Таня Кинкел
Мандухай (36) (Великата царица на монголците)

Послеслов

Докато не застанах край паметника на Мандухай на хълма Ташбурту, все още не ми се вярваше, че тя наистина е съществувала. Затова мога да разбера читателите, незапознати с монголската история, които се чувстват по подобен начин. От всички важни образи в този роман обаче само Ма Дзин е измислен (но не и евнухът, чието име е възприел). И този път историята ни поднася най-невероятните случки.

Мандухай е родена през 1448 година; умира през 1503-а, същата година като Родриго Борджия, т.е. папа Александър VI, разделени един от друг само от два континента, но и от цял един свят. По онова време империята, която управляват тя и Даян хан, отново се простира от сибирската тундра и езерото Байкал на север, през цялата пустиня Гоби и отвъд нея, почти до Яндзъ на юг, от Манджурия на изток до степите на Централна Азия. Наследството й е осигурено: Даян хан я надживява с десетилетия. Тя му ражда осем деца — шест сина и две дъщери. До 1911 година всички следващи владетели се позовават на родството си с нея и с нейния съпруг. През целия си живот Мандухай участва активно в управлението. Една от легендите за нея разказва как влязла в битка бременна, паднала от коня, охранителите й я заслонили, докато отново яхнала седлото и не само спечелила битката, ами родила и здрави близнаци. (Които, впрочем, както всичките й синове, по-късно получили имена, съдържащи думата „болод“ — „стомана“; така тя отдава дължимата почит към най-важния си поддръжник, Нойонболод.)

Ван също е жена с твърде невероятен живот, за да бъде измислена. Родена е през 1428 година и умира през 1487-а, тоест седем години, след като завършва моят роман, като до края си е най-влиятелната жена в Китай. Император Ченхуа, когото тя съпровожда най-напред като бавачка, а по-късно — като първа наложница, я надживява само с няколко месеца и умира през същата година. Строежът на Великата китайска стена в познатата ни днес форма се извършва при неговото управление, а вероятно и по инициатива на тази необикновена жена, тъй като тя оказва огромно влияние върху решенията му.

Хрониките на монголците и на китайците съдържат понякога удивително живи детайли — като например за кървящия нос на Бег-Арслан по време на разправията му с неговата съпруга Борокчин, след като Златния принц потърсва убежище при нея, затова пък оставят много място за спекулации. Така например, не ни е известно нищо за живота на Мандухай като по-млада съпруга на Мандул хан, знаем само момента на сватбата им и на неговата смърт. Нито един историк не разказва как през това време тя съзрява като жена, която, напук на всички очаквания, устоява на изкушението да се омъжи за един от най-могъщите военачалници — Нойонболод, за Бег-Арслан или за Исама, като по този начин легитимира съответния съпруг за хан, а вместо това решава сама да посегне към властта и да обедини монголците зад себе си. Като романистка се почувствах предизвикана да си представя възможните варианти.

Няколко думи по темата за монголските и китайските имена: заради тях постоянно си блъсках главата по време на изследванията. Не стига, че всяко име се изписва по различен начин (Мандуай, Мандугай, Мандукай, Мандчай, Мандухай, и това е само един пример от многото), ами редица исторически фигури сменят имената си (всеки отделен китайски император — след съответното си възкачване на престола; на всичкото отгоре, бащата на Ченхуа го прави два пъти, защото след завръщането си на власт си избира ново име). Допълнително има титли, които много си приличат, например „чинсан“ (титлата на Чоросбай-Темур, бащата на Мандухай, при управлението на Есен), и „джинон“ (монголският израз за „Златен принц“). Опитала съм се да опростя нещата, където беше възможно, затова например не назовавам поименно нито един китайски император, освен Ченхуа, използвам немския превод на „джинон“ и избирам начина на изписване на имената, който ми се струва най-близък до произношението им, както го чух в Монголия.

Тази страна и нейните хора ми станаха близки с огромното си гостоприемство и с готовността си да споделят информация. Това пътуване стана възможно благодарение на „Азиентурс Мюнхен“, които изпълниха както желанието ми за екскурзоводка/преводачка над 40-годишна възраст, така и за надеждно возило — „Тойота Лендкрузиър“, вместо руски джип без добри ресори. Искам да изкажа специални благодарности на моята преводачка Даваа Сугар, без която щях да съм загубена, на моя шофьор Мяга, който не само се оправяше по най-заплетените пътища, но и ни пееше песни за Мандухай; на д-р Енхцецег, която ми даде богата информация за монголските жени през Средновековието, помогна ми за произношението на техните имена и дори ми намери копие от филма за Мандухай, създаден през 80-те години на XX век; благодаря също на д-р Церендорж Цегмед, който допринесе за книгата ми с ценната си теория за връзката между Нойонболод и Мандухай и ми обясни надписа върху паметника на Мандухай; на г-жа проф. Церенбалтавън Сарантуя, съдийка от Върховния конституционен съд на Монголия, която ми разказа много неща за съвременните монголски жени и с която установих контакт чрез държавния министър в оставка д-р Ханс Цехетмайер и фондацията „Ханс Зайдел“.

От книгите, които използвах, искам специално да подчертая „Тайната история на монголските царици“ („Secret History of the Mongol Queens“) от Джак Уедърфорд, защото именно на тези страници се срещнах за първи път с Мандухай. Нейната история е кулминация и завършек на обхващащата триста години монголска история, която той разказва, и неговите насоки ме отведоха по следите й в Монголия. Върху паметника на Мандухай обаче са изписани думите на друг историк, на първия, записал нейните дела — Саган Сецен. Той описва момента, когато тя предизвиква съдбата и я спечелва на своя страна:

„Умната, мъдра и добра царица Мандухай разпусна косата си, събра я високо на темето си и настани Даян хан, владетеля на народа, в плетен кош върху гърба на коня. После потегли на бой. Тя донесе на страната си мир и щастие и даде възможност на всички хора от своя народ да почиват на собствената си земя.“

Според мен Мандухай щеше да е доволна от това възпоменание.