Джийн Калогридис
Катерина Сфорца (33) (Алената графиня)

XXXI

Месер Джовани спази обещанието си и след шест месеца се върна за по-дълго посещение — добро решение, защото без него Катерина тънеше в униние; пристигнеше ли писмо от Флоренция, тя го грабваше от ръцете на пратеника и се втурваше в покоите си да му се наслади. Досега не одобрявах извънбрачните й връзки — забременееше ли отново, скандалът щеше да й коства земите. Този път обаче се радвах, понеже бе избрала безгранично добросърдечен мъж.

Когато след новогодишните празненства месер Джовани се върна отново, пренесоха всичките му вещи в покоите точно до спалнята на графинята; нито той, нито тя криеха връзката си. Макар прислужниците в „Равалдино“ да бяха дали дума да пазят тайната им, научеха ли я, гражданите на Форли щяха да възнегодуват, а винаги съществуваше възможност някой свещеник да я оклевети в писмо до Рим.

Папа Александър не би позволил Медичи да завземе власт извън Флоренция, а венчаеше ли се за мъж извън рода Риарио-Дела Ровере, Катерина щеше да изгуби регентството.

Въпреки това Джовани и Катерина живееха като съпрузи и в „Рая“ нямаше по-щастливо време. По природа Джовани се отличаваше с ведър дух и не беше докачлив — благият му характер оказа дълбоко въздействие върху Катерина. От него графинята научи, че е великодушно да помолиш подчинен, вместо да му заповядваш, а добрият тон носи по-сполучливи резултати от грубия. Джовани я научи също да осмисля мнението и чувствата на околните, преди да реагира, и че не е срамно да показваш искрена привързаност.

Той се отнасяше добре и към синовете й. Вместо да упреква Отавиано за чревоугодничеството и мързела му, го хвалеше, когато влага усилия във военното обучение, язди и се разхожда по-дълго, „понеже така се подготвя отлично за бойна служба“. Чезаре, строен и жизнен като майка си, получаваше поощрения да чете повече и да учи по-усърдно, и щедро възнаграждение дори за най-незначителния напредък. И двете момчета обожаваха месер Джовани — както и аз, честно казано, защото той се държеше с мен като с равна. Никога господар не е бил обичан толкова от домашните — от щастливата си възлюбена и от не по-малко щастливите й деца и прислужници.

След месеци обаче се случи неизбежното. Рано една сутрин, точно когато се бях облякла, Джовани отвори вратата над стълбището към покоите на Катерина. Беше по нощна риза и изглеждаше паникьосан.

— Деа, Катерина се чувства зле — подвикна ми тихо.

Нахлузих си чехлите и се качих бързо горе. Плашещо пребледняла, Катерина седеше на пода до леглото, а предницата на ленената й нощница бе оплескана с жълтеникава слуз. Бе издърпала нощното гърне изпод леглото и се превиваше над него. Тъкмо застанах до нея и тя избълва шепа пяна.

Избърса си устните и срещна многозначителния ми поглед. Не продумахме; твърде често се бяхме озовавали в същата ситуация и нямаше нужда от думи. Донесох чиста долна риза и кърпа от килера. Катерина се облегна на стената и затвори очи, а аз натопих кърпата в един леген и изтрих лицето й. Едва тогава се обърнах към месер Джовани, който пристъпваше от крак на крак до нас.

— Слизам в кухнята да донеса хляб и сол. Ще се върна бързо. — Изправих се и му подадох чистата долна риза. — Ако й поолекне, преди да дойда, помогнете й да се преоблече. Никакви резки движения обаче. И… — погледнах със сбърчени вежди нощното гърне, което намирисваше неприятно, макар да не бе използвано, — най-добре да използва кърпи вместо това.

Захлупих го с порцелановия капак и го бутнах обратно под леглото.

Понечих да изляза, ала по лицето на Джовани се изписа още по-дълбоко притеснение.

— Сериозно ли е? Ще доведете ли лекаря? — попита ме с едва прикрита безпомощност в гласа.

Бях прекосила прага и не се обърнах, но чух Катерина да му отговаря тихо зад мен:

— Бременна съм, глупчо.

* * *

Катерина Сфорца и Джовани деи Медичи се венчаха в края на септември в параклиса в „Равалдино“. Булката носеше диадема от бели копринени цветя и диаманти; роклята й бе ушита от един от първите подаръци на Джовани — елегантна златна дамаска, обточена с индигов сатен. Джовани бе облечен в черно и сребърно и изглеждаше абсолютно сащисан. По-големият му брат Лоренцо — закръглен мъж с дебели крайници, дълги златни къдрици, красиво овално лице и стъписващо зелени очи — дойде от Флоренция, натоварен с дарове. Братята се обичаха толкова дълбоко, че Лоренцо изобщо не се смути от политически опасния брак, който трябваше да остане в тайна; беше щастлив само защото Джовани е щастлив и не виждаше причина да не празнува.

За да обясни посещението на Лоренцо и каруците, натоварени с подаръци, трополящи през Форли — да не споменаваме ненадейната нужда в „Равалдино“ да се доставят цветя, украси и изтънчена храна и напитки — Катерина разпространи слух, че Лоренцо е дошъл да предложи на Отавиано ръката на дъщеря си.

Всъщност Отавиано изобщо не се готвеше за брак, а за първата си кондота — платен военен пост — във Флоренция, издействан от новите му сродници.

Заради неразположението на Катерина церемонията бе кратка, но не се отличаваше със строга тържественост. След като свещеникът обяви графинята и месер Джовани за съпрузи, те се обърнаха към хората, насядали по пейките, и в същия момент Отавиано — попрекалил с виното — се оригна шумно. Множеството стихна, разколебано как да реагира на проявената грубост. Месер Лудовико обаче избухна в гръмък кикот, който се оказа опасно заразителен. Разсмя се дори свещеникът.

* * *

На пети април 1498-а бебето Джовани се роди бързо и лесно. Имаше тъмна коса като баща си; след време очите му също станаха тъмнокафяви. В таен документ отбелязаха името на бащата на детето, та да бъде признато за член на семейство Медичи и наследник на състоянието на месер Джовани. В друг документ, който по-късно Катерина щеше да представи в градския съд във Форли, не се споменаваше името на бащата, а детето бе вписано като „Лудовико Риарио“ — кръстено уж на чичото на графинята в Милано, който се вбеси, щом най-после научи истината.

Катерина и месер Джовани бяха грижовни родители. По-големите деца на господарката ми бяха поверени на бавачките и учителите си, ала малкият Джовани и дойката му винаги придружаваха Катерина, когато не обучаваше малобройната си войска и не ловуваше. Месер Джовани често бе край тях и понякога преглеждаше деловата си кореспонденция, докато синът му си играеше в краката му.

* * *

По-късно през същия месец Катерина получи писмо от епископа на Волтера — вече пътувал от Тоскана, за да я посети по молба на папа Александър „във връзка с личен въпрос, който несъмнено ще зарадва Нейно Сиятелство“.

Графинята не прие за чиста монета ведрия тон на писмото. Паникьосана, тя изпрати месер Джовани във Флоренция за един месец, а всички в крепостта, включително войниците, бяха инструктирани да казват, че детето е на Лучия. Помогнах на прислужниците да изнесат личните вещи на Джовани от покоите й и от съседните стаи и да ги складират в избата. Трескавата подготовка не разсея тревогата ни. Когато каретата на епископа най-после спря пред защитния ров, коленете ми се подкосиха.

Застанала до главната порта на „Равалдино“, Катерина криеше страха си зад усмивка, докато епископът прекосяваше подвижния мост. Казваше се Франческо Содерини, роден във Флоренция, но враждебно настроен към Медичите; Родриго Борджия — папа Александър — бил толкова впечатлен от проницателността му, че не след дълго щял да го ръкоположи за кардинал. Знаех това, ала не очаквах да е едва на двайсет и пет — луничав и ужасно кльощав. Черната му свещеническа роба висеше върху костеливото му тяло.

— Добре дошли, Ваше Светейшество! — поздрави го Катерина пред портата, но не отстъпи назад, нито му даде знак да я последва в крепостта.

Препречи пътя му, та да не види въоръжените стражи, стаени зад ъгъла, и да не заподозре, че първите няколко въпроса ще подпечатат присъдата му.

Содерини се поклони.

— Ваше Сиятелство! Нося ви благопожелания от Светия отец в Рим!

Усмивката на Катерина не помръкна, но в очите й се прокрадна известна хладина.

— Какво ви води тук, епископ Содерини? Писмото ви звучеше доста уклончиво.

Содерини се усмихна широко.

— Нося ви добри вести, Ваше Сиятелство! Сигурен съм, че ще ви зарадвам. — Погледна колебливо плесенясалите стени на портата. — Нередно е обаче да ги съобщавам тук. Има ли място, където да се настаня с придружителите си, за да се освежа след дългото пътуване?

Стоях точно зад Катерина и видях как скритите стражи я наблюдават зорко за уречения сигнал. Тя скръсти ръце зад гърба си и се замисли. Едно повдигане на показалеца и Содерини щеше да бъде посечен на парчета и изпратен на папа Александър вместо отговор.

Тя се засмя тихо.

— Простете ми, Ваше Светейшество, но съм прочута с нетърпението си. Искам да чуя радостната новина. Ще ми подскажете ли малко?

По изпитото лице на Содерини се разля усмивка.

— Добре. Ще ви подскажа. Става дума за сватба.

„Ще го убие“, помислих си и впих очи в стиснатите юмруци на Катерина. Тя обходи с любопитен поглед епископа и придружителите му и не даде сигнала.

— Благодаря ви — кимна искрено и поведе гостите към покоите си.

* * *

Содерини и групата му от свещеници и монаси бяха поканени на угощение — подобаващо, без да е разточително, и с обилие от вино. Изискаха Отавиано да присъства — необщителен и сконфузен сред непознати, той не пророни нито дума без подкана и отговаряше едносрично на всички въпроси. Единствено прислужниците, които влизаха и излизаха от съседната кухня, виждаха бдителните въоръжени телохранители на господарката ми. Когато прислужницата отнесе мръсните чинии от месното блюдо, подпийналият епископ се обърна към напрегнатата си, ала усмихната домакиня, и обяви:

— Вие и вашето семейство сте удостоени с невероятна чест, почитаема Катерина! Негово Светейшество ме изпрати да ви донеса щастлива вест. Месер Отавиано, папа Александър ви предлага ръката на красивата си дъщеря Лукреция!

Катерина си пое рязко дъх. Не я заклеймяваха, както се опасяваше, но определено не очакваше подобен ход. Събрала погледите на Содерини и свитата му, тя възкликна:

— Каква изненада! За нас наистина е… чест!

Обърна се многозначително към Отавиано, който съумя единствено да повтори думите на майка си. Втренчи се в нея, несигурен дали да се страхува, или да се радва.

Катерина се насили да се усмихне.

— Простете ни, Ваше Светейшество. Невероятната новина ни стъписа. Като майка съм длъжна поне един ден да обмисля предложението. Да отпразнуваме обаче честта, с която ни удостояват! Да пием за здравето на Светия отец!

Вдигна чаша и другите я последваха. Тя заповяда да донесат от избата няколко бутилки най-изтънчено вино и се погрижи епископът и придружителите му да пийнат порядъчно. Когато графинята се оттегли, главата на Содерини клюмаше над чинията.

Катерина обаче бе съвсем трезвена и настроението й притъмняваше с всеки изминал момент, защото все по-ясно осъзнаваше в какво положение е поставена. Притичах след нея към писалището в дневната й и бързо набавих хартия, перо и мастило.

— До Флоренция — продиктува ми тя — и Джовани…

Любими,

Епископът на Волтера, Содерини, ми съобщи, че папа Александър предлага на Отавиано ръката на дъщеря си Лукреция.

Някои биха приели възможността като предимство — все пак Отавиано ще има влияние във Ватикана и най-после Форли ще има могъща военна подкрепа от Рим.

Аз обаче познавам как работи умът на Родриго Борджия по-добре от мнозина. Престоят ми в Рим ме убеди, че не бива да му се доверявам. Всъщност той се опита да ме придума да убия съпруга си и да му съдействам да се докопа до папския трон. Не се съгласих дори да обмисля идеята, разбира се.

Понеже му отказах, той отвръща на удара — дори след толкова години.

Братовчед ми Джовани Сфорца от Пезаро се ожени за Лукреция. Писа ми какво представлява семейство Борджия и какви обиди и заплахи е бил принуден да търпи. Отначало сметнах за налудничави невероятните му, отблъскващи обвинения — че Лукреция е любовница и на баща си, и на големия си брат. Не се усъмних обаче в твърдението му, че се страхува за живота си. Той бе убеден, че Борджия ще го отрови, за да завземе Пезаро.

Ако приема предложението на Борджия, горкият ми наивен Отавиано ще се озове в змийското му гнездо в Рим. Борджия ще му отнеме владенията, без да срещне съпротива. Имола и Форли — и, сигурна съм, горкият ми син — ще бъдат изгубени.

Ако откажа, Борджия ще намери друг начин да ми вземе земите.

И в двата случая предложението е зла поличба, че алчните очи на Борджия са се насочили към притежанията ми. Въпрос на време е да ми отмъсти.

Ако разполагаш с други сведения или опасенията ми ти се струват погрешни в някои отношения, веднага ми отговори. Иначе ще напиша лично известие до Негово Светейшество и ще го изпратя по епископа.

Наложително е да се върнеш при мен. Знаеш колко те обичам и ми липсваш. Малкият Джовани жадува за бащина прегръдка.

Твоя любяща съпруга — Катерина

* * *

Джовани очевидно бе единодушен със съпругата си, защото през следващата седмица, докато епископ Содерини и свитата му гостуваха в „Равалдино“, графинята не получи спешни писма от Флоренция. През последния ден от престоя си Содерини отново настоя за отговор; Катерина не изпълни желанието му, но му връчи запечатано писмо с молба да го предаде лично на папата. Написах го под нейна диктовка и одобрих логиката й — независимо дали Отавиано приеме да се ожени за Лукреция, или не, Форли и Имола бяха в опасност. Защо да рискува ненужно сина си?

До Негово Светейшество папа Александър VI

Ваше Светейшество,

Поздрави от Форли. Дано писмото ми ви свари в добро здраве.

Синът ми Отавиано и аз смятаме за най-висока чест предложението ви да стане съпруг на дъщеря ви. Не приемаме нехайно благоволението и щедростта ви; всъщност се изненадахме и се зарадвахме, когато епископ Содерини ни съобщи новината.

Именно защото се отнасям сериозно към предложението ви, засега ще го отклоня, колкото и изкусително да звучи. Не съм забравила приятелството ни преди години и помня красивата, изискана и златокоса Лукреция. Тя винаги ме е очаровала и не искам да помрачавам щастието й.

Затова съм длъжна да ви уведомя, че Отавиано съзрява бавно и все още му липсва дисциплината да бъде добър съпруг и приближен на папата. Наскоро му уредих кондота, за да изучи изкуството на войната. Необходимо е, за да развие тялото и ума си.

Делата на Ваше Светейшество са твърде неотложни, та скромна душа като мен да настоява да отложите търсенето на подходящ кандидат. Вместо да ви обиждам с подобна молба, оттеглям смирено Отавиано от надпреварата. Вие и прекрасната Лукреция несъмнено ще откриете по-достоен жених.

Ваша покорна слугиня в името на Христа —

Катерина Сфорца, регент на Форли

* * *

Няколко дни след заминаването на епископ Содерини и свитата му месер Джовани се върна във Форли. Щом забелязахме впряговете да наближават града, Катерина облече развълнувана една от най-красивите си рокли. Последвах я до крепостната порта, прегърнала малкия Джовани, та той да посрещне пръв баща си.

Каретата без гербови знаци спря пред спуснатия подвижен мост. Обикновено Джовани отваряше вратата, притичваше по моста и прегръщаше Катерина. Този път лъскавата черна врата остана затворена твърде дълго. Катерина сбърчи чело, смутена от забавянето, и бебето се загърчи неспокойно в ръцете ми. Най-сетне графинята реши да тръгне по моста.

Двама от най-силните телохранители на съпруга й слязоха от далечната страна на каретата, сплели пръсти, за да направят седалка. Джовани се крепеше в този стол от плът, обвил с ръце широките плещи на войниците. Не носеше обувки; срязаният му ляв крачол оголваше глезена. Същият крак стърчеше напред и млад паж го поддържаше внимателно под коляното. Предвождан от левия крак на Джовани, клатушкащият се квартет мина по тесния дървен мост.

— Ранен ли е? Какво става? — извика разтревожена Катерина.

В отговор съпругът й поклати глава и й махна да се върне назад. Когато четиримата прекосиха моста, месер Джовани — очевидно измъчван от силни болки — се усмихна страдалчески на графинята и ни предупреди да не докосваме крака му.

Едва тогава целуна Катерина и прошепна:

— Подагра.

Потвърдих диагнозата с един поглед. Големият му пръст изглеждаше страховито почервенял и толкова подут, че кожата лъщеше и сякаш щеше да се пръсне, фалангата на пръста изпъкваше навън.

Катерина се стъписа. Подаграта често поразяваше богати чревоугодници, прекаляващи с месото и виното. Семейство Медичи обаче страдаха от особено мъчителна форма на болестта, атакуваща не само ставите, но и вътрешните органи. Същата болест бе погубила без време Лоренцо Великолепни и баща му.

Джовани се опита да целуне неспокойния си син, но бебето го ритна неволно с краче по корема и той се сгърчи от болка. Взех отново детето и тръгнах след най-едрия телохранител, който занесе месер Джовани на ръце до покоите на Катерина.

Махнахме всички завивки, защото болният не търпеше допира им върху възпалената си кожа. Грамадният войник остави внимателно господаря си в леглото и той извика от болка, когато лявото му стъпало докосна дюшека. Вътрешната страна на глезена му бе огненочервена и подпухнала, а през последната част от пътуването коляното му също се бе възпалило. Катерина сряза крачолите му, нави ги нагоре и разкри пламнала, подута става. През цялото време Джовани стискаше зъби и стенеше глухо.

Съпругата му веднага заповяда да доведат лекаря, придружавал го по пътя.

— Единствено мак може да смекчи болката — обясни докторът. — Големи количества череши също спомагат да се преодолее пристъпът. Този обаче е твърде сериозен и не биха го облекчили. Нека пие много вода. Виното и спиртните напитки са забранени.

При тези думи той забърка горчива отвара и Джовани я изпи жадно. След половин час се унесе и болката постихна. Катерина седна до леглото и двамата разговаряха с часове. Господарката ми не спомена предложението на Борджия; разказваше разведряващи истории за малкия Джовани и за деловите си начинания, докато съпругът й ту задрямваше, ту се разбуждаше. Когато най-сетне заспа дълбоко, Катерина дръпна доктора настрани.

— Няма лек за болестта и за предотвратяване на пристъпите — призна той. — Всеки следващ нанася нови поражения. Лято е обаче. Купувайте пресни череши; сухите също са подходящи. Ще покажа на готвачката как да свари сироп от тях. Давайте му по няколко пъти дневно. Бъбреците също го болят. Сиропът ще разбие камъните.

— Ще изпълним съвестно препоръките ви. Но няма ли никакво средство срещу този пристъп? — настоя Катерина. — Джовани не може да спи по цял ден, а аз не мога да го гледам как се мъчи.

Докторът се поколеба за миг.

— Има минерален извор на няколко часа езда оттук — рече най-сетне. — Баните в Сан Пиеро. Чували ли сте за тях?

Катерина кимна.

— Други лекари и пациенти твърдят, че наистина е целебен. Някакъв минерал във водата като по чудо облекчавал болката, разведрявал духа и скъсявал пристъпите. Накисването на крайника за няколко часа и пиенето на водата явно имат лечебен ефект. — Лекарят продължи с откровен тон: — По-смела сте от повечето жени, затова ще ви кажа истината. Този пристъп без малко да убие месер Джовани, защото порази не крака, а сърцето му. В момента е много отслабнал и му е нужна дълга почивка. Продължат ли пристъпите, не очаквам да живее дълго.

Катерина прие храбро действителността и попита:

— Ако съпругата ви е болна като Джовани — боже опази — ще я изпратите ли в Сан Пиеро?

— Непременно, почитаема. Още щом проходи отново. Пътуването е кратко, иначе не бих го препоръчал.

Катерина въздъхна.

— Значи е решено.

* * *

Три дни Джовани остана на легло; три възглавници подпираха левия му крак. Беше неспокоен и въпреки упоителното действие на мака, успя да отхвърли доста делови задачи. Подутината и червенината най-сетне отшумяха и той започна да ходи с бастун из стаите, шегувайки се с безпомощността си.

Тогава Катерина сподели с него мрачното предвиждане на лекаря. Не му спести нищо — беше уплашена и искаше и той да се уплаши, та да си вземе черешовия сироп в Сан Пиеро. Всъщност не приемаше с леко сърце заминаването му; липсваше й ужасно, когато го нямаше, и не искаше да го оставя сам, докато е болен.

Джовани отказа да тръгне. Лекарят му щял да се погрижи за него в „Равалдино“. Бързото му подобрение го доказвало. Той също не желаеше да се разделя отново със съпругата и сина си незнайно докога.

Катерина обаче настоя. Логиката бе на нейна страна и в крайна сметка Джовани отстъпи. Преди да потегли към Сан Пиеро той я прегърна на брега на защитния ров, сякаш никога не възнамеряваше да я пусне.

Стоях зад портата и ги чаках да се сбогуват. Те най-сетне се отдръпнаха неохотно един от друг и Джовани изкуцука до каретата, подпрян на бастуна и рамото на кочияша. Катерина махаше и не откъсна очи от впряга, докато той не се изгуби от погледа й.

* * *

По-късно следобед дрипав мъж донесе писмо, адресирано до Почитаемата Деа, крепостта „Равалдино“, Форли. Оттеглих се да го прочета, усамотена в стаята си.

Веднага познах почерка, но ме разтревожи фактът, че писмото е по-дебело от обикновено; нещо лошо ли бе сполетяло Лука. Прощални думи ли ми изпращаше?

Прокарах с разтреперани пръсти ножа за писма под печата без щампа и прочетох:

Любима моя,

С всеки изминал ден те обичам повече.

Днес съм принуден да те предупредя — Форли и Имола не са в безопасност.

Папа Александър е непредсказуем. Младият Чезаре Борджия е назначен за капитан на папската армия. Двамата с баща му договарят тайно споразумение с Луи XII. Предложиха Милано и Неапол, ако Франция им помогне да завладеят Романя. Чезаре мечтае да властва над целия район и да стане херцог на Романя. В момента само могъществото на Венеция им препречва пътя.

През май Чезаре се ожени за братовчедка на крал Луи. Стана херцог на Валенсия и започна да се нарича херцог Валентино.

Страхувам се за теб. Отиди във Флоренция — единственото що-годе сигурно място.

Тези хора са изключително опасни; не може да се вярва на думите им. Всички слухове, които си чувала, са истина. Чезаре презира баща си, задето си е позволявал волности със сестра му още откакто била съвсем малка. Сега обаче заговорничи с него, понеже няма друг начин да се сдобие с власт. Същевременно обича отчаяно Лукреция и не би се спрял пред нищо, за да я защити. Някои казват, че я обича твърде много.

Моля се да останеш невредима. Липсваш ми до болка!

* * *

Не споделих веднага вестта с Катерина, понеже още се тревожеше за съпруга си.

Лука несъмнено знаеше, че не бих напуснала „Равалдино“ без нея, а наскоро тя бе написала на чичо си Лудовико: „Ако се налага да умра, ще умра като мъж, в битка“. Животът ми — както винаги — бе в ръцете на господарката на Форли.

Изчаках няколко дни, но точно тогава Катерина получи първото си писмо от месер Джовани и бе на седмото небе от радост — пишеше й, че е пристигнал непокътнат, условията са приятни, макар и чудати. Тонът му изглеждаше преднамерено ведър и успокоителен и за няколко часа Катерина забрави грижите.

Близостта на Сан Пиеро улесняваше кореспонденцията. Катерина разбираше какво е правил Джовани само с ден закъснение. През първата седмица получаваше ежедневно писма от него — описваше й болните си побратими, езерцата сред скалите и водопадите с мирис на сяра, които ги пълнят.

През втората седмица получи само две писма от съпруга си. И двете бяха ведри, но съдържаха по-оскъдни подробности. Графинята писа на лекаря. Той призна, че пациентът му е претърпял „временно влошаване“, но се надява на пълно възстановяване. Само окуражителният тон на доктора възпря Катерина да не се втурне към Джовани.

През първата половина на третата седмица нямаше никакви новини. До четвъртък, когато преди зазоряване пристигна спешно съобщение от лекаря: Състоянието на месер Джовани е тежко, елате веднага.

Катерина се спусна тичешком по стълбите, яхна един кон и препусна. Този път не тръгнах с нея. Навярно защото вярвах, че е невъзможно месер Джовани да се предаде толкова бързо — беше млад, силен и в добро здраве до неотдавна. Дори Лоренцо Великолепни — най-тежко поразеният от подаграта Медичи — бе доживял до четирийсет и три.

Мина пладне. Никаква вест. В късния следобед се качих на покрива да погледна на юг — към пътя за Сан Пиеро. Останах там до залез-слънце и не мярнах нито един ездач.

Когато отново се зазори, ме обзе безпокойство и пак се качих на покрива. Бе средата на септември; слънцето грееше ярко, но имаше резлив вятър. Стражите вероятно си мислеха, че просто се припичам на слънцето; почти цял час обаче сновах от бойник до бойник и се взирах на юг.

Най-сетне забелязах тъмни силуети да напредват по пътя, вдигайки облаци прахоляк. Когато наближиха, различих двама ездачи, карета и две каруци, едната натоварена с багаж. Втората изглеждаше празна.

Спуснах се бързо до главната порта, където конските копита вече отекваха върху плочника. Ездачите бяха двама телохранители на Джироламо; вперили очи право напред, те дръпнаха юздите и скочиха от конете. Подадоха поводите на коняря и единият отвори вратата на каретата. Катерина слезе с каменно лице. Улови погледа ми и в миг зад маската зърнах бурно чувство. Не проговори. Изражението й предупреждаваше всички да не дръзват да я безпокоят с думи.

Мина край мен с отекващи стъпки. Обърнах се към последната каруца и видях, че всъщност не е празна — в нея лежеше дълъг, тесен ковчег от прясно издялано дърво.