Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (22)

21.

Колтър Шоу не беше виждал такова нещо през живота си.

Той стоеше на входа на необятна конгресна зала — вероятно с площ осемстотин квадратни метра. Връхлитаха го милиони електронни звуци, от лъчеви пистолети до автоматични оръжия, експлозии, думкаща в гърдите музика и актьорски гласове на демони и супергерои — и от време на време, рев на динозавър. И визуалните ефекти: театрални прожектори, светодиоди, осветени отзад плакати, предизвикващи епилепсия проблесващи светлини, лазери и монитори с висока разделителна способност с размерите на училищни автобуси.

Играеш ли?

Така му беше подсказала Мади Пул. Не в смисъл „Навит ли си?“, а буквално, „Играеш ли?“.

Хитро.

Защото това очевидно беше епицентърът на света на видеоигрите, международната „Конференция К3“ в изложбения център в Сан Хосе. Десетки хиляди посетители се движеха като бавни риби в гъстонаселен аквариум. Осветлението беше мистериозно слабо, вероятно за да изпъкват изображенията на екраните.

Мади беше като дете в магазин за бонбони и възхитено се оглеждаше наоколо. Носеше черна плетена шапка, лилава блуза с надпис „Калифорнийски университет — Лос Анджелис“ на гърдите, джинси и ботуши. На врата й имаше малка татуировка от три азиатски символа. Шоу я забеляза едва сега. В кафенето Мади непрекъснато подръпваше буйната си коса — кичурите, които сега се бяха изплъзнали изпод шапката й. Ноктите й бяха късо подрязани и не бяха лакирани. Връхчетата на пръстите й бяха набръчкани и зачервени. Шоу се запита коя професия или любимо занимание прави това. Тя нямаше грим. Бузите и носът й бяха осеяни с лунички, които някои жени биха прикрили с пудра. Шоу се радваше, че Мади не го е направила.

Тя му беше обяснила какво става тук. Фирми за видеоигри от цял свят бяха дошли да покажат продукцията си в препълнени с техника павилиони, където посетителите можеха да изпробват най-новите им изделия. Имаше турнири между отбори за богатства от милиони долари и конкурс между феновете за най-добър костюм на любимия им герой. Телевизионни екипи обикаляха по пътеките и предаваха на живо. Връхната точка на вечерта щеше да бъде пресконференция, на която шефовете на компаниите щяха да обявят новите си продукти и да отговарят на въпроси на журналисти и фенове за детайлите на игрите.

Двамата тръгнаха покрай павилионите, които бяха пълни с играчи пред геймърски станции. Шоу видя табели над някои от тях. ОГРАНИЧЕНИЕ ДЕСЕТ МИНУТИ. ИМА ЗА ГЛЕДАНЕ МНОГО ДРУГИ ЩУРОТИИ. Както и „ОТ 17 ГОДИНИ НАГОРЕ“. Явно имаше рейтинг за компютърните видеоигри.

— Какво правим тук? — извика той. Сигурно щеше да прегракне до края на вечерта.

— Ще видиш — сдържано отговори Мади.

Шоу не беше голям почитател на изненадите, но реши да не възразява.

Той спря пред огромен монитор над главата му, който светеше в бяло със сини букви:

ДОБРЕ ДОШЛИ НА „К3“

КЪДЕТО ДНЕС СЕ СРЕЩА С БЪДЕЩЕТО…

Отдолу минаваше лента със статистически данни:

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ…

ПРИХОДИТЕ НА ИНДУСТРИЯТА С ВИДЕОИГРИТЕ ЗА МИНАЛАТА ГОДИНА Е 142 МИЛИАРДА ДОЛАРА 15% ПОВЕЧЕ ОТ ПРЕДИШНАТА ГОДИНА.

ИНДУСТРИЯТА Е ПО-ГОЛЯМА ОТ ХОЛИВУД.

180 МИЛИОНА АМЕРИКАНЦИ РЕДОВНО ИГРАЯТ ВИДЕОИГРИ.

135 МИЛИОНА АМЕРИКАНЦИ НАД 18 ГОДИНИ ИГРАЯТ РЕДОВНО.

40 МИЛИОНА АМЕРИКАНЦИ НАД 50 ГОДИНИ ИГРАЯТ РЕДОВНО.

ЧЕТИРИ ОТ ВСЕКИ ПЕТ ДОМАКИНСТВА В АМЕРИКА ПРИТЕЖАВАТ УСТРОЙСТВО ЗА ВИДЕОИГРИ.

НАЙ-ПОПУЛЯРНИТЕ КАТЕГОРИИ СА:

— ЕКШЪН/ПРИКЛЮЧЕНИЕ: 30%

— СТРЕЛЦИ: 22%

— СПОРТ: 14%

— СОЦИАЛНИ: 10%

НАЙ-ПОПУЛЯРНИТЕ ПЛАТФОРМИ СА:

— ТАБЛЕТИ И СМАРТФОНИ: 45%

— КОНЗОЛИ: 26%

— КОМПЮТРИ: 25%

ИГРАЕНЕТО НА СМАРТФОН Е НАЙ-БЪРЗО РАЗРАСТВАЩИЯТ СЕ СЕГМЕНТ.

Шоу нямаше представа за размерите и популярността на индустрията.

Те си проправиха път през тълпа, която се беше насъбрала около павилиона за „Две седмици“, игра, която изглежда, привличаше най-голямо внимание в тази част на залата. Някои посетители в оградената с въже част на павилиона седяха пред компютри и играеха играта, в която аватари тичаха из пейзажа и из саморъчно направени постройки — вероятно укрепления. Героите стреляха по разни същества и от време на време изпълняваха странен танц.

— Ела, хайде — каза Мади, която очевидно имаше мисия. — Коя беше любимата ти игра като малък?

Сега беше негов ред да остроумничи.

— Сърните.

След миг, когато разбра шегата, Мади се засмя — весело и на висок глас — а след това погледна Шоу.

— Сериозно? И ти ли ходиш на лов?

И ти ли? Един от онези моменти, когато откриваш нещо общо с някого? Той кимна.

— С баща ми всяка есен ходим за патици и фазани — обясни тя. — Нещо като традиция.

Те се разминаха с две азиатки с перуки, едната яркозелена, а другата жълта. Бяха облечени с трика, имитиращи змийска кожа.

— Не си ли играл компютърни игри? — попита Мади.

— У дома нямаше компютри.

— А на конзоли?

— Нямахме и такива неща.

— Хмм. Не бях срещала човек, израснал на Марс.

В „Дворът“, в скалистата Сиера Невада, семейство Шоу имаше два мобилни телефона — с предплатени карти, разбира се, които се използваха само в спешни случаи. Имаше и късовълново радио, което децата слушаха, но както телефоните, също се използваше в краен случай. Аштън предупреждаваше, че „ловци на лисици“ — хора с устройства, които засичат източника на радиосигнали — може да обикалят из района, за да го намерят. Когато семейството отидеше в най-близкия град, Уайт Сълфър Спрингс, на четирийсет километра, Аштън, Мери Дав и децата нямаха проблем да се включат в някой от допотопните компютри в градската библиотека или да използват компютрите в домовете на лелите и чичовците си по време на летните си посещения в „цивилизацията“ — Портланд и Сиатъл. Но когато ежедневието ти е изпълнено с катерене по скали или сблъсъци с гърмящи змии и лосове, убиването на измислени извънземни е малко лекомислено.

— О-хо!… Ела. — Мади се втурна към голям монитор, на който геймър — млад мъж с плетена шапка, анцуг и набола брада — стреляше по обемисти чудовища и убиваше повечето. — Той е добър. Играта е „Дуум“ — каза тя и сантиментално поклати глава. — Класика. Като „Изгубеният рай“ или „Хамлет“… Хванах те, Колтър. Изглеждаш изненадан. Имам бакалавърска степен по английска литература и магистърска по информационни науки. — Мади взе джойстик и му го предложи. — Ще опиташ ли?

— Ще пасувам.

— Имаш ли нещо против аз да опитам?

— Давай.

Тя седна и започна да играе. Очите й бяха съсредоточени и устните — леко разтворени. Седеше приведена напред и тялото й се поклащаше и рязко трепваше, сякаш светът на играта беше единствената реалност.

Движенията й бяха като на балерина и чувствени.

Тонколоните зад Шоу изгърмяха от звука на ракета и той се обърна и погледна към другата страна на препълнената с хора пътека. Видя монитор, на който беше показан предварителен преглед на играта на тази фирма. В „Галактика VII“ играчът насочваше астронавт, който пилотираше космически кораб, летящ към далечна планета. Корабът кацна и геймърът насочи героя да слезе от него и да влезе в пещера, където започна да изследва тунели и да събира неща като географски карти, оръжия и точки за допълнителна сила. Това се стори на Колтър като маратонец, който се запасява с храна.

Играта беше по-спокойна и по-сложна от престрелките и кръвопролитията в „Дуум“.

Мади се появи до него.

— Спасих света. Всичко е наред. — Тя хвана рамото му и се наведе към него, за да надвика шума. — Светът на видеоигрите накратко. — Отново посочи към „Дуум“. — В първата виждаш всичко от твоята гледна точка и трепеш лошите, преди те да те утрепят. Наричат се стрелци от първо лице. — След това тя се обърна към играта, която гледаше Шоу. — Втората е екшън-приключение. Те са ролеви игри от трето лице и насочват героя ти — аватара. Знаеш ли какво е аватар? — Шоу кимна и тя продължи: — Насочват аватара ти в обстановката, да преодолява предизвикателства и да събира неща, които могат да ти помогнат. Опитваш се да останеш жив. Не се тревожи, пак можеш да използваш импулсен лазер, за да изпържиш задника на орките.

— „Властелинът на пръстените“.

— Хей. — Мади се засмя и стисна рамото му. — В края на краищата за теб има надежда.

— Когато няма телевизия, гравитираш към книгите.

— Един последен урок. — Тя посочи екрана с „Галактика VII“. — Виждаш ли другите аватари, които се разхождат наоколо? Това са играчи някъде другаде по света. Играта е не само ролева, но и мултиплейър — за множество играчи онлайн. Другите геймъри може да са на твоя страна, но може и да се биеш срещу тях. В популярните игри — като „Уърлд ъв Уоркрафт“ — във всеки един момент може да има четвърт милион хора, които играят онлайн.

— Много ли играеш?

Жената примига учудено.

— О, аз така и не ти казах. Това ми е работата. — Тя бръкна в джоба си и му даде визитна картичка. — Ще се представя както е редно. Истинското ми име е „ГрайндърГърл88“ — добави и с очарователна официалност стисна ръката му.