Джийн Калогридис
Катерина Сфорца (27) (Алената графиня)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Scarlet Contessa, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Silverkata (2024)
Корекция и форматиране
NMereva (2024)

Издание:

Автор: Джийн Калогридис

Заглавие: Катерина Сфорца

Преводач: Емилия Ничева-Карастойчева

Година на превод: 2016 (не е указана)

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „ЕМАС“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016 (не е указана)

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Излязла от печат: 07.11.2016 г.

Редактор: Цвета Германова

Художник: Лоренцо ди Креди

Коректор: Василка Ванчева

ISBN: 978-954-357-340-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/20072

История

  1. — Добавяне

XXV

Същата нощ последвах надлежно Виторио, който развеждаше Катерина из крепостта, обяснявайки й с какви сили разполага: в момента само триста войници обитаваха крепостта, където бяха складирани храна, оръжия и амуниции за цял месец — време, достатъчно да изберат нов папа. Всички войници бяха обучени да стрелят с оръдия и да се сражават с мечове. Имаше и двайсет опитни стрелци с лък.

Самата крепост се състоеше от три части — обширно подземие, помещения за войниците на първите три етажа и пищно обзаведени папски покои на горните етажи. Войниците се обучаваха в голям, открит вътрешен двор. Техните спални представляваха лошо осветени стаи с ниски тавани и стени, покрити с петна от мухъл и ръжда. Зад всички бойници на покрива имаше оръдия; до тях бяха подредени пирамиди от каменни гюлета, високи колкото Виторио.

Катерина надникна през бойника към мъглявите фигури под нас. Явно войниците на кардинал Дела Ровере я бяха послушали и бяха избягали, защото схватката бе прекратена, а мъжете, останали на улицата, се бяха подредили в кръг и изслушваха инструкции.

— Събуди стрелците — заповяда графинята на Виторио. — Да убият възможно повече от хората долу. Те служат на Борджия и ще се опитат да завладеят крепостта. Докладвай ми какъв е резултатът, независимо колко е часът.

Виторио се съгласи охотно и ни поведе към временното ни жилище — разкошните папски покои. Извини се, че няма прислужници и гореща вода, а храната от войнишката кухня е блудкава — донесе ни я лично върху надраскан дървен поднос. Катерина изпи жадно медовината и обяви, че има вкус на пикоч. После Виторио ни донесе и кофа с вода. Свалих доспехите, роклята и долната риза на господарката си, за да ги проветря, и напълних един сребърен леген с вода, та двете да отмием праха и потта от усилния ден.

Катерина отказа да легне съблечена, за да е готова да стане всеки момент; разреших проблема, като намерих две ленени нощни ризи, принадлежали очевидно на човек, по-едър и от мен, и от нея. Катерина облече едната и се изтегна върху огромното легло, върху чиято завивка от златен брокат бе избродиран гербът на Сикст — златен дъб над папските ключове. Тя не си направи труда да се завие; отпусна глава на възглавницата и въздъхна изтощено. Легнах до нея и угасих лампата.

— Разбра ли вече защо бе връзката ми с Борджия? — чух я да ми прошепва.

— Какво?

— Борджия — повтори сънено Катерина. — Обеща ми, че ако убия Дела Ровере и удържа „Сант’Анджело“, когато Сикст умре, той ще стане папа и ще ми даде толкова земя в Романя, колкото пожелая. И голямо имение в Рим. И ще ме назначи за таен военен съветник. — Тя се разсмя тихо. — Изморена съм… не биваше да ти го казвам.

Думите й веднага ме разсъниха.

— И вие приехте условията му? — попитах ужасена. — Знаехте, че е способен да убива, но спахте с него?

— Да — потвърди тя. — Отначало се съгласих да му помогна, защото наивно се надявах да ми даде власт. Опознах го обаче и осъзнах, че никога не би изпълнил обещанието си. Твърде хитър е. Разбрах, че ако не му угодя, ще ме унищожи.

— Дали е възможно и сега да се опита да ви убие?

— Ще намери начин да направи нещо по-лошо — отвърна с мрачен тон тя. — Да ме опозори публично, вероятно да ме лиши от титлата, но не и да ме убие.

— Обмисляли ли сте в действителност да отстраните Дела Ровере?

Тя сви рамене и дюшекът се раздвижи.

— За момент може би. Докато не разбрах, че Дела Ровере има повече пари и власт от Борджия. Извадим ли късмет — спря, за да се прозее, — той ще стане папа. Обеща ми Джироламо да остане папски капитан, когато се заклех да опазя „Сант’Анджело“ от Борджия. От друга страна, Дела Ровере твърдеше, че има достатъчно войници да завземе крепостта… Значи вероятно греши, че влиянието му стига, за да си издейства папския трон. В такъв случай е по-мъдро просто да удържа крепостта, докато договоря повече земя. Иначе с Джироламо ще останем без нищо… освен Форли и Имола. — Катерина замълча и тишината се проточи дълго — помислих, че е заспала, но тя внезапно попита: — Деа, това ли предсказа картата с Кулата? Ще ме сразят ли?

Аз също замълчах, чудейки се какво да отговоря.

— Помните ли какво ви казах преди години? Картата показва катаклизъм, разруха на познатия живот. Както изгоря Палацо Борджия. Каквото и да се случи, животът ви няма да е същият.

Зачаках отклик и след миг го получих — тихо похъркване.

* * *

На другата сутрин ме събуди разтърсващ оръдеен залп от покрива над мен. Катерина се бе облякла и излязла. Докато навличах дрехите си, проехтя втори гърмеж.

Открих стълбището към бойниците, окъпани вече от слънчевите лъчи. Оръдията мълчаха, но миризмата на барут висеше във въздуха. Застанала до един от топовете сред група войници, Катерина ме забеляза и тръгна към мен.

— Изтребихме хората на Борджия — уведоми ме тя с отсечен, но бодър глас. — Гюлетата унищожиха оцелелите след снощния обстрел. Известно време ще ни оставят на мира. — Замълча и по лицето й премина сянка. — Джироламо обаче… — Сви устни, за да сдържи напиращия гняв. — Господарят ми получил вестта за смъртта на папата скоро след нас. Решил… — Гласът й затрепери от яд, насичайки думите. — Решил да се оттегли и побягнал към Рим. Оставил Палиано в ръцете на Колона, както и Каве, и Капраника — градовете, които завладяхме. Усилията ни отидоха напразно. — Насочи яростния си поглед надолу, да не би войниците да разчетат чувствата й. — Армията ни е в покрайнините на Рим. Джироламо лесно би могъл да стигне до „Сант’Анджело“, но кардиналите му заповядали да остане пред градските порти, докато изберат нов папа. — Тя се втренчи в мен. — Идиотът Джироламо ще им се подчини! Ще ни съсипе!

— Съжалявам, почитаема — прошепнах.

— Единствената ми надежда е Дела Ровере да успее да подкупи членовете на Кардиналския съвет, за да го изберат — отвърна горчиво Катерина и с по-спокоен тон добави: — Слез на втория етаж. Нахрани се във войнишката столова. После се върни в покоите ни. Там е най-безопасно и няма да ни се пречкаш.

Преди да се разделим, на улицата долу изсвири тромпет.

Кастеланът Виторио надникна през бойника и извика:

— Кой е там?

Тръгнах бързо с останалите да погледна към улицата. Видях шестима конници — четирима размахваха алебарди, един развяваше бял флаг, а последният, в свещеническа роба, извика:

— Носим послание за Нейно Сиятелство Катерина Сфорца.

Катерина пристъпи до ръба на покрива.

— Тук съм! — изкрещя. — Кой ви изпраща?

Свещеникът се поклони почтително.

— Племенникът ви, Негово Светейшество Рафаеле Риарио.

Намръщих се. Помнех добре Рафаеле, макар да посещаваше рядко Палацо Риарио. На скандално крехка възраст той бе получил кардиналски сан от прачичо си Сикст; по-късно, в неведение какво крои архиепископ Салвиати, го бе придружил до Флоренция при опита за убийство на Лоренцо деи Медичи.

— Какво е посланието? — попита рязко Катерина, която не харесваше Рафаеле и го смяташе за страхливец.

— Кардиналът се страхува за безопасността на леля си и нероденото й дете — отговори свещеникът. — Настоява да отидете при него, за да обсъдите защитата на крепостта. Дошли сме да ви отведем в охранявано имение, където да се срещнете.

— Глупак! — промърмори Катерина, после надигна отново глас: — Няма да напусна „Сант’Анджело“, докато не разберем кой ще е новият папа. Каня племенника си да ме посети тук, където охотно ще говоря с него. Гарантирам сигурността му.

След кратко затишие свещеникът отвърна:

— Умолявам ви, Ваше Сиятелство. Носите дете, а това място — махна към крепостта — не е подходящо за жена. Господарят ми ви подканва най-добросърдечно да отидете при вашия съпруг. Кардиналите ще се отнесат най-щедро към вас.

Графинята се разкикоти.

— Кажете ми, Отче — изкрещя през смях, — Рафаеле за пълна глупачка ли ме смята?

Свещеникът отговори с неловко мълчание.

Катерина се приведе напред, сложила ръце върху хълбоците си. Усмивката й се стопи, заменена от нескрит гняв.

— Ще ви задам друг въпрос тогава. Знаете ли кой е баща ми?

Свещеникът и придружителите му се спогледаха объркани.

— Галеацо Сфорца, херцог на Милано. Един от най-проницателните мъже, сядали някога на миланския трон — уточни графинята. — Макар и жена, аз съм наследила ума му. Няма да ме заблудите да напусна крепостта. Предайте думите ми на вашия господар.

Тя се обърна с гръб към него и слезе от бойника.

* * *

Заточиха се протяжни дни. Горещината бе мъчителна, храната и напитките — отвратителни, новините — обезсърчителни. Отегчен да лагерува с хората си пред градските порти, Джироламо бе решил пасивно да чака вестта за съдбата си в близката крепост на Орсини — „Исола“, където той и децата му се радвали на разкош и обилни гощавки. Графът изпрати писмо на съпругата си със заповед да дойде при него; Катерина тайно изгори писмото и излъга войниците си.

Междувременно двете слушахме шумотевицата от схватките по римските улици, където кардинали и кланове се бореха за власт. През единайсетия ни ден в крепостта видяхме как армия от петстотин войници влиза през Порта Маджоре в града. За миг Катерина се обнадежди, че Джироламо най-сетне е събрал смелост, но яркочервените и жълти знамена я разочароваха бързо. Развяваха се флаговете на Колона с жълта корона над голяма римска колона. Господарката ругаеше под нос съпруга си, докато войниците разпъваха палатките си на отсрещния бряг на Тибър.

— Можеше да завладее „Сант’Анджело“ — ядосваше се тя. — Колко пъти му повтарях, че трябва да се подготвим да завземем крепостта, когато Сикст умре. Така и не ме послуша. Сега…

Не успя да продължи.

На другия ден — двайсет и четвърти август — пристигна най-лошата новина. Джироламо бе подписал договор с Кардиналската колегия. Отказваше се от поста папски капитан и предаваше „Сант’Анджело“ в замяна на четири хиляди дуката обезщетение за разрушения му дворец и гаранция, че бъдещият папа ще го признае за владетел на Форли и Имола.

— Съпругът ми можеше да ме подкрепи! Да ми изпрати войници! — кипна Катерина. — Щяхме да преговаряме с новия папа, който и да е той. Вече няма надежда.

Кардинал Джулиано дела Ровере бе един от авторите на споразумението. Неприязънта му към Джироламо явно беше надделяла над семейната преданост и обещанията, дадени на Катерина.

През нощта в леглото господарката ми отбеляза, че Борджия поне е споделил искрено стремежите си и се е възхищавал от смелостта й.

— Трябваше да се съюзя с него — простена тя, изправи се рязко и закри лице с длани.

Не се разплака, макар да имаше всички основания да излее мъката си — въпреки изтощителната напреднала бременност бе проявила нечовешка воля, търпейки оскъдната храна и липсата на сън, ала усилията й бяха отишли напразно.

Когато съумя да проговори отново, тя призна:

— Не мога да удържа крепостта. В писмото си Джироламо ме предупреди, че Флоренция и Сиена събират войска, за да ме принудят да отстъпя. Въпрос на време е, преди Колона да ни нападнат.

Катерина будува през цялата нощ. До сутринта написа две писма — едно до Джироламо и второ до Кардиналската колегия. По пладне получи отговор и на двете, включително разрешение да вземе сто и петдесет въоръжени войници, които да я придружат по пътя през града, за да се върне при децата си. Съпругът й вече уреждаше паричните си дела в Рим.

Прекосих смутния град редом до господарката ми, която яздеше, вирнала царствено глава. По лицето й не се изписа никакво самосъжаление, когато погледна за последен път към крепостта, Ватикана и църквата „Сан Пиетро“. Не трепна и пред руините на Палацо Риарио. Щом минахме през Порта Маджоре обаче и най-сетне напуснахме Рим, чертите й застинаха в горчива гримаса.

 

 

Форли

1484-1500