Джийн Калогридис
Катерина Сфорца (24) (Алената графиня)

XXII

В отсъствието на Катерина запълвах дните си с игри с малките Отавиано, Бианка и Чезаре в детското крило, както и с кореспонденцията на Катерина — изпращах кратки съобщения, че Нейно Сиятелство пътува и ще отговори на писмата, когато се върне. Леките задачи ми оставяха твърде много време да се безпокоя за Лука и господарката ми.

Първата вест от тях получих две седмици след отпътуването им.

* * *

6 август 1481

Любима моя,

Телохранителите на графа четат всяко изпратено писмо; за да не ги отвращавам, ще съкратя любовните излияния. Граф Джироламо ми заръча да ти напомня да не показваш това писмо на никого, а ако някой разпитва накъде пътуваме, да отговаряш, че ще посети новия си град Форли в Романя.

В момента това не е лъжа. Вчера пристигнахме във Форли. Пътувахме по-дълго от обикновено, защото граф Джироламо не избра главния път през Флоренция, а по-рядко използван маршрут през сърцето на Романя.

Когато наближихме Форли, земята се ширна равна като тепсия; нищо чудно, че тук отглеждат толкова жито. Минахме край десетки нивя със златна пшеница, почти готова за жътва. Градът е малък и изобщо не прилича на Рим.

Графинята обаче очарова жителите му. В това отношение оказва безценна помощ на съпруга си, чиито умения да общува са по-скромни. През първата нощ в града избухна пожар в дворцовата кухня. Лоша поличба, твърдят местните. Кой знае дали ще излязат прави?

Има още много за разказване, но ще отложа пространните разговори до щастливия ден, когато ще се върна при теб и най-сетне ще те прегърна отново.

Дотогава, любима, оставам твой предан слуга —

Лука

* * *

8 август 1481

Скъпа Деа,

Преди няколко дни пристигнахме във Форли. Земята тук е съвсем равна, но през западния прозорец на замъка се виждат красивите Апенини.

Градът е малък, ала хората ни посрещнаха радушно. Когато минахме през главните порти, млади мъже, облечени в бяло, размахваха палмови листа, сякаш приветстват Иисус на влизане в Йерусалим. Слънцето вече залязваше и гражданите, стълпили се от двете страни на улиците, държаха свещи. Красота! Носех новата си рокля от брокат със сребърна бродерия, която отразяваше прекрасно светлината от свещите.

Заведоха ни в църквата „Санта Кроче“. Група местни благородници пренесоха Джироламо от коня му до олтара, където надлежно го благословиха. После, в новия ни дворец, един свещеник отслужи литургия. Едва тогава Джироламо обяви пред присъстващите, че ще ги управлява като „добър баща“ и няма да изисква да му плащат данъци (понеже живеем охолно и без приходи от тях).

Хората в дворцовия параклис нададоха въодушевени възгласи; новината се разнесе като пожар и тутакси стигна до простолюдието отвън. Одобрителният рев на множеството бе оглушителен; само дъждът от сладкиши, изсипал се от прозорците на замъка, ги поукроти малко.

После започна балът. Танцувах с часове, а Джироламо седеше и наблюдаваше. Навярно прекалих, защото на другата сутрин бях изтощена и успях да се вдигна от леглото чак по обед. Не знам защо тази бременност ми изцежда силите.

Форли е приятно място, но не бих живяла постоянно тук. Свикнала съм с удоволствията в големия град и очаквам с нетърпение да видя Венеция. Да се молим Форли да не е последното завоевание на граф Джироламо. Бих предпочела да управлявам по-обширна територия, чиято столица е величествен град.

Отговори ми веднага. Думите, написани от теб, ще уталожат нервите ми по-добре от всичко друго. Ще нося писмото ти у себе си през цялото пътуване и то ще ме успокоява.

С най-топли чувства —

Катерина, графиня на Имола и Форли

* * *

Веднага отговорих на Катерина — разказах й за лудориите на децата й и се оплаках от непоносимата жега в Рим. Насърчих я да вярва, че писмото ми ще я предпазва от опасности „и то наистина ще й помогне“ — дребна лъжа, за да я утеша.

В отсъствието на господарите си Палацо Риарио не посрещаше гости. Вечерите бяха тихи. Прекарвах ги сама в покоите на Катерина, погълната от блянове по Лука и безуспешни опити да разшифровам дневника на Матео.

Безпокоеше ме също тайната среща на Джироламо с венецианците. Той несъмнено не би се задоволил с малкия, провинциален Форли и вероятно щеше да поиска военна подкрепа от Венеция, за да осъществи амбициите си.

* * *

1 септември 1481

Любима моя,

Утре потегляме на едноседмичен път към Венеция. Както винаги Негово Сиятелство ти забранява да споменаваш местоназначението му пред когото и да било.

От свитата, придружаваща ни от Рим само аз тръгвам с графа. С нас ще пътуват единствено Нейно Сиятелство, архидяконът на Форли — Матео Менги — и Лудовико Орси, съветник от Форли. Никой друг не знае, че заминаваме.

Негово Сиятелство ме задължи да присъствам на угощението в чест на кмета на града Луфо Нумай, но не съм в настроение за увеселения. Здрав съм, разбира се, ала мисля единствено за теб, защото те обичам повече от всичко на света. Не се страхувай, ще се върна невредим при теб, макар че вероятно ще се видим чак следващата пролет — графинята не се чувстваше добре по време на пътуването. Смята, че няма да издържи тежкия обратен път до Рим, и иска да спре отново във Форли, за да роди тук.

Обичам те безкрайно! Мисля само за теб и за мига, когато пак ще се прегърнем.

* * *

10 септември 1481

Скъпа Деа,

Най-сетне! Днес пристигнахме във Венеция. Изтощена съм, но от вълнение не мога да заспя. Пиша ти собственоръчно, излегната на пухено легло, по-разкошно от моето в Рим.

Не съм виждала подобен град; вярно е, че стои върху морето. За да стигнем до него, оставихме конете и фургоните и се качихме на кораб, украсен с цветни гирлянди и златна драперия. С него стигнахме до Големия канал и двореца на херцога — дожа, както го наричат местните. Едната страна на каменния замък с пищни колонади гледа към улицата, другата — към морето, където водата се плиска в стената му. Не знам как оцеляват тук. Изглежда, сякаш една голяма вълна може да отнесе целия град.

В двореца ни посрещнаха толкова помпозно и тържествено, както при първото ми влизане в Рим. Дожът чакаше да ни поздрави. Той е изискан и има привлекателна, младежка фигура. Лицето му обаче… уви! Виждала съм само един по-грозен човек — флорентинец, чието име няма да спомена. За да подчертае високото си положение, дожът носи тясна златна шапка с широк, заоблен рог на темето.

Пътуването ме изтощи; навярно заради друсането в каретата детето в корема ми тежи ужасно и ме изморява повече от всякога. Утре Джироламо има важна среща, а мен ще ме забавляват градските аристократки. Надявам се да видя църквата „Сан Марко“ и площада край нея, който не е свързан с града, а се издига самотен сред морето.

Всички сгради са красиви, ала не могат да се сравняват с кардиналските дворци в Рим. Най-прелестна е играта на светлината по водата; тя придава на улиците меко, мечтателно сияние — особено по здрач, когато бледият камък отразява залеза, къпещ Венеция в златисторозово сияние.

Моля те, отговори ми веднага. Измъчват ме мрачни предчувствия и едно писмо от теб ще ми вдъхне увереност. Липсва ми компанията ти.

Трябва да заспивам вече.

С най-топли чувства — Катерина, графиня на Имола и Форли

П. П. — Джироламо настоява да ти напомня да не показваш това писмо на никого, иначе ще те застигне смъртно наказание. И, разбира се, поинтересува ли се някой, отговаряй му, че сме в Романя. Не споменавай Венеция.

* * *

Самотните седмици отминаваха, разнообразени от любовните писма на Лука, които усамотена препрочитах отново и отново.

Любима моя, как копнея за теб…

Макар и топли, писмата му бяха кратки и не съдържаха пространни описания на Венеция. Неслучайно — граф Джироламо го затрупваше с работа, което значеше, че Негово Сиятелство подготвя съглашение с града над морето. Несъмнено назряваше война.

* * *

28 септември 1481

Скъпа Деа,

Пак сме във Форли. Уважението и добронамереността, показани ни от местните, сега са се превърнали в недоверие и смут.

Колкото до Венеция: твърде изморена съм да опиша всичко; ще ти разкажа, когато те видя отново… ако те видя отново. Достатъчно е да спомена, че Джироламо получи щедри награди и привилегии, както и ключа за града. Трудно е да напуснеш един великолепен град и да се върнеш във Форли, ала делата на Джироламо с венецианците бяха доведени до задоволителен край. Не съм виждала съпруга си толкова радостен.

Междувременно съм изправена пред проблема с Форли. Честно казано, нямам сили да пътувам; детето в мен явно е решило да изцеди живеца ми и съм склонна да остана да родя тук.

С графа обаче не се чувстваме в безопасност. В деня, преди да влезем отново в града, ни пресрещна пратеник на кмета Луфо Нумай и ни предупреди да внимаваме. Изглежда, неколцина негодници възнамерявали да ни убият, щом минем през градските порти.

Джироламо се разяри. Поиска да залови и да подложи на мъчения убийците, после да ги екзекутира пред очите на цялото гражданство. Едва успях да го убедя, че моментът не е подходящ за назидателни наказания, защото още не сме завоювали сърцата на хората. По мое настояване графът обяви, че вече няма да събира данък за храната и виното.

Вътрешно обаче съпругът ми продължава да кипи от гняв — подозира, че Лоренцо деи Медичи стои зад заговора, и иска да напусне веднага Форли. Аз не споделям желанието му. Ще родя след по-малко от шест седмици, а през цялото време на бременността се чувствах зле. Ще се опитам да го убедя да останем тук и да ти позволи незабавно да дойдеш, за да ми помагаш при раждането. Иначе не знам какво ще се случи. Страхувам се, моли се за мен — Катерина, графиня на Имола и Форли.

* * *

Вестта за планираното убийство ме изпълни с боязън; картите бяха предизвестили, че ще се пролее невинна кръв. Притеснявах се и за здравето на Катерина; ако изключим сутрешното гадене в началото на бременността, досега никога не се бе чувствала зле, когато носи дете.

През следващите две седмици не получих писма. После, в една студена дъждовна вечер в началото на ноември, пристигна пратеник. Потропал на кухненската врата и изпратил прислужницата да ме доведе, защото „случаят бил спешен и касаел господарката ми“.

Слязох тичешком по стълбите и влетях в приемната, където чакаше пратеникът, стиснал наквасената си червена вълнена шапка в ръце. Беше Лука — от подгизналата му мантия се стичаха капки по килима, мократа му коса висеше на кичури, помургавялото му от слънцето лице изглеждаше изпито от изтощение. Извиках от радост и се втурнах към него. Прегърнахме се кратко и той се отдръпна със сериозно изражение.

— Повиках лекаря на Нейно Сиятелство и акушерка. Графинята ще пристигне след около час — обясни ми. — Подготви покоите й. Набави всичко необходимо — топла вода, кърпи…

— Ражда ли? — ахнах.

— Според нея раждането не е започнало, но изпитва толкова силни болки, че проплаква от време навреме — отвърна мрачно Лука.

Наложи се да потуша радостта от срещата с любимия. Извиках Марта и двете покрихме леглото с няколко стари одеяла. Лука донесе родилния стол от килера и голям железен чайник от кухнята. С Марта стъкнахме камината и напълнихме с вода каната и бокала върху нощната масичка.

Докато камериерката довършваше подготовката, излязох от стаята да говоря с Лука.

Сплетох пръсти в неговите и прошепнах:

— Катерина ми писа, че се чувства зле и иска да роди във Форли? Какво се случи?

Лицето ми притъмня.

— Граф Джироламо реши, че ще го убият, ако остане. Беше ясно, че графинята не е в състояние да пътува, но той й заповяда да тръгне. До средата на пътя язди муле, после болките станаха нетърпими. Понеже не можеше да седи, я сложихме на носилка, но и това не подобри положението. — Поклати глава. — Моля се да оживее и да не изгуби бебето.

— Кучи син! — процедих през зъби с просълзени очи.

— Графът се страхуваше и за нея — отвърна Лука. — Мислеше, че ако остане, и тя, и детето ще умрат. По време на пътуването се опитваше да се грижи за нея, но познаваш графинята… Прие заповедта му като предизвикателство и стискаше зъби, без да се оплаква. С него яздехме от двете й страни. Когато прекосихме Апенините, вече бе побеляла и трепереше. Ден по-късно простена и се свлече от седлото. Щеше да падне, ако Джироламо не я бе подхванал.

Онемях. Прегърнахме се и Лука ми заразказва шепнешком за пътешествието — как дожът обявил Джироламо за почетен гражданин на Венеция и му обещал военна подкрепа срещу Флоренция, ако му помогне да завоюва Ферара.

Не след дълго дебелият, беловлас лекар пристигна, придружен от по-млада акушерка. Въведохме ги в покоите на Катерина. Мина час. Заради дъжда и затворените прозорци не чухме тропота на копита пред Палацо Риарио, ала далечна врата се затръшна долу и аз се втурнах към стълбищната площадка на третия етаж.

В преддверието отекна грубият бас на Джироламо в съпровод с други развълнувани гласове. Изтичах до площадката на втория етаж и спрях.

Джироламо се качваше по стълбите. И той като Лука бе мокър до кости — от мантията и шапката му се стичаха вади, лицето му изразяваше мрачна, необичайна решимост. Прескачаше стълбите по две, сподирян от група подгизнали пътници, които подтичваха след него. В грамадните му ръце лежеше Катерина — безжизнена, със затворени очи и посивели устни.

Потиснах порива да се втурна към нея и отстъпих настрани, за да не препречвам пътя на графа. Хукнах след него към третия етаж и стигнах точно когато оставяше Катерина върху леглото. Тя трепереше, коремът й бе подут до пръсване, както и стъпалата, глезените и лицето.

— Почитаема — прошепнах. — Аз съм… Деа. Вече сте у дома.

Очите й трепнаха и се отвориха леко.

— Деа — отрони тя и немощно ме улови за китката, за да ме придърпа по-наблизо. — Ти ли си наистина?

— Да — потвърдих. — И всичко ще бъде наред.

Тя въздъхна с облекчение и пак затвори очи. След миг обаче разкриви лице, впи пръсти в ребрата си и от устните й се изтръгна плачевно глух смях.

— Обича да рита — потърка мястото. — Не дава мира на майка си. Май прилича на нея.

Думите я изтощиха и тя мълча, докато събличах мокрите й дрехи и чехли. Под корсажа й открих вързоп с писма — моите. Доплака ми се — как можах да я изоставя. Преглътнах сълзите и вината и с овладян глас поисках чиста долна риза. Щом я облякох, лекарят ме избута с лакът.

— Трябва да прегледам Нейно Сиятелство — обяви помпозно той, отпъждайки всички настрани от леглото.

Освен лекаря в стаята бяхме останали малцина — Катерина, съпругът й, акушерката и аз. Тримата проследихме с поглед как докторът притиска ухо към гърдите на графинята, за да преслуша сърцето й, слага длан върху челото й, опипва корема й и повдига чаршафите, за да прегледа интимните й части.

Когато подаде глава изпод тях, Джироламо го попита нетърпеливо:

— Е? Ражда ли?

Изражението на лекаря едва ли му вдъхна увереност.

— Няма признаци за болест. Раждането е започнало, предполагам.

Всички се втренчихме в леглото, откъдето с огромно усилие Катерина прошепна:

— Не искам лекар. Само акушерка.

— Нейно Сиятелство няма треска, но вероятно не е на себе си — възрази докторът с учтиво високомерие.

Акушерката — стройна жена, очевидно недоверчива към лекаря — се поклони на Джироламо.

— Ваше Сиятелство, позволете да прегледам съпругата ви.

Пренебрегвайки смръщените вежди на лекаря, графът се обърна към нея с бледа надежда и кимна.

— Ще благоволят ли мъжете да ни оставят насаме… — помоли вежливо тя.

Най-вероятно бе съпруга или дъщеря на търговец — прилично облечена, с обветрено лице, ала с все още приятни черти; имаше деликатни ръце и възкъсо изрязани нокти.

Джироламо улови за лакътя явно раздразнения доктор, изведе го в коридора и затвори вратата.

Акушерката се обърна към мен.

— Ще ми държите ли лампата, почитаема, за да виждам по-добре?

Послушах я охотно, готова да помогна.

Акушерката се надвеси над Катерина.

— Ваше Сиятелство, казвам се Флора. Ще направя всичко възможно детето ви да се появи невредимо на белия свят. Първо обаче трябва да ви прегледам. Ще ви предупредя кога ще ви заболи.

Катерина отвори очи, за да я изслуша, и кимна в знак на съгласие. Сръчните пръсти на Флора опипаха внимателно корема й; вълненият плат около кръста на Катерина се раздвижи внезапно и акушерката се засмя.

— Детето ви е силно, почитаема. Рита по вратата и иска да излезе. От колко месеца го носите?

— Почти десет, мисля — прошепна Катерина.

— Не бойте се, почитаема. Има начин да се справим с поспаланковците. — Флора повдигна вълнената риза на господарката ми и ми даде знак да вдигна лампата по-високо; разтвори белите бедра на графинята, пъхна възглавница под хълбоците й и заговори с успокоителен тон: — Сега съберете смелост. Ще внимавам много, но трябва да опипам отвътре, за да проверя как е застанало детето. По-лесно ще е, ако свиете колене.

Катерина се подчини и дона Флора отвори буркан с уханен мехлем. Намаза грижливо ръцете си, наведе се да погледне между краката на графинята и ми махна да приближа още повече лампата.

Пръстите й заработиха ловко и умело.

— Сега се подгответе за болка.

Господарката ми стисна очи. Бавният, грижлив преглед отне дълги, мъчителни минути; Катерина простенваше и пак стисваше зъби.

С ръка в утробата й Флора обясни:

— Водите ви не са изтекли, но бебето се е смъкнало. За съжаление главата му не е надолу, както се полага. Иска да излезе с краката напред. Щом изтекат водите, ще се опитам да го обърна. Дори да не успея, уверявам ви, че съм израждала десетки обърнати бебета. Просто ще бъде по-трудно за всички. Ако сте готова, Ваше Сиятелство, ще ви помогна да започнем.

Пореден спазъм разкриви лицето на Катерина и тя изохка:

— Побързай!

Флора се залови за работа. Сложи чайника над огъня и щом водата завря, донесе билки от голямата си черна торба, оставена в ъгъла на стаята. Пусна билките в една чаша и ги попари с врялата вода.

Катерина изпи бавно отварата. Акушерката взе чашата и двете помогнахме на родилката да легне отново и да разтвори крака.

— Пак ще ви заболи — предупреди я тя.

Наистина болеше, Флора пъхна пръсти в утробата на графинята и описа рязко кръгово движение. Катерина изпищя, Флора повтори процедурата още два пъти и приготви нова отвара. Когато я изпи, господарката ми очевидно се унесе и не изпитваше толкова силна болка.

— Сега ще походим — обяви бодро акушерката.

Двете вдигнахме Катерина от леглото. Тя ни обгърна през раменете и успя да стигне до френските прозорци. После се върна до леглото, спирайки на няколко пъти, превита от по-силни контракции.

— Ще легна пак. Не мога да ходя повече — отрони.

— Още веднъж — настоя Флора.

Упорството й бе възнаградено. След две стъпки към прозорците Катерина спря рязко.

— Нещо се стича по крака ми! — възкликна тя, ококорила очи.

Акушерката коленичи и надникна под ризата й.

— Водите ви изтекоха, почитаема — обяви усмихната. — Сега ще обърна бебето. Обратно в леглото! Започва най-трудната част.

Катерина легна отново, разтвори крака и сви колене. Вдигнах лампата и с решително изражение Флора пъхна цялата си длан в господарката ми. Тя прехапа устни и краката й се вцепениха. Свила чело и уста, акушерката се мъчеше да помести нероденото дете. След няколко опита вдигна глава към мен.

— Сварете още една чаша чай. По-силен… — Обърна се към Катерина: — Съжалявам, Ваше Сиятелство, но се налага да работя с две ръце. Ще се погрижим да не ви боли толкова.

За да разведри Катерина, Флора я заразпитва за другите й деца. Наблюдавах как постепенно зениците на графинята се разширяват, докато очите й станаха по-скоро черни, отколкото сини. След няколко минути акушерката кимна:

— Добре, почитаема. Заболи ли ви, издишвайте с всичка сила.

Незнайно как пъхна и втората си ръка и дланите й описаха полукръг. Катерина изпищя. Запъхтяна, Флора повтори движението няколко пъти. Катерина пищеше страдалчески.

Най-сетне акушерката извади ръцете си от нея.

— Мисля, че главата на бебето застана, както трябва, почитаема. Време е пак да походим.

Тръгнахме. Този път господарката ми усети истински родилни болки. Окуражени, цяла нощ крачихме напред-назад и спирахме само когато господарката ми нямаше сили да направи нито стъпка повече.

Призори тя вече не можеше дори да седи. Имаше три деца, но никога не бе раждала повече от шест часа. Сега бяха минали над дванайсет, а главичката на бебето още не се показваше. По-лошо — то не помръдваше.

— Аз съм се родила трудно. Не бой се, Деа — успокои ме задъхана тя. — Детето просто показва, че духът му е неумолим като майчиния.

Дори спокойната Флора обаче изглеждаше разтревожена. Пореден преглед донесе на графинята нови болки, но не и добри новини. Главата на детето не се подаваше, защото едната му ръка бе сгъната, все едно да закрие лицето му. С мрачно изражение Флора призна, че Майката Природа е създала женското тяло така, че да пропусне глава, ала не и глава, и ръка едновременно. Сложих длан върху рамото на Катерина и тя я стисна.

— Какво може да се направи? — попитах, за да й спестя усилието да говори.

Флора се поколеба.

— Трябва да хвана ръката на детето и да я избутам навътре, за да застане до тялото му. Ще бъде много болезнено. Възможно е да счупя ръката или по-лошо — да нараня Нейно Сиятелство и да предизвикам кръвоизлив. Наложително е обаче да действаме веднага — бебето се нуждае от въздух.

— Отредени са му велики дела — прошепна Катерина. — Усещам го със сърцето си. — Обърна бледото си, потно лице към мен. — Гледай да оцелее, дори аз да не успея.

— Ще оцелее — отвърнах с одрезгавял глас. — Вие също, почитаема.

— Първо ще ви сваря чай — намеси се Флора.

Извади друга смес — блед прах — от черната си торба. Разбърка го с гореща вода от чайника и го подаде на Катерина.

Графинята разкриви лице, но храбро отметна глава и изгълта цялата чаша. След двайсет минути главата й клюмна, а зениците й се смалиха колкото песъчинки. През това време изтърпя девет контракции. Бебето отчаяно се опитваше да излезе, но темето му не се подаваше.

— Унасяте се в дрямка — надвеси се Флора над Катерина. — Постарайте се да се отпуснете. Ще ви кажа кога да ми помогнете.

Клекнах до леглото и улових ръката на господарката си, приближила лице до нейното. Утринната светлина струеше в стаята и акушерката вече нямаше нужда от лампа. Цялото ми внимание бе съсредоточено върху Катерина.

Флора вкопа крака в пода и се намести между краката на господарката ми. Деликатните й пръсти пак се плъзнаха в нея и дланта й си проправи път към бебето. Катерина се сепна и застина, макар акушерката да се стараеше да не й причинява излишна болка. Забелязах как лицето на Флора се изопва и устните й се присвиват, когато напипа детето.

— Ето го темето — каза с уверен глас тя и ръката й се раздвижи отново. — И ръчичката. Подгответе се, почитаема.

С победоносно светнал поглед акушерката тласна детето надълбоко в утробата на Катерина. Тя изкрещя с цяло гърло, свитите й крака се сгърчиха и удариха Флора. Мъчението продължи цяла безкрайна минута. Най-сетне акушерката се отдръпна бавно и Катерина отпусна тяло със звучна въздишка. След миг обаче стисна зъби и извика отново. Контракцията стихна и тя се изправи, подпряна на лакти.

— Излиза! — ахна, разширила очи. — Излиза най-после!

С Флора вдигнахме Катерина от леглото и я повлякохме към родилния стол. Последваха още няколко силни контракции. Хванах господарката си за раменете, а Флора коленичи в краката й. Накрая Катерина сграбчи дръжките на стола, напъна с ужасяващо зачервено лице и нададе гърлен крясък, който отекна през източното крило на двореца.

Чух влажно пльокване, надникнах над раменете и скута на Катерина и видях нещо дребно и жълто да пада в очаквателно протегнатите ръце на Флора.

— Момиче! — възкликна възторжено Флора.

Почисти нежно с пръст устата и сплесканото носле на бебето и нареди да й донеса леген и топла вода. Веднага дотичах с необходимото и коленичих до нея. Бях виждала новородени и не се изненадах, че главата на детето е покрита с тънък слой бледожълта мазнина и нишки тъмна кръв; не се разочаровах и когато Флора изми нечистотията и разкри алено, безформено лице с цепки вместо очи и посиняло чело. Обезпокои ме тъмносиният цвят на брадичката, устата и върховете на пръстите му.

Флора също се разтревожи. Не продължи да почиства бебето, за да го подаде на майката, а го обърна с главата надолу и го потупа по гърба. Ръчичките на детето трепнаха, но то не направи опит да поеме глътка въздух. Катерина се надигна внезапно, протегна длани и заповяда:

— Дайте ми я!

Флора не я послуша. Пак потупа бебето по гърба. Този път то изкашля бучица мазнина и засъхнала кръв. С Катерина го чухме да вдишва и се усмихнахме. Флора поиска влажна кърпа и пелена. Изпълних веднага нареждането. Не след дълго чистото и спретнато повито дете се озова в ръцете на изтощената си, но грейнала от щастие майка.

— Ще те кръстя Галеаца Мария — прошепна тя с глас, в който се долавяше искрена обич. — И ще те науча как да станеш владетел и воин като баща ми.

Целуна дъщеря си по лицето и я залюля нежно. Гордо усмихната, Флора внимателно прегледа и почисти Катерина и мръсотията под родилния стол. Аз също се усмихвах широко, докато смъквах изцапаните чаршафи от леглото. Когато го подготвих за майката и детето, с Флора застанахме от двете страни на Катерина. Преди да успеем да я вдигнем, тя ни погледна с разширени очи.

— Мускулите й се гърчат! Усещам ги през пелената!

Погледнах към бебето. Отчаяно гъргорене се изтръгна от тъмносините му устнички.

— Трябва й въздух! — Флора грабна детето.

Почисти устата и носа му с пръст, застана пред камината и пак го обърна. С едната си ръка го придържаше нежно под корема, с другата го потупваше по гърба. То обаче не си пое дъх. Флора разви пелената, хвана го за глезените и го провеси с главата надолу пред топлата камина. Тупна го пак по гърба и едното му краче се изхлузи от дланта й — увисна надолу и се сви в коляното, образувайки почти съвършена четворка.

Обесения мъж.

Флора улови изплъзналия се крак и пак плесна бебето по гърба. То издаде задавен агонизиращ звук, който накара Катерина да се изправи рязко.

— Не умирай! — изкрещя тя. — Да не си посмяла да умреш!

Флора тупна за последен път гръбчето на детето. В последвалата дълбока тишина раменете й се отпуснаха внезапно и главата й се наклони към огъня.

— Не! — извика Катерина. — Дай ми я!

Дращейки въздуха, тя се опита да стане на крака. Взех бързо детето от застиналата Флора, увих го в пелената и го подадох на майка му. Тя се отпусна назад, прегърнала дъщеря си. Личицето й изглеждаше спокойно, но сините й устни бяха зейнали; Катерина ги затвори и тя сякаш заспа.

— Махни я оттук! — извика тя с глас, натежал от мъка. — Не искам да я виждам повече! Тя уби бебето ми! Уби моята Галеаца!