Джийн Калогридис
Катерина Сфорца (32) (Алената графиня)

XXX

Минаха месеци. Лука не се върна, не получих и писмо от него. На два пъти едно улично хлапе донесе в „Равалдино“ сгънат, запечатан лист хартия — отказваше обаче да опише загадъчния куриер, който му го е дал.

Два пъти разчупвах восъка, обзета от нетърпимо очакване, и прочитах единствения ред, написан с четливия, равен почерк на Лука: „Знай, че те обичам и винаги мисля за теб“.

Думите му ме изпълваха с отчаяна радост, макар да отваряха наново раната от раздялата. Катерина понасяше безмълвно скръбното ми изражение и тъжните ми въздишки.

Политическите трусове отвличаха вниманието ми. 1494 година започна със смъртта на неаполския крал Феранте през февруари. Събитието насърчи френския крал Шарл да събере огромна армия и да тръгне на юг през Северна и Централна Италия. Ужасното събитие разклати Флоренция, откъдето прогониха жалкия наследник на Лоренцо — Пиеро — и целия род Медичи. Флоренция стана република като Венеция и се съюзи с французите.

По време на войната Катерина се стремеше да не взема ничия страна. Неаполитанската войска обаче тръгна към Форли и графинята тутакси изрази подкрепа за Неапол. За щастие французите не стъпиха в града ни, а новият крал на Неапол — Алфонсо — успя да ги срази. Крал Шарл се оттегли, повален на легло от сифилис.

Последва мимолетно спокойствие. Венеция бе хвърлила око на Романя и най-вече на Фаенца, разположена точно между Имола и Форли. Венецианците смятаха Фаенца за отличен терен за маневри, откъдето да атакуват Флоренция. Разтревожена, Катерина написа няколко писма на чичо си Лудовико. Миланският херцог се опита да окаже натиск върху Венеция, ала въпросът така и не се разреши напълно в полза на Катерина.

Междувременно крал Шарл умря и го наследи Луи XII, който също смяташе, че Италия му се полага по право. Франция разполагаше с необичайно могъща военна сила, защото бе обединена под властта на един управник; Флоренция се съюзи с нея с убеждението, че този път ще победи. Дълго преди крал Луи да обяви намеренията си, папа Александър създаде Свещения съюз — обединение между Рим, Венеция, Милано и други по-малки градове държави. Катерина обяви, че ще запази неутралитет, и двата лагера веднага подеха опити да я спечелят за каузата си. Лудовико й изпрати няколко писма, увещавайки я да се включи в Съюза; чичо й, кардинал Асканио Сфорца, понастоящем дясна ръка на Борджия, я уведоми, че в качеството си на неин върховен повелител папа Александър „й препоръчва“ да се присъедини към Съюза.

После, през един съдбовен ден в началото на септември 1496-а, пристигна пратеник от Флоренция.

Джовани ди Пиерфранческо деи Медичи бе красив мъж — когато влезе в пищната приемна на Катерина в „Рая“, придружен от десетима приближени, едва се сдържах да не ахна от възхищение. Тогава бе двайсет и осем годишен — в разцвета на силите си.

С изключение на косата — гъсти, тъмни къдрици, които се спускаха малко под раменете му като мек облак — имаше класическите черти, любими на древните римляни: тънък, прав нос с чувствителни ноздри, съвършено пропорционална брадичка с вдлъбнатина по средата. Беше гладко избръснат, за да подчертае изящното си лице. Очите му бяха леко окръглени и тъмнокафяви като косата, разделена на път над високо чело без нито една бръчица. Имаше деликатни, тънки вежди и дълъг, тънък врат като на Катерина, ала по-мускулест и жилест от нейния. Ръцете му бяха дългопръсти и нежни — аристократ, не войник.

Беше малко по-висок от господарката на Форли, с крепка гръд и широки рамене, подчертани от тънка талия и хълбоци. Носеше семпли черни панталони и туника от тъмнокафява коприна.

Гласът му, макар и не дълбок, звучеше меко и галеше слуха. Чух го първо, когато прекрачи прага, подхвърляйки шеги на приближените си, сякаш са му приятели и равни нему. Усмихваше се и щом погледна Катерина, усмивката му грейна още по-лъчезарно, сякаш го озари отвътре.

Стоях до графинята, която седеше на стол с висока облегалка — най-близкото подобие на трон в покоите й. Макар и разсеяна от появата на Джовани, забелязах как дланите й стисват по-силно ръкохватките.

Катерина поддържаше делова кореспонденция с Джовани и по-големия му брат — Лоренцо ди Пиерфранческо деи Медичи. Те бяха племенници на Лоренцо Великолепни и чичо им се бе погрижил да получат отлично образование след смъртта на баща им; прекратили обаче взаимоотношенията си с него, след като заподозрели, че е похарчил голяма част от наследството им в своя изгода. Раздорът им с Лоренцо ги бе спасил от изгнаничество и за да не настройват срещу себе си новата Република Флоренция, вместо фамилията Медичи използваха прозвището „Пополано“ — „от народа“.

Романя, в чието сърце се намираха Форли и Имола, се славеше с богатата си зърнена реколта. Преди няколко години Джовани ил Пополано бе помолил Катерина да му продава жито. Оттогава договаряха сделките единствено чрез писма. Впечатлена от срочното разплащане и почтеността на братята, графинята не отказа на месер Джовани малък заем за покупка на повече зърно. Разплащането отново не се забави.

През август 1496 година Джовани помоли за разрешение да посети Катерина и тя охотно се съгласи, макар да съзнаваше, че разговорът несъмнено ще се отклони от търговията към политиката. От братята Медичи печелеше добре и не искаше да ги обижда; вярваше също, че усилията на месер Джовани да я придума да се съюзи с Флоренция ще са кратки и любезни. Обзаведе пищно няколко стаи в „Равалдино“, зареди избата с най-изтънченото местно вино и си уши нови, по-изящни рокли, за да посрещне Медичите, както подобава.

Ето че Джовани ил Пополано влезе в „Рая“ и махна на придружителите си да останат зад него. Приближи се до Катерина и се поклони с отработена аристократична лекота.

— Ваше Сиятелство! — поздрави я с ведър глас. — За мен е чест най-сетне да ви видя.

— Добре дошли във Форли и „Равалдино“ — графинята протегна ръка. — Домът ми и всичко в него е на ваше разположение.

Джовани пое протегнатата длан и я целуна почтително. Очарована, Катерина се взря в кадифеното тъмно гнездо от къдрици пред нея и затаи дъх, когато устните на флорентинеца я докоснаха.

Джовани се изправи с поруменяло лице. Не пусна бързо ръката на Катерина, а когато го направи, тя не я отдръпна веднага, задържайки я за миг в неговата.

— Донесох няколко дребни подаръка в отплата за гостоприемството ви — без да откъсва очи от нейните, той махна на придружителите си и трима пристъпиха напред. — Първо, картина от Сандро Ботичели, мой скъп приятел. Енрико, моля.

Мъжът от свитата му, натоварен с голям правоъгълен предмет, разви кадифената покривка и разкри удивително изображение на Мадоната с младенеца в тежка златна рамка. За удоволствие на Катерина Мадоната приличаше на нея.

— Простете ми — подхвана Джовани. — Нямах ваш портрет, а само монета и информацията, че сте красива и златокоса. Другото е плод на въображението на Сандро. Трябва да отбележа, Ваше Сиятелство, че във Флоренция се славите със смелостта си. Сандро е толкова впечатлен от красотата и храбростта ви, че ви рисува често в картините си.

— Прекрасна е! — ахна Катерина. — Ще я окача на място, където ще я виждам често.

Мъжът с картината отстъпи назад. Приближи втори с купчина сгънати платове в ръка. Флоренция все пак бе прочута с изящните си копринени и вълнени платове.

— Това са само мостри — обясни Джовани. — Във фургоните ни долу има още много. Каквото не ви хареса, ще го отнесем обратно във Флоренция. Ако пък нещо ви допадне и пожелаете да ви доставим повече, ще ви го изпратя още щом се върна във Флоренция.

Мъжът поднесе платовете на Катерина. Тя взе първия и го разгърна — чиста моарирана коприна: дълбок пурпур преливаше във виолетово, после в розово и алено.

Катерина прокара пръсти по следващата тъкан — опушено черно кадифе със златисти нишки.

— Прекрасни са… По-късно ще разгледам всички. Сега си починете и се освежете. Деа, ще разпоредиш ли да донесат от кухнята виното, което заделих за почитаемия Джовани?

— А! — намеси се флорентинецът. — Уважаема Деа, простете, че не ви поздравих, красотата на господарката ви ме заслепи. За мен е удоволствие да се запознаем.

Той се поклони, а аз направих реверанс, после тръгнах да изпълня заповедта на Катерина. Месер Джовани се обърна отново към нея:

— Първо обаче, Ваше Сиятелство, нека ви поднеса още един подарък. Мисля, че ще ви послужи веднага.

Мъжът с платовете се оттегли и друг пристъпи напред. Държеше изкусно резбована дървена кутия, инкрустирана със злато и седеф във формата на лилии — символа на Флоренция и нейния съюзник Франция. Изглеждаше достатъчно обемиста да побере скъпи накити или сребърни прибори. Катерина понечи да благодари, ала преди да проговори, Джовани вдигна показалец пред извитите си в усмивка устни.

Придружителят му отвори капака и наклони кутията така, че графинята да види какво има вътре. И двете неволно ахнахме възхитени.

Върху възглавничка от алено кадифе лежаха два бокала от чисто злато, достойни за император. Бяха с еднаква форма, ала с различна украса: единият бе инкрустиран с диаманти, смарагди и рубини, другият — със сапфири, диаманти, перли и малахит.

Два бокала.

Поразена, отидох да донеса вино и чаши за свитата на месер Джовани. Напълних първо неговия златен бокал, после — бокала на Катерина и тя кръстоса ръка с неговата, за да вдигнат наздравица.

Най-сетне Краля на бокалите бе пристигнал с дара на любовта — и заплененото изражение на господарката ми го потвърждаваше.

* * *

Придружителите на Джовани се оттеглиха да подготвят покоите му, а господарят им седна до домакинята, отпивайки с наслада от виното в сияещата чаша. Катерина обикновено пиеше малко и само вечер, ала сега наруши обичая, вероятно твърде разсеяна от госта, за да забележи, че виночерпецът й постоянно пълни бляскавия й бокал. Виното й помогна да възвърне увереността си и тя сподели с Джовани:

— Не се съмнявам, че Републиката ви е изпратила да ме убедите да се присъединя към френския ви съюз. Не бива обаче да вземам ничия страна. Приема ли закрилата на Франция, ще дам на папа Александър основание да завземе владението ми. Уведомявам ви отсега, за да ви спестя усилията да излагате доводите на правителството си.

Джовани се подсмихна и на лявата му буза се очерта трапчинка.

— Права сте, разбира се. Републиката наистина иска да ви убедя да ни станете съюзник. Аз обаче съм Медичи — роден за предприемач, не за дипломат. Дойдох да купя жито. Знаете, естествено, колко лоша е реколтата в Тоскана.

— Чух — призна Катерина.

— По-лошо е, отколкото предполагате. Страдат не само бедните, но и търговците, и благородниците. Хората умират от глад по улиците. — Очите му притъмняха от мъка. — Ще продам зърното на града срещу скромна печалба. Не ме изпраща Републиката. Сам реших да дойда, за да помогна в нужда. — Полуусмивката му се върна. — Макар че правителството ме помоли да ви осветля какви предимства предоставя съюзът с Франция.

— Значи сте предан на Републиката? Не напуснахте града със сродниците си? И как да ви наричам? Джовани деи Медичи или Джовани ил Пополано?

Той се усмихна сухо.

— Извън Флоренция фамилията ми е полезна. Смятам се за Медичи, но за да не обиждам Републиката, приех прозвището Пополано. Честно казано, Ваше Сиятелство — и ви се доверявам напълно, разкривайки тази уличаваща информация — споделям мнението ви, че е най-добре управлението да остане в ръцете на благородните фамилии, образовани и обучавани от раждането си да управляват. Ужасяващо е невежи и суеверни хора да дърпат юздите на властта.

Макар Джовани и приближените му очевидно да бяха изморени и прашни от пътуването, Катерина щеше да продължи да разговаря с него цял ден, ако гостът й не бе намекнал деликатно, че хората му се нуждаят от баня и легло. Тя му позволи да го отведат в наскоро мебелираните му покои, където да отдъхне до вечерята.

Той се яви в трапезарията няколко минути преди графинята. Аз — също. Бях донесла великолепните бокали, за да ги почистя. Сведох очи, за да не издавам колко съм поразена от красотата му, и го поздравих тихо. Той ми кимна учтиво и с характерната си полуусмивка с трапчинка призна:

— Простете, почитаема Деа, но забелязах колко сте близки с господарката си. Питах се дали ще ми доверите нещо.

Напрегнах се, обзета от подозрение.

— Искам да поднеса на графинята подарък, който да оцени истински. Ще ми подскажете ли какво да избера?

Облекчена, вдигнах бокалите.

— Ваше Благородие, едва ли има по-добър избор от това.

— Чашите са красиви, вярно, но ще ги използвате рядко и ще ги приберете, щом си тръгна. Искам да й подаря още нещо.

Понечих да посоча как Катерина всеки ден ще се вижда изобразена като Светата Дева, ала осъзнах, че Джовани няма да отстъпи. Поколебах се и внезапно си спомних с каква горчивина Катерина бе заложила почти всичките си бижута и сребърни прибори. Те и досега бяха в миланските заложни къщи, а тя нямаше средства да плати дори лихвата.

— Бижутата й — отговорих и му разказах тъжната история.

Той кимна доволен.

— А от какво се нуждаете вие, почитаема Деа?

— О, Ваше Благородие, щедростта ви е безгранична, но аз нямам нужда от нищо.

Джовани обаче продължи да ми задава заобиколни въпроси и някак си повдигнахме темата за Флоренция. Споделих, че съм се срещала с Лоренцо и Джулиано, с Лукреция и Марсилио Фичино.

— Имам дори кратък ръкопис от него и писмо до покойния ми съпруг.

Замълчах, чудейки се дали не съм казала прекалено много.

* * *

Катерина и Джовани пируваха и танцуваха до късна нощ; графинята танцуваше прелестно, ала грацията на Джовани надминаваше дори нейната. Когато музиката секна за момент, господарката ми ме дръпна настрани.

— Лягай си — прошепна ми. — В твоята стая. И затвори вратата към стълбището. Ела чак на сутринта.

На другия ден — след като чаках часове, отдавна будна и облечена — най-сетне се осмелих да се кача горе и да открехна вратата на покоите й, за да проверя дали има нужда от нещо.

Катерина спеше дълбоко. Завивките се валяха по пода. Лежеше гола, отпуснала глава върху рамото на Джовани. Стегнато сплетената плитка, увита на тила й, незнайно как се бе разплела и златни вълни покриваха рамото й; фуркетите бяха пръснати върху нощната масичка до четката й.

Джовани лежеше по гръб, прегърнал Катерина, с лице, сведено нежно до нейното — къдриците им образуваха черно-златиста плетеница.

Върху всяка нощна масичка стоеше по един блестящ бокал.

Усмихнах се леко при вида на блаженството им, макар да ме жегна болка. Оттеглих се тихо, замислена къде ли е Лука сега и дали и той мисли за мен.

* * *

Катерина ме повика едва час след пладне. Месер Джовани вече бе отишъл в своите покои да се преоблече и освежи. Влюбените се срещнаха сами в трапезарията на графинята. Обслужвах ги само аз. Когато напълних чашите и чиниите им, Джовани се пресегна да улови ръката на господарката ми и тя му я подаде свенливо. Заговориха, преплели пръсти върху масата.

Не след дълго обаче отдръпнаха ръце. И двамата бяха упорити и предприемчиви. Катерина отстояваше твърдо условията си за количеството и цената на житото. Месер Джовани се държеше спокойно и разсъдливо, но също защитаваше интересите си. В крайна сметка след кратко и ожесточено пазарене и двете страни се съгласиха на компромис. И Катерина, и Джовани останаха доволни от сделката.

Като добра домакиня графинята бе подготвила коне и хрътки за лов, ала Джовани отхвърли поканата с обаятелна усмивка.

— Толкова малко време ще прекарам тук. Бих искал да опозная теб и семейството ти, вместо да преследвам зайци из Романя. Къде са храбрите деца, издържали стоически затворничеството след смъртта на баща си? Бих желал да се запозная с тях.

С удоволствие забелязах как Катерина се разтапя пред очите ми.

— Разбира се, Джовани — съгласи се тихо тя. — В момента обаче са с учителите си.

Джовани я погледна весело.

— Нима денят не е празничен, Катерина?

— Да, да! — усмихна му се в отговор тя и го улови за ръката.

Отмениха лова и излязохме на пикник на поляната от другата страна на защитния ров. Хората на Джовани донесоха вкусна храна, каквато не бях опитвала, откакто напуснахме Рим. Първородната дъщеря на Катерина — Бианка — бе мъдро омъжена за Асторе Манфреди, господар на Фаенца. Отавиано и Чезаре — вече почти мъже — взеха тъпи саби да покажат уменията си в двубой, а дванайсетгодишният Джовани Ливио предизвика месер Джовани и свитата му на турнир по надбягване. Флорентинецът прозорливо остави именика си да го победи; Джовани Ливио — най-умният и жизнерадостен от братята — отпразнува успеха, като скочи в мътната вода на рова и го преплува надлъж. След като ядосаната му майка го нахока порядъчно, увиха подгизналото момче в мантия.

Неколцина от хората на месер Джовани изчезнаха за известно време и се върнаха с подаръци за момчетата — златна катарама за колан с формата на лилия за Отавиано („разбрах, че майка ти скоро ще те изпрати на военно обучение във Флоренция“) и с формата на стилизиран дъб — гербът на Риарио — за Чезаре. Джовани Ливио получи красив дървен флажолет, инкрустиран със скъпоценни камъни, на който момчето не спря да свири фалшиво до края на следобеда.

За щастие месер Джовани бе наел и музиканти. Когато на всички ни додея да слушаме пискливите звуци на флажолета, флорентинецът им даде знак да засвирят и лютня, тамбурина и барабан заглушиха неблагозвучното свистене. Катерина, разбира се, улови месер Джовани за ръката и го дръпна да танцуват. Радостта им ни зарази и с Лучия, бавачката, изиграхме по един танц с мъжете от свитата на госта, а Отавиано и Чезаре се впуснаха в танцувален шарж, гукайки като влюбени гълъбчета.

Върнахме се в крепостта чак когато слънцето се спусна ниско над хоризонта и студен вятър охлади топлината му. Докато с Лучия превеждахме момчетата по подвижния мост, малкият Джовани Ливио — разтреперан във влажните си дрехи — попита на доста висок глас:

— Мама и месер Джовани са влюбени, нали?

Зад нас двамата подвъпросни се разсмяха тихо, макар другите да запазиха вежливо мълчание.

Потупах Ливио по главата и кимнах с усмивка.

— Е, той изглежда добър мъж — отбеляза Ливио.

Катерина изхълца, опитвайки се да овладее напушилия я смях.

* * *

На вечеря сътрапезниците изглеждаха по-меланхолични и притихнали, защото на другата сутрин месер Джовани щеше да отпътува. Момчетата бяха поканени на трапезата; изненадвайки и мен, и децата, Джовани и Катерина пак сплетоха пръсти над масата. Разговорът се въртеше около промените във Флоренция и военната служба на Отавиано там. Понякога щастливата усмивка на господарката ми помръкваше и зървах тъга в очите й. Месер Джовани също я забелязваше и всеки път целуваше ръката й и припомняше, че ще се върне възможно най-скоро.

Седях между Чезаре и по-малкия му брат. Когато сервираха месното блюдо, видях, че Джовани Ливио не е ял почти нищо и се е сгушил разтреперан на стола. Сложих длан върху челото му и установих, че гори.

— Почитаема — прошепнах на Катерина, — Джовани не е добре. Ще го сложа в леглото и ще извикам Лучия.

Катерина сбърчи чело, отблъсна стола си назад и разпери ръце.

— Ела да те прегърна, скъпи.

Ливио се олюля и присви очи, заслепен от светлината. Приведох се и го подхванах под раменете, за да му помогна да стигне до майка си.

Катерина опря длан в челото му и пребледня.

— Болен е — каза тя. — Заведи го при Лучия и извикайте лекаря. Ще дойда след час.

— Моля те — обърна се месер Джовани към нея, когато вдигнах отново Ливио. — Ще се върна скоро, а и гостоприемството на всички ви ще ме топли цял живот. Погрижи се за детето си, Катерина. Водя лекаря си и гарантирам за способностите му. Ще го изпратя веднага при Ливио.

Тя го погледна с изопнато от безпокойство лице и кимна.

— Ще го сложа в леглото и ще се върна, щом лекарят дойде. Надявам се да не се забавя. Исках да говоря насаме с теб още веднъж, преди да тръгнеш.

* * *

Ливио не успя да стигне до покоите на момчетата. Извървя с наша помощ няколко стъпала, вкопчи се в главата си и се напъна да повърне, но от устата му не излезе нищо.

— Не мога да ходя — простена той. — Много ме боли главата. Бе висок почти колкото майка си, но тя го вдигна с лекота и го занесе в леглото му. Лучия, която спеше в съседната стая, запали лампата и донесе торба с церове. Господарката ми обаче настоя да не даваме нищо на Ливио, докато не дойде лекарят.

— Жаден съм — прошепна той.

Очите му бяха затворени, защото лампата го заслепяваше, лицето му бе побледняло и изтерзано; не спираше да трепери. Лучия поднесе чаша до устните му, но Ливио се разплака страдалчески — от болка не можеше да си наведе главата, за да отпие. Просълзена, Катерина изпрати бавачката в кухнята за черпак.

В същия момент дойде лекарят на месер Джовани, облечен в пищен брокат и с тъмносиня кадифена шапка върху дългата посребрена коса. Прегледа момчето с увереността на десетилетен опит. Отвърнал лице от лампата, Ливио отговаряше на всички въпроси с тих стон:

— Боли… ме… главата.

Накрая докторът сложи длан върху тила му и го помоли да наведе глава напред, за да докосне гърдите си с брадичка. Макар и безуспешно, усилието накара детето да нададе немощен писък. Лекарят веднага му каза да не се опитва.

Ливио се отпусна разтреперан назад. Медикът се изправи и даде знак на Катерина да го придружи до вратата. Последвах я. Докторът не беше безчувствен; в очите му се четеше тъга и далечна умора, обичайна за хората, станали свидетели на твърде много страдание.

— Искрено съжалявам, Ваше Сиятелство — подхвана той с мек, бащински тон, — болестта е сериозна.

Катерина сякаш не го разбра.

— Сериозна? — попита, все едно мисълта е абсурдна.

Лекарят си пое тежко дъх.

— Виждал съм симптомите и при други деца — най-често след като са плували в тинести, застояли води. Вероятността синът ви да оздравее е много малка.

Катерина притисна устни с длан и заговори през пръстите си:

— Невъзможно… Следобед му нямаше нищо. — Погледна ужасена към Ливио. — Какво ще стане с него?

— Температурата ще се повиши още. Може да получи гърч, но по-вероятно е да изгуби зрението и слуха си и да изпадне в ступор. Смъртта ще настъпи след няколко часа.

Катерина издаде сподавен, гърлен звук, сякаш са й извадили въздуха от дробовете.

— Какво може да се направи?

— Да му сложа пиявици, но това няма да го излекува. Само ще удължи агонията.

— Какво ще я облекчи? — настоя нетърпеливо графинята.

— Чай от кора на бяла върба за треската — отговори със съчувствен тон лекарят. — Макар че ще му е трудно да пие. Имам мак на прах, който може да се добави в отварата, за да смекчи болките.

В същия момент Лучия се върна от кухнята с малък черпак и чайник гореща вода. Докторът извади лековете от торбата си и бавачката бързо приготви запарката. Ливио изпищя, когато майка му го повдигна, подпирайки главата му, а аз пъхнах още една възглавница под него. Лучия му помогна да прокара няколко глътки с черпака. След всяка той потреперваше и разкривяваше лице.

Катерина освободи лекаря и легна до сина си. Прегърна го нежно и му зашепна гальовно. Клепките му изпърхаха само веднъж, разкривайки очи, замъглени от треска и болка.

Не след дълго месер Джовани влезе мълчаливо в стаята; сериозното му лице подсказваше, че е говорил с лекаря.

Катерина погледна любовника си и отвори уста да му обясни тежкото положение, но рукнаха единствено сълзи и никакви думи. Месер Джовани легна до нея и я прегърна през рамо. Ливио вече бе изпаднал в ступор и не реагираше нито на звук, нито на допир.

Останаха така, докато тъмното нощно небе посивя преди зазоряване. Тогава малкият Ливио задиша тежко и хрипливо. Месер Джовани запази достатъчно присъствие на духа да извика да доведем свещеник. Когато се върнах със свещеника от семейния параклис на графинята, момчето едва дишаше и си отиде с последните думи от молитвата.

Катерина не пожела да стане от леглото и да освободи детето от обятията си.

Месер Джовани се изправи внимателно и приближи до мен и Лучия.

— Няма да тръгна сега — осведоми ни. — Ще остана, колкото пожелае тя. Ако не смятате, че Катерина би предпочела да им съобщи лично печалната новина, ще отида да поговоря с братята на Ливио.

Просълзена, погледнах към господарката ми, която тананикаше тихо и люлееше Ливио в обятията си; дадох знак на Лучия да остане с нея и поведох месер Джовани към покоите на Отавиано. Отвори ни камериерът му. Отавиано и Чезаре бяха облечени и обсъждаха тревожно състоянието на брат си.

— Съжалявам — каза им месер Джовани с искрена тъга. — Треската погуби младия Джовани Ливио. Заразил се е от мръсната вода.

Отавиано избухна в сълзи и Чезаре се опита да го успокои. След като братята изплакаха мъката си, Джовани им обясни благо:

— Ще остана при майка ви и с всички сили ще се постарая да й помогна. Тя е сама без баща ви, затова аз ще се заема с болезнените подробности. Отавиано, Чезаре, знам, че скърбите, но бъдете силни заради майка си, както тя винаги ви е била опора. Ще ви помогна да организирате погребението, ала вие знаете най-добре каква церемония би предпочела графинята.

Отавиано се съгласи да се погрижи за всичко, но в крайна сметка месер Джовани направи всичко необходимо и плати за службата и погребението.

Той спази обещанието си и не тръгна веднага за Флоренция; отложи делата си и остана две седмици при нас.

В нощта, преди най-сетне да отпътува, поднесе на Катерина още един подарък — всички бижута и сребърни прибори, които преди години бе изпратила в миланската заложна къща.

Не бе забравил и разговора с мен. На сутринта, докато хората му товареха конете, ми даде една книга с кожена подвързия. Отворих я и открих сборник с размисли на Марсилио Фичино за човешката душа.