голямо ветрило от пера и го заразмахва със сериозно изражение. Изпитах чувство за вина — не беше правилно да ме глезят, след като участвам в подобна греховна авантюра — но денят бе горещ, а ветрилото ме разхлаждаше толкова приятно, че не помолих момчето да престане. С престъплението обаче се свиква бързо и угризенията на съвестта стихват. На петия ден вече се разполагах удобно в малкия дворец в испанския квартал и се наслаждавах на отличното вино и сладкишите на дона Мария.

Апетитът на Катерина за плътски удоволствия ме шокираше; в неделя — единствения ден, когато не посещаваше любовното гнездо — настроението й бе отвратително, а през останалата седмица — забележително приятно. През месеца, докато Джироламо отсъстваше, срещите й с Жерар ставаха все по-дълги.

На седмия ден остана цял час повече в спалнята. Седях в дневната, четях книга, взета от етажерката, и мислех за Лука, който придружаваше графа във Фаенца. От размишленията ме изтръгна гласът на дона Мария — поздравяваше някого, който бе влязъл през вратата долу.

Отговори й мъж, но думите ми убягнаха. Появата му ме притесни, особено след като чух тежки стъпки да се изкачват по стълбите. Дневната се намираше на няколко крачки от стълбищната площадка. Дадох знак на момчето да спре да размахва ветрилото и да се оттегли в ъгъла. Скрих се зад отворената врата и надникнах през процепа — по коридора вървеше Родриго Борджия в алена роба и кепе. Спря точно срещу скривалището ми и опря ухо в затворената врата на спалнята, откъдето долитаха приглушените стенания на любовниците.

Разтревожих се, че ще влезе при тях; той обаче се ухили, кимна одобрително и продължи напред. Чух да се отваря и затваря врата по-далеч по коридора, надзърнах предпазливо и видях, че пътят е чист.

Отидох бързо до стаята на Катерина и Жерар и почуках тихо. Не последва отговор. Открехнах вратата и се вмъкнах вътре с извърната глава. Зърнах обаче голата Катерина на четири крака до ръба на леглото и Жерар, коленичил на пода, да разтваря плътта й с намерение да проникне в нея.

— Простете, почитаема, простете, мосю — прошепнах. — Дойде Родриго Борджия! Влезе в една съседна стая. Да тръгваме, преди да ви види!

Жерар се отдръпна назад и се покри с блузата си.

— Боже! — възкликна, после се опомни и сниши глас: — Изгубих представа за времето!

Обърна голия си гръб към мен, застана на един крак и трескаво пъхна другия в навития крачол на панталоните си.

Недоволна, графинята му просъска:

— Какво прави Борджия тук?

— Дворецът е негов. Един приятел ми издейства разрешение да идвам по обед, когато няма никой. Мнозина го използват за уединение. — С отработена сръчност Жерар си облече блузата, туниката и обувките, без да спира да говори. — Не съм споменавал на никого, разбира се, кого водя тук.

Щом се облече, приближи бързо до Катерина и целуна ръката й.

— Прости ми, скъпа, но трябва да вървя. По-добре е да не ме виждат с теб. Предлагам ти да тръгнеш веднага и дискретно.

Катерина отвори уста да отговори, но Жерар пусна дланта й, излезе тичешком от стаята и изтрополи по стълбите.

Събрах дрехите на господарката си и й ги навлякох.

В коридора нямаше никого. Дадох й знак и минах през вратата. На прага чехълът й се изхлузи; тя се опря с една ръка на рамката, за да го обуе с другата.

Бях стигнала до стълбищната площадка. Надникнах през рамо. Господарката ми тъкмо излизаше в коридора. В същия момент през няколко стаи от нея се отвори врата и кардинал Борджия се появи по дълга долна риза и панталони в тъмночервено и жълто.

— Коя сте вие, красавице? — подвикна й той. — Добре дошли в дома ми!

Катерина замръзна. Спогледахме се, несигурни дали да побегнем, или да останем. Тревожното лице на господарката ми се отпусна и тя се обърна към Борджия гордо и невъзмутимо.

— Ваше Светейшество — поклони се леко.

Устните на Борджия се разтвориха от смайване и мигом се разтеглиха във вълча усмивка.

— О, Ваше Сиятелство, каква чудесна изненада да ви видя отново!

— И за мен е удоволствие, но закъснявам и трябва да вървя.

Катерина пристъпи към стълбите, ала Борджия я улови за ръката.

— Не бързайте, прелестна графиньо! — спря я, оголил зъби. — Съпруга ви го няма. Кой ще забележи, ако не се върнете навреме вкъщи?

Катерина запази самообладание.

— Имам задължения. Пуснете ме, моля.

Борджия сключи още по-крепко пръсти.

— Любовното блаженство разхубавява жените — промърмори той. — А вие, Катерина, сте най-красива от всички. Не се обидих, когато ме отхвърлихте преди, и не настоявах, защото сте толкова млада. Мислех ви и за наивна и неопитна, ала сега разбирам, че съм сгрешил. Ще ви поднеса света на длан, ненагледна, ако проявите известно благоволение към мен…

Погали я по бузата. Тя се отдръпна.

— Дали съм прав да смятам, че приличате на мен? — засмя се тихо той. — Практична и прозряла колко кратък е животът, та да се лишаваме от удоволствията му? Чакат ви неподозирани наслади, почитаема. Елате в покоите ми — посочи към отворената врата зад гърба му. — Ще се уверите колко може да направи за вас един по-опитен мъж. Французинът ви е неоперен младок, нетърпелив да задоволи желанието си. Не знае как да доведе жена до предела на екстаза и да я задържи там часове наред. А и… някой друг ще дойде скоро и ще оцени компанията ви. Обещавам ви незабравим следобед.

Катерина вдигна свободната си ръка и го зашлеви по лицето.

Убийствена искра блесна в очите му и угасна.

— Смелостта ви отива — рече одобрително той. — Без нея щяхте да бъдете поредната лъскава играчка. Аз обаче съм от редкия вид мъже, които се възхищават на силните жени.

За да го докаже, той я придърпа към себе си за сластна целувка, с която да я впечатли. Катерина го заудря с юмруци по гърдите и го зарита по краката, ала кардиналът се оказа упорит. Получи своето, отдръпна се с доволна усмивка и я погледна изпитателно.

С лице, разкривено от омраза, тя го заплю в очите. Борджия се избърса с ръкава си.

— Стар си и гнусен. Вониш на чесън. Пусни ме! — процеди Катерина с глас, треперещ от ярост.

Усмивката на Борджия се стопи. Улови я за двете ръце и просъска:

— Може да съм стар, Катерина, но съм много по-богат дори от твоя Джироламо, и два пъти по-могъщ. Той е твърде глупав и безразсъден, за да живее дълго. Ще ти дам повече, отколкото съпругът ти е в състояние да си представи.

— Не бих те обикнала — отсече Катерина.

— Това не е главната ти грижа, скъпа. — В тона на Борджия пропълзя заплашителна нотка. — Редно е по-скоро да се разтревожиш дали няма да разкрия връзката ти пред Джироламо. — Погледна многозначително подутата й устна. — Познавам го доста добре. Явно и ти си забелязала колко е невъздържан, когато се ядоса. Не ми се мисли какво би сторил на младата си съпруга, ако научи, че му изневерява.

Разгневена, Катерина се дръпна рязко. Този път Борджия я пусна.

— А аз ще кажа на съпруга си, че си ме подстрекавал. И многократно си опитвал да ме съблазниш.

Той се засмя унищожително.

— Джироламо първо действа, после задава въпроси. Съмнявам се красивата ти устица да е способна да говори след първия удар. Съмнявам се всъщност, че ще го преживееш, та да му разкажеш за мен. А и французинът ти едва ли ще оцелее след подобно откровение.

— Имаш право — разгорещи се Катерина. — Редно е да отида първа при съпруга си и през сълзи да му призная, че си ми любовник. Упоил си ме с виното си и си ме насилил в така наречената Градина на удоволствията. Джироламо несъмнено е чувал за нея. Ще го помоля на колене за прошка и закрила. Ще призная колко се срамувам и колко се страхувам от отмъщението на жесток човек като теб, който развращава красиви млади жени. Ще изтърпя юмруците му вероятно, но няма да си изгубя богатството и положението, както вероятно ще се случи с теб. Чудя се всъщност дали да не се изповядам пред папа Сикст, преди съпругът ми да се върне. Негово Светейшество има слабост към мен и женските сълзи го размекват. Сбогом, кардинале.

Катерина си повдигна полите, загърби го и ми кимна да слизам по стълбите.

Миг преди да се обърна, зърнах изражението на Борджия. Кипналият му гняв бе изчезнал; в погледа му се четеше възхищение, решимост и абсолютно заслепение.

Докато бързахме надолу, той подвикна със странно ведър глас:

— Винаги може да си промениш решението. Доколкото знам, съпругът ти ще се върне от Фаенца след няколко седмици.

Когато слязохме по стълбите, дона Мария тъкмо отваряше входната врата. Прелитайки през прага, едва не се сблъсках с привлекателна зеленоока брюнетка — съпругата на френския посланик. Преди да влезе, тя отстъпи, за да минем, и при вида на пораздърпаната Катерина се подсмихна учудено.

— Ваше Сиятелство! — поздрави я с коварна, злорада усмивка.

— Ваше Благородие — промърморих аз.

Катерина я подмина мълком. Двете се качихме бързешком в каретата.