Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (16)

15.

Шоу караше по виещия се Тамиен Роуд. Паркът „Сан Мигел“ беше зад гърба му.

Сериен похитител, който държи жертвите си в тъмница продължително време, не беше невъзможна вероятност. И все пак това се случваше рядко, затова Шоу се съсредоточи върху по-реалистична съдба: че Софи е станала жертва на сексуален социопат. От опит знаеше, че повечето изнасилвачи са серийни извършители и почти винаги имат много жертви. Изнасилвачът имаше склонността да убива и да продължава по-нататък.

Това означаваше, че трупът на Софи лежи някъде наблизо. Индивидът X очевидно не беше глупав — проследяващото устройство на велосипеда й, скриващите го дрехи, изборът на подходяща за нападение зона. Той не би изминал голямо разстояние с труп в багажника. Можеше да стане катастрофа или да наруши правилата за движение, или да го спрат за проверка. Извършил е престъплението си близо до парка „Сан Мигел“ и е избягал. В тази югозападна част на Района на Сан Франциско имаше много акри влажна, песъчлива земя, достатъчно мека, за да изкопае бързо плитък гроб. Но районът беше открит, с добра видимост на стотици метри, а X несъмнено е искал уединение.

Шоу стигна до голям, изоставен склад на самообслужване със стотици отделения. Складът се намираше в средата на обширно пространство с бурени и песъчлива почва. Той спря и тръгна по пътеките между редиците. Мястото беше лесно за претърсване, защото вратите на отделните помещения бяха свалени и натрупани на купчина зад едната постройка като крила на огромни хлебарки. Може би това беше направено по причини за сигурност, така както когато изхвърлиш хладилник, махаш вратите, за да не се затвори вътре някое дете. Каквато и да беше причината, тази практика улесни Шоу да види, че трупът на Софи не е там.

Той отново потегли на път.

След десетина метра видя куче, което влачеше нещо — червено и бяло.

Кръв и кост?

Той удари спирачки и изскочи от шевролета. Кучето не беше голямо, може би двайсетина килограма, и мършаво. Шоу се приближи бавно, като вървеше спокойно.

Никога не стряскайте животно…

Съществото се отправи към него с присвити очи. Единият му зъб липсваше и това му придаваше зловещ вид. Шоу избегна зрителния контакт и продължи да върви, без да се колебае.

Докато видя какво влачи кучето.

Кофичка от „Кентъки Фрайд Чикън“.

Той остави мършавия пес с въображаемата му вечеря и се върна в колата.

Тамиен Роуд правеше дълъг завой покрай тресавища и поля. Районът на залива на Сан Франциско остана вляво и Шоу продължи на юг.

Напуканият и избелял асфалт го отведе до редица дървета и храсти, зад които имаше голямо индустриално предприятие, което явно беше затворено от десетилетия.

Висока два метра и половина телена ограда опасваше буренясалия парцел. Имаше три порти на разстояние трийсетина метра една от друга. Шоу се приближи до онази, която изглеждаше главната, и преброи шест порутени постройки, загрозени от олющена бежова боя и ръжда, от които стърчаха тръби и кабели. Някои стени бяха изрисувани с безинтересни графити. Страничните сгради бяха едноетажни. В средата се издигаше зловеща кула с основа трийсет на шейсет метра. Беше висока пет етажа и над нея се извисяваше метален комин, шест-седем метра в основата и леко заострен на върха.

На петдесетина метра се виждаше скелетът на широк пристан и леко набраздена вода. Може би тук бяха произвеждали морско оборудване.

Шоу изкара колата от алеята. Нямаше къде да скрие напълно превозното средство, затова паркира в тази част на горичката, която трудно се виждаше от пътя. Защо да рискува сблъсък с местни ченгета, че е нарушил старите, но все пак недвусмислени табели „ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО“? Той не беше забравил и за човека отпреди двайсетина минути, който вероятно го наблюдаваше от хълма в парка „Сан Мигел“. Предполагаше, че е бил Индивидът X. Сложи в багажника чантата с лаптопа си и окървавения камък и огледа пътя, гората от другата страна и земята там. Не видя никого. Смяташе, че наскоро през главната порта е преминала кола. Високите треви бяха огънати по начин, който предполагаше преминаване на превозно средство.

Шоу приближи до портата, която беше заключена с верига и катинар. Не искаше да прескача оградата. Отгоре имаше обърнати нагоре прерязани краища на телената мрежа, които не бяха толкова опасни като бодлива тел, но все пак бяха достатъчно остри, за да го наранят.

Той се запита дали ще може да изкърти двата панела на портата и ги дръпна. Двете страни се разделиха само няколко сантиметра. Шоу хвана големия катинар, дръпна го силно и го отскубна.

Катинарът беше един от онези модели без ключове. Отдолу имаше шайба с цифри. Скобата беше натисната навътре. Онзи, който го беше направил, не беше завъртял шайбата, за да заключи отново механизма. Две неща заинтригуваха Шоу. Първо, катинарът беше нов. Второ, кодът не беше по подразбиране — обикновено 0-0-0-0 или 1-2-3-4, а 7-4-9-9, както забеляза, гледайки цифрите. Това означаваше, че някой го беше използвал, за да обезопаси портата, но не я беше заключил последния път, когато е бил там.

Защо? Мързелив пазач?

Или защото посетителят беше влизал наскоро, знаейки, че няма да остане дълго.

Това означаваше, че вероятно все още е тук.

Дали да се обади на Уайли?

Още не.

Шоу трябваше да даде на детектива нещо конкретно.

Той отвори портата, влезе и постави катинара на мястото му. След това тръгна бързо по буренясалата алея, която се простираше на двайсетина метра към първата сграда. Шоу видя малка будка на пазач и надникна вътре. Нямаше никого. Той огледа другите две съседни сгради — Склад 3 и Склад 4.

Шоу се наведе и отиде до най-близката, като се оглеждаше наоколо и отбелязваше удобните позиции, от които можеше да се прицели стрелец. Нямаше чувството, че е под прицел, но отключеният катинар го караше да бъде предпазлив.

Мечките се приближават към вас, като бутат храсти. Ще ги чуете. Планинският лъв ръмжи. Ще го чуете. Вълчите глутници са сребристи. Ще ги видите. Знаете къде са змиите. Но човек, който иска да ви застреля? Няма да го чуете, няма да го видите, няма да разберете под кой камък се крие.

Шоу претърси двата склада, които воняха на мухъл и бяха абсолютно празни, и след това тръгна по широката алея за коли между тези сгради и голямото производствено предприятие. Там видя избелелия надпис върху тухлите, висок три метра и дълъг дванайсет метра. Последните думи бяха напълно заличени:

Шоу прекоси алеята и навлезе в сенките на голямата сграда.

Ти си най-добрият следотърсач в семейството…

Това не бяха думи на баща му, а на майка му.

Той търсеше следа. В дивата природа това означаваше да забележи отпечатъци от лапи и нокти, утъпкана земя, прекършени клонки, снопчета животинска козина, закачили се в бодливи храсти. Тук в предградията Колтър Шоу търсеше следи от гуми или от стъпки. Той видя само трева, която можеше да е огъната от кола преди един месец — или трийсет минути.

Продължи към главната сграда — товарната платформа отзад, където може би беше спряло превозното средство. Тихо се качи по стълбите и се приближи до врата. Опита се да я отвори. Валчестата дръжка се превъртя, но вратата остана затворена.

Някой беше заковал остри черни винтове между рамката и вратата. Шоу провери вратата в противоположния край на товарната платформа. Същата история. В дъното на товарната платформа имаше прозорец със стъкло с мрежа, който също беше закован. Винтовете бяха нови, като катинара.

Шоу си представи вероятен сценарий: X беше изнасилил и убил Софи, беше оставил трупа й вътре и бе затворил вратите и прозорците, за да не я намерят хора, влезли незаконно в имота.

Вече беше време да се обади на полицията.

Той посягаше към телефона си, когато го стресна мъжки глас:

— Шоу!

Той слезе от товарната платформа и тръгна покрай задната страна на сградата към източника на гласа.

Към него се приближи Кайл Бътлър.

— Шоу! Ето къде си бил!

Какво правеше Кайл тук, по дяволите?

Шоу се замисли за отворената порта и вероятността похитителят все още да е тук. Той допря пръст до устните си и направи знак на младежа да се наведе.

Кайл спря и го погледна озадачено.

— Тук има още някой. Видях колата му на паркинга ей там. — Бътлър посочи към редицата дървета, от другата страна на която се намираше една от страничните постройки.

— Кайл! Залегни!

— Мислиш ли, че Софи е… — Преди Бътлър да довърши изречението си, прозвуча изстрел на пистолет. Главата му отхвръкна назад и във въздуха се разпръсна червеникава мъгла. Той се строполи на земята, купчина тъмни дрехи и неподвижна плът.

Последваха още два изстрела — за по-сигурно, още куршуми — които поразиха Бътлър в краката и гърдите и разкъсаха дрехите му.

Мисли. Бързо. Стрелецът сигурно беше чул, че Кайл извика, и знаеше къде се намира Шоу. И за да стреля в главата, явно беше наблизо.

Но стрелецът — по всяка вероятност Индивидът X — беше и предпазлив. Той беше видял Шоу в парка „Сан Мигел“ и бе заподозрял, че не е полицай, но нямаше как да е сигурен. И предполагаше, че Шоу е въоръжен.

Шоу погледна Кайл Бътлър.

Мъртъв, с изцъклени очи и разбито слепоочие. Много кръв.

И после Шоу положи усилия да го забрави напълно за момента.

Той отстъпи встрани приведен и се отправи към алеята, където беше забелязал следите от гуми. Докато вървеше, набра 911 и докладва за „активен стрелец“ в старата фабрика АУГ на Тамиен Роуд.

— Знаете ли къде се намира? — прошепна Шоу.

— Да, господине. Изпращаме екипи. Останете на линията, моля, и ми кажете…

Той затвори.

Сега трябваше само да намери укритие и да внимава да не го застрелят. X вероятно беше предположил, че Шоу, независимо дали е цивилен или ченге, се е обадил за помощ. Похитителят щеше да избяга.

Само че Индивидът X не го беше направил.

Над Шоу се чу строшаване на стъкло и около него се посипаха парчета. Той се наведе и закри с ръка главата си.

Индивидът X още не беше приключил. Той беше влязъл във фабриката и се беше качил на горния етаж, за да се прицели по-добре в Шоу. Сега щеше да подаде главата и ръката си през прозореца, който беше разбил, и да обсипе с куршуми Шоу.

В радиус от петнайсет метра нямаше укритие.

Шоу се обърна и хукна към най-близкия склад, очаквайки изстрел в гърба.

Това не се случи.

Отвътре се чу ожесточен женски писък. Той спря и погледна назад.

На разбития прозорец стоеше Софи Мълинър. Лицето й беше обърнато към окървавения труп на Кайл Бътлър.

И след това тя погледна Шоу и на лицето й се изписа неподправен гняв.

— Какво си направил? Какво си направил? — извика Софи и се скри вътре.