Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (9)

8.

Е, това беше интересна новина. Шоу беше потърсил камери, когато влезе в кафенето, но не видя.

— Имате камера?

Тифани отмести от лицето на Шоу ясните си сини очи и посочи малък кръгъл предмет сред бутилките с алкохол зад бара.

Скритата камера за наблюдение в търговски обект беше безсмислена, тъй като главната цел е предупреждение и възпиране. Може би се случваха…

— Ще ни инсталират нова система. Временно донесох моята от дома. За да имаме нещо. — Тифани се обърна към Мадж и я помоли да покаже на клиентите снимката на Софи.

— Разбира се, мамо. — Сервитьорката взе листовката и тръгна.

Тифани покани Шоу в отрупания с вещи офис.

— Щях да кажа на бащата за видеозаписа, но не бях тук, когато той е донесъл обявата. После забравих и се сетих едва когато ти се появи. Седни. — Тифани сложи ръка на рамото му и го насочи към разклатен стол пред маса от талашит, на която имаше купчини листове и стар настолен компютър. Тя се наведе над Шоу и започна да пише. — Кога?

— Сряда. Започни от пет следобед.

Пръстите на Тифани, завършващи с дълъг, лакиран в черно маникюр, пишеха експертно. След няколко секунди се появи видеозапис. Образът беше по-ясен, отколкото от повечето камери за наблюдение, предимно защото не се използваше по-обичайния широкоъгълен обектив, който обхваща по-голямо зрително поле, но изкривява картината. Шоу видя гишето за поръчки, касата, предната част на „Куик Байт“ и малко от улицата.

Тифани пусна записа от момента, който поиска Шоу. Клиентите на екрана препускаха между гишето и масите като бързо прелитащи мухи.

— Спри — каза Шоу. — Върни малко. Три минути.

Тифани превъртя записа и отново го пусна.

— Ето тук — рече Шоу.

Велосипедът на Софи се приближи към кафенето отляво. Караше го тя, защото цветът на велосипеда, каската, дрехите й и раницата бяха същите, както ги беше описал Мълинър. Софи направи нещо, което Шоу никога не беше виждал да прави велосипедист. Докато все още се движеше, тя преметна левия си крак над рамката, оставяйки десния на педала, плъзна се напред, изправи се на десния крак и точно преди да спре, скочи. Хореографирано слизане.

Софи извърши ритуала по завързването на велосипеда за стълба с лампата с внушителен катинар и дебел черен кабел. Свали червената си каска с форма на бадем, влезе в „Куик Байт“ и огледа помещението. Шоу се надяваше, че тя ще помаха на някого, когото някой служител от персонала или клиент ще разпознае, но Софи не го направи. Тя тръгна наляво и излезе от обхвата на обектива. След момент се върна и си поръча нещо.

Младата жена на немия аудиозапис — по-старите охранителни системи обикновено не прахосваха място за записване и съхранение на звук — взе голяма чаша кафе и една от хромираните стойки с картонче с номер. Шоу видя, че тя не се усмихваше. Лицето й беше мрачно.

— Спри, моля.

Тифани изпълни молбата му.

— Ти ли я обслужи?

— Не. Мисля, че тогава беше на смяна Аарон.

— Тук ли е той сега?

— Не, днес има почивен ден.

Шоу помоли Тифани да направи снимка на Софи с телефона си, да я изпрати на Аарон и да го попита дали си спомня нещо за нея, какво е казала и с кого е разговаряла.

Тя изпрати снимката и текста на служителя.

Шоу се приготви да й каже да му се обади, когато телефонът й иззвъня като камбанка. Тифани погледна екрана.

— Не, той не я помни.

На видеозаписа Софи отново изчезна от обхвата на камерата.

И след това Шоу забеляза някого, който се появи в кадър. Той или тя беше с нормално телосложение и носеше широко тъмно долнище на анцуг, маратонки, дълго непромокаемо яке и сива плетена шапка, дръпната ниско над лицето. Слънчеви очила. Винаги си слагаха проклети слънчеви очила.

Човекът огледа улицата, приближи се до велосипеда на Софи и бързо приклекна, може би за да завърже маратонките си.

Или пък не.

Поведението му накара Шоу да мисли, че това вероятно е похитителят. Не можеше да определи дали е жена, или мъж. Ето защо Шоу му даде полово неутралното име Индивидът X.

— Какво прави той? — шепнешком попита Тифани.

Повреждаше ли велосипеда? Или му поставяше проследяващо устройство?

„Хайде, влез, поръчай си нещо“ — помисли си Шоу.

Знаеше обаче, че това няма да се случи.

Индивидът X се изправи, обърна се в посоката, от която беше дошъл, и бързо тръгна.

— Да превъртя ли напред? — попита Тифани.

— Не. Остави го да продължи на нормална скорост.

В заведението влизаха и излизаха клиенти. Сервитьорите разнасяха и прибираха чинии.

Докато наблюдаваха потока от хора и автомобили на екран, Тифани попита:

— Тук ли живееш?

— Във Флорида, от време на време.

— Близо до „Дисниленд“?

— Съвсем не съм близо до там. И не ходя много често.

Шоу имаше предвид Флорида. А в „Дисниленд“ не беше стъпвал.

Тифани може би се канеше да каже още нещо, но той беше съсредоточил вниманието си върху видеозаписа. В 18:16:33 часа в сряда Софи излезе от „Куик Байт“. Отиде до велосипеда си и застана абсолютно неподвижно, като гледаше към отсрещната страна на улицата, към място, където нямаше нищо за гледане — фасада на магазин с избелял от слънцето надпис „ДАВА СЕ ПОД НАЕМ“. Шоу забеляза, че едната й ръка разсеяно се свива в юмрук, отпуска се и отново се свива. Другата й ръка изпусна каската, която падна на земята. Тя бързо се наведе да я вземе и ядосано я сложи на главата си.

Отвърза велосипеда си и за разлика от елегантното слизане, сега скочи на седалката, усилено завъртя педалите надясно и се скри от поглед.

Шоу се втренчи в преминаващите коли. Очите му се стрелкаха от ляво надясно — в посоката, в която се беше отправила Софи. Беше невъзможно да види хората в автомобилите. Не можа да забележи дали зад волана на някой седи Индивидът X с плетена шапка и слънчевите очила.

Той помоли Тифани да изпрати на имейла му тази част от видеозаписа, която показваше X, и тя го направи.

Двамата излязоха от офиса и се приближиха до масата на Шоу. Мадж каза, че никой, на когото е показала снимката, не е виждал изчезналото момиче, и добави:

— И никой не изглеждаше странно, когато попитах.

— Признателен съм ти — рече Шоу.

Телефонът му тихо иззвъня и той погледна екрана. Проверката на Мак за Кайл Бътлър, бившето гадже на Софи, беше разкрила две задържания за дребни нарушения и наркотици. Нямаше история на насилие. Нито съдебни заповеди за арест. Шоу благодари за информацията, затвори телефона и изпи остатъка от кафето си.

— Искаш ли още? Да ти донеса ли нещо друго? Заведението черпи.

— Не, благодаря.

— Съжалявам, че не можахме да ти помогнем повече.

Шоу й благодари, но не добави, че посещението в „Куик Байт“ му е казало точно къде трябва да отиде.