Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (12)

11.

Сега беше време за експертите.

Шоу се обади на Франк Мълинър и му каза какво е открил. Мъжът ахна, когато чу новината.

— Негодници!

Отначало Шоу не разбра, но после осъзна, че Мълинър говори за полицията.

— Ако бяха започнали да я издирват, когато трябваше… Ей сега ще им се обадя!

Шоу предусети бедствие: буйстващ родител. Беше го виждал и преди.

— Остави това на мен.

— Но…

— Аз ще се оправя с тях.

Мълинър млъкна. Шоу си го представи как е стиснал телефона с побелелите си, треперещи пръсти.

— Добре — каза бащата на Софи. — Отивам си у дома.

Шоу взе имената на детективите, с които Мълинър беше говорил за изчезването на дъщеря си: Уайли и Стандиш от Съвместна оперативна група за тежки престъпления, базирана в град Санта Клара, който се намираше наблизо.

Шоу затвори, набра номера на СОГТП и поиска да говори с единия от тях. Полицайката на рецепцията, ако това беше длъжността й, отговори с превзет глас, че и двамата ги няма. Шоу каза, че случаят е спешен.

— Обадете се на 911.

— Става въпрос за развитие по случай, който разследват Стандиш и Уайли.

— Кой случай?

Случай, разбира се, нямаше.

— Бихте ли ми казали адреса си?

Десетина минути по-късно той пътуваше към централния офис на СОГТП.

В Калифорния нямаше недостиг на правоприлагащи органи. Докато живееха в дивата пустош в източната част на щата, семейство Шоу имаха контакт с горски рейнджъри, тъй като „Дворът“ граничеше с десетки хиляди акри щатска и федерална гора. Семейството общуваше и с други агенции: щатската полиция, Калифорнийското бюро за разследване и в редки случаи с ФБР. Да не споменаваме шериф Рой Бланш.

СОГТП беше нещо ново за Колтър Шоу. Той я потърси в интернет и откри, че Оперативната група се занимава с разследвания на убийства, отвличания, сексуални посегателства и обири, в които има наранявания. Имаше и малък отдел за борба с търговията с наркотици.

Шоу се приближи до централата — голяма, ниска сграда в стила от петдесетте години, която се намираше на Уест Хединг стрийт, недалеч от шерифската служба на окръг Санта Клара. Той спря шевролета на паркинга и тръгна по извития тротоар с вечнозелени растения и червени цветя от двете страни. Чуваше непрестанния шум от движението по магистралата „Нимиц“. Влезе и се приближи до рецепцията. Зад стъклото седеше русокоса униформена полицайка.

— Да, господине?

Шоу позна гласа. Беше същата млада жена, която по-рано беше отговорила на обаждането му. Гласът й беше спокоен и монотонен, а лицето — нахакано.

Той поиска да види детектив Уайли или детектив Стандиш.

— Детектив Стандиш все още е навън. Ще проверя дали детектив Уайли е свободен.

Шоу седна на алуминиев стол с оранжева пластмасова седалка. Чакалнята беше като пред лекарски кабинет, но без списанията… и с бронирано стъкло, което предпазваше рецепцията.

Шоу отвори чантата с лаптопа си, извади тетрадката си и започна да пише. Когато приключи, отново се приближи до рецепцията. Жената вдигна глава.

— Може ли да ми преснимате това, моля? Материалите са за разследването, което извършва детектив Уайли.

Или скоро ще започне да извършва.

Мълчание. Полицайката взе тетрадката, изпълни молбата му и му я върна заедно с копията.

— Много ви благодаря.

Веднага щом Шоу седна, вратата се отвори и в чакалнята влезе едър мъж на четирийсет и пет години.

Цивилният полицай представляваше преобърната пирамида: широки рамене, солиден гръден кош, който подлагаше на изпитание копчетата на сивата му риза, и тесен ханш. Сигурно беше играл футбол в училище. Прошарената му коса беше гъста и пригладена назад от високото чело. Съразмерното тяло, косата, орловият нос и солидната челюст биха му спечелили роля на детектив в някой трилър. Не главната, а на надеждния — и често заменим — партньор. Оръжието му беше пистолет „Глок“ и го носеше високо на хълбока си.

Мътнокафявите му очи огледаха Шоу от главата до петите.

— Искали сте да говорите с мен.

— Детектив Уайли?

— Да.

— Колтър Шоу. — Той стана и протегна ръка, принуждавайки го да я стисне. — Обадил ви се е Франк Мълинър. За дъщеря си Софи. Тя е изчезнала в сряда. Открих някои неща, които ясно показват, че е била отвлечена.

— Помагате му да я намери — отбеляза каза Уайли. — Приятел на семейството ли сте?

— Мълинър предложи награда. Затова съм дошъл.

— Награда?

Уайли щеше да бъде проблем.

— Частен детектив ли сте? — попита той.

— Не.

— Ловец на глави?

— Не. — Ловците на глави бяха строго контролирани. Това беше една от причините Шоу да не тръгне по този път. Пък и нямаше желание да гони избягали затворници или нарушили гаранцията си престъпници, да им слага белезници и да влачи потните им тела до строгите шерифски отдели.

— Случаят е спешен, детектив — настоя Шоу.

Уайли отново го огледа, изчака малко и попита:

— Не сте ли въоръжен?

— Не.

— Елате в кабинета ми. Но първо ще прегледаме чантата ви.

Шоу я отвори. Уайли я пребърка, а после се обърна и мина през охраняемия вход. Шоу го последва по функционални коридори и покрай преградени кабинети, където работеха петнайсетина мъже и жени. Първите бяха малко повече от вторите. Преобладаваха униформи — всичките сиви. Имаше и костюми, както и развлечени неофициални дрехи за онези, които работеха под прикритие.

Уайли го заведе в голям, оскъдно обзаведен кабинет. На отворената врата имаше две табелки: ДЕТЕКТИВ Д. УАЙЛИ и ДЕТЕКТИВ Л. СТАНДИШ. Бюрата бяха в ъглите на стаята, обърнати едно срещу друго.

Уайли седна зад своето бюро и столът изскърца под тежестта му. Той започна да разглежда листчетата с телефонни съобщения. Шоу се настани срещу него на сив метален стол, чиято седалка не беше направена за седене. Беше изключително неудобен. Той предположи, че Уайли слага там заподозрени, докато провежда неумолими разпити.

Детективът продължи да пренебрегва Шоу и съсредоточено да чете съобщенията, а после се извърна и започна да пише нещо на компютъра си.

На Шоу му писна от дразнещата игра. Той извади от джоба си мобилния телефон на Софи, увит в хартиената кърпа, и го тресна на бюрото на Уайли. Разгърна кърпата и разкри телефона.

Уайли присви очи още повече.

— Това е мобилният телефон на Софи. Намерих го в парка „Сан Мигел“. Там е карала велосипед, преди да изчезне.

Уайли погледна телефона и после отново Шоу, който му обясни за видеозаписа в кафене „Куик Байт“, вероятността похитителят да е проследил Софи, за парка и за колата, блъснала велосипеда.

— Проследяващо устройство? — попита Уайли. Това беше единствената му реакция.

— Може би. Имам копие на видеозаписа и може да видите оригинала в „Куик Байт“.

— Познавахте ли Мълинър или дъщеря му преди обявяването на наградата?

— Не.

Детективът се облегна назад и дървото и металът на стола изскърцаха.

— Само съм любопитен каква е връзката ви със случая. Името ви е Шоу, нали? — Уайли продължи да пише на компютъра.

— Детектив, в някакъв момент може да поговорим как си изкарвам прехраната, но сега трябва да започнем да търсим Софи.

Уайли беше приковал очи в монитора. Вероятно беше намерил статии, в които се споменаваше, че Шоу е помогнал на полицията да намери беглец или изчезнал човек. Или по всяка вероятност проверяваше досието му и не откриваше арести и присъди. Освен ако, разбира се, властите в Калифорния не бяха научили, че Шоу е извършителят на кражбата на четиристотинте страници вчера от свещените академични зали, и сега го издирват.

Явно нямаше да го арестуват. Уайли се дръпна назад.

— Може да го е изпуснала. Не е искала да се върне у дома, защото баща й е платил осемстотин кинта за телефона. Отишла е при някоя приятелка.

— Открих следи, че е имало борба. Камък, върху който може би има кръв.

— Анализът на ДНК отнема най-малко двайсет и четири часа.

— Не става въпрос да се потвърди дали е на Софи. Кръвта предполага, че тя е била нападната и отвлечена.

— Работили ли сте някога в силите на реда?

— Не, но от десет години помагам в случаи с изчезнали хора.

— За печалба?

— Изкарвам прехраната си, като се опитвам да спася човешки живот.

Също като теб.

— Колко е наградата?

— Десет хиляди.

— Леле. Тлъста пачка.

Шоу извади втора хартиена кърпа, в която беше увито малкото триъгълно парче от червен светлоотразител, което предполагаше, че е от велосипеда на Софи.

— Взех това и телефона с хартиени кърпи, въпреки че вероятността извършителят да е оставил отпечатъци, е малка. Мисля, че след като е паднала надолу по склона, Софи се е опитвала да се обади за помощ, и когато похитителят я е погнал, е хвърлила телефона.

— Защо? — Уайли погледна една от папките на бюрото си, извади автоматичен молив и записа нещо.

— Надявала се е, че когато се обади на някоя приятелка или на баща си, някой ще намери телефона и ще се досети, че е била отвлечена. Маркирах мястото, където го намерих. Мога да помогна на криминалистите ви. Познавате ли парка „Сан Мигел“?

— Не.

— Близо е до Района на залива на Сан Франциско. Няма много места, където може да е имало очевидец, но забелязах няколко предприятия и търговски обекти по пътя към парка. Може някое от тях да има камера за наблюдение. И по пътя от „Куик Байт“ до „Сан Мигел“ има половин дузина камери. Може да откриете регистрационния номер на колата.

Уайли си записа още нещо. Дали беше по случая, или съставяше списък за пазаруване?

— Кога взимате парите? — попита детективът.

Шоу стана, взе телефона на Софи и парчето пластмаса и ги сложи в чантата си. На лицето на Уайли се изписа изумление.

— Хей…

— Отвличането е и федерално престъпление — с монотонен глас каза Шоу. — ФБР имат полеви офис тук, в Пало Алто. Ще занеса тези неща на тях. — Той тръгна към вратата.

— Почакайте, Шефе. По-спокойно. Трябва да разберете, че когато официално се обяви човек за изчезнал, се вдига много шум. От началството до блатото на медиите. Седнете.

Шоу се поколеба, а после се върна и седна. Отвори чантата с лаптопа си, извади копието на записките, които беше нахвърлил, докато чакаше Уайли, и му ги даде.

— Инициалите ФМ са Франк Мълинър. СМ е Софи Мълинър. А КШ съм аз.

Това беше очевидно, но в случая с Уайли Шоу не искаше да рискува.

Изчезнало лице: Софи Мълинър, 19 г.

Място на отвличането: парк „Сан Мигел“, Маунтин Вю, банкетът на Тамиен Роуд.

Възможни сценарии:

Бягство от дома: 3% (малко вероятно заради телефона й, парчето от светлоотразител и следите от борба; никоя от близките й приятелки — 8 разпитани от ФМ — не намеква, че СМ е направила това).

Блъсната от кола и избягал шофьор: 5% (шофьорът вероятно не е искал да вземе тялото й).

Самоубийство: 1% (няма история на психични проблеми, нито предишни опити или споменаване за самоубийство; не се връзва със сцената в парка „Сан Мигел“).

Отвличане/Убийство: 80%.

Отвлечена от бившето й гадже Кайл Бътлър: 10% (той е някак нестабилен, вероятно се държи арогантно, има история с наркотици, не е приел добре скъсването; не отговаря на обажданията на КШ).

Убита при ритуал за приемане на нов член на банда: 5% (в района действат „МТ-44“ и няколко латино банди, но те обикновено оставят труповете на публични места като доказателство за убийството).

Отвлечена от бившата съпруга на ФМ, майката на Софи: 1% (Софи вече не е малолетна; разводът е бил преди седем години; малко вероятно, предвид чистото досие и минало на майката).

Отвличане за откуп: 10% (досега не е поискан откуп; това обикновено става до 24 часа след отвличането; бащата не е богат).

Отвлечена, за да принудят ФМ да разкрие чувствителна информация от едно от двете си работни места: 5% (едната работа е управител на средно ниво в продажби на автомобилни части; другата — управител на склад без достъп до чувствителна или ценна информация или продукти). Досега би трябвало да има контакт.

Отвличане, за да принудят Софи да разкрие информация за работата си като програмист във фирма за разработване на софтуер, „Джен Сис“: 5% (тя не работи с класифицирана информация или търговски тайни). Досега би трябвало да има контакт.

Убита, защото е станала свидетелка на продажба на наркотици между гаджето й Кайл Бътлър и дилър, който не е искал самоличността му да бъде разкрита: 20% (ЗАБЕЛЕЖКА: И Бътлър е изчезнал; също жертва?)

Отвлечена/Убита от антисоциален извършител, сериен похитител или убиец; СМ изнасилена и убита или държана за изтезания и секс, евентуално убийство: 70%.

Неизвестен мотив: 7%.

Свързани детайли:

Кредитните карти на СМ не са използвани от два дни; ФМ е съпритежател на картите и има достъп.

Кафене „Куик Байт“ има видеозапис на евентуален заподозрян, който преследва СМ. Управителката е запазила оригинала и го е качила в облак. Тифани Монро. КШ има копие.

По законите за неприкосновеността на личния живот ФБР няма достъп до записите на телефонните й разговори.

Възможно е извършителят да е поставил проследяващо устройство на велосипеда й, за да я проследи.

Къщата на Мълинър се продава; все още няма кандидат-купувачи, които биха огледали мястото с цел отвличане.

Детективът се намръщи.

— Откъде, по дяволите, дойде всичко това, Шефе?

Обръщението дразнеше Шоу, но той не му обърна внимание. Постигаше пробив.

— Информацията ли? — Шоу повдигна рамене. — Факти от баща й, малко мои проучвания.

— А каква е тази работа с процентите? — измърмори Уайли.

— Подреждам нещата по приоритет. Това ми казва откъде да започна. Първо гледам кое е най-вероятното. Ако не се окаже така, минавам към следващото.

Уайли отново прочете записките.

— Общият процент не е сто.

— Винаги има фактор на неизвестност — че отговорът е нещо, за което не съм помислил. Ще изпратите ли екип в парка, детектив?

— Добре. Ще проверим как стоят нещата, Шефе. — Той приглади копието на анализа на Шоу и учудено поклати глава. — Може ли да го задържа?

— Ваше е.

Шоу сложи пред Уайли мобилния телефон на Софи и парчето от светлоотразител.

В същия момент неговият телефон извести пристигането на съобщение. Шоу погледна екрана, забеляза думата Важно! и прибра телефона.

— Ще ме държите ли в течение, детектив?

— О, може да се обзаложите, Шефе.