Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (53)

51.

Истинско местопрестъпление.

Шоу бързо мина по Гугъл Уей в къмпинга за каравани „Уестуиндс“, насочи се към жълтата лента и забеляза, че двама униформени полицаи се обърнаха към него. Единият, жена, спусна ръка към служебното си оръжие. Шоу удари спирачки и без да вдига ръце от волана, застана неподвижно като статуя докато Стандиш извика на ченгетата наблизо:

— Кемперът е неговият. Всичко е наред.

Микробусът на криминалистите на СОГТП беше паркиран в оградения с жълта лента район и някои членове на екипа оглеждаха стената на малката баня и тоалетна в средата на къмпинга. Човъркаха в някаква черна дупка. Шоу предположи, че изваждат гилза. Други прибираха пликове с веществени доказателства и приключваха с огледа.

Единият униформен полицай навиваше жълтата лента. Шоу забеляза, че няма представители на медиите. Може би един-два изстрела не бяха достатъчно за присъствието на репортери и камери. Обитателите на къмпинга обаче бяха там и стояха на разстояние от местопрестъплението, както бяха инструктирани.

Детектив Стандиш, която стоеше до вратата на кемпера му, с нейните неизменни бойно яке и карго панталон, направи знак на Шоу да отиде при нея. Беше с латексови ръкавици.

— Провериха кемпера и земята наоколо. Все още търсят гилзи. — Тя кимна към тоалетната и дървото. Шоу забеляза, че до клена стои друг екип криминалисти, които режат ствола със зловещ на вид трион. Как бяха намерили гилзата там? Предположи, че с детектор за метал. Или благодарение на орловото око на някого. — И така, ето какво разбрахме. — Очите на Стандиш бяха зачервени и раменете — прегърбени. Шоу се запита дали е спала през нощта. Той поне беше поспал няколко часа. — Преди около час едната ти съседка видяла, че някой се промъква през храстите ей там. — Тя посочи лошо поддържания жив плет, който разделяше къмпинга от странична улица. — Изглежда ли ти познато?

— Мястото, където ти видя някого онзи ден.

— Същото място. Да. Свидетелката е видяла само тъмни дрехи и тъмна шапка. Е, виж лампите. Не са много. Човекът тръгнал към твоя кемпер. Свидетелката го изгубила от поглед и когато отново погледнала, той вече не бил там. И честно казано, постъпила глупаво, като се приближила до прозореца и видяла светлина от фенерче вътре. Колата ти не беше тук и ключалките бяха разбити.

Шоу погледна остатъците от ключалките.

— Местни униформени ченгета от „Транспортна полиция“ приели обаждането, но… — Стандиш направи гримаса, — страхотно, запалили лампите, бели и сини. Ярки. Защото наистина са добри в транспортната полиция и само в транспортната полиция. Извършителят видял светлините и открил огън. Счупил един фар и изстрелял още половин дузина куршуми. Нашите момчета и момичета намерили прикритие и когато пристигнали подкрепленията и специалните части, той бил изчезнал. Няма описание. Дори свидетелката, която се обадила на 911, не видяла нищо полезно. Искаме да провериш дали е взел нещо.

Шоу не я поправи за пола на извършителя. След малко щеше да й каже за Мади Пул.

Той гледаше разбитата врата.

— Издърпващо устройство — каза Стандиш.

Инструментът наистина се използваше за изваждане на топчета градушка върху корпуса на колата, но можеше да извади и целия цилиндър на ключалка. Шоу имаше само една ключалка, която не можеше да се извади по този начин. Нарушителят беше дошъл подготвен и беше използвал „кози крак“, за да огъне краищата на вратата. Кемперът „Уинебаго“ беше чудесно превозно средство, но в конструкцията му нямаше титан.

— Трябва да знаеш и още нещо — продължи Стандиш, извади телефона си и отвори на екрана някакво изображение. Беше рисунката с шаблон на лицето на Шепнещият човек.

— Онази, която дадох на Дан Уайли?

— Не. Тази беше оставена за мен. — Лицето й се изкриви в гримаса. — Всъщност за Карън, на колата й. Тя щяла да води Джем да яде сладолед и намерила рисунката на предното стъкло на колата си. Изпратих ги в дома на майка ми. Може да е било само да ме сплашат, но няма да рискувам.

— Някакви отпечатъци? — попита Шоу.

— Не. Както и нищо друго.

Черните очи, леко разтворените устни, елегантната шапка…

Управителят на къмпинга за каравани дойде да види дали Шоу е добре. Шоу каза на стареца, че всичко е наред, и го помоли веднага да повика ключар да се погрижи за вратата на кемпера му. Даде на управителя една от кредитните си карти и сто долара.

И после със Стандиш отстъпиха назад да огледат щетите, които на пръв поглед не изглеждаха сериозни. Шоу провери първо килера и леглото. Оръжията му бяха там, където ги беше оставил — пистолетът „Глок“ в шкафчето с подправките, а револверът „Колт Питон“ — под леглото.

Стандиш кимна към малкия оръжеен сейф, занитен на пода до леглото. Не можеше да бъде отворен с издърпващо устройство или с нещо друго, само с диамантен трион или специална резачка.

— Има ли нещо тук?

Шоу обясни, че в сейфа има само капан за плъхове. Ако някак беше отворил сейфа, неканеният гост щеше да бъде възнаграден с един-два идеално счупени пръста. Дотогава Шоу щеше да има време да бръкне под леглото и да извади револвера си.

— Хмм.

В продължение на двайсетина минути оглежда кемпера стъпка по стъпка. Чекмеджетата бяха издърпани и тетрадките, дрехите и тоалетните му принадлежности бяха разхвърляни. В тетрадките имаше информация за други задачи и лични материали. Всичките му записки за сегашните две отвличания и Геймъра бяха в чантата с лаптопа му в колата под наем, скрити под предната седалка.

На пода имаше няколко монети, както и самозалепящи се листчета, химикалки, зарядни устройства за телефони и кабели. Разпилените от чекмеджетата неща бяха каквито имаше всяко домакинство: батерии, инструменти, шишенца с аспирин, електронни карти-ключове от хотели, гайки, болтове и винтове.

Шоу държеше там и малко пари. Неколкостотин долара, американски и канадски, бяха изчезнали.

Той каза това на Стандиш и добави:

— Разхвърлянето на съдържанието на чекмеджетата е било прикритие. Това не е било случайно проникване с взлом. — Посочи предната част на кемпера. В жабката до шофьорското място имаше два джипиеса — „ТомТом“ и „Гармин“. Шоу беше установил, че някои търговски марки работят по-добре от други в различни райони на страната. Всеки крадец би ги видял, докато преравя жабката.

— И аз не мисля, че е някой наркоман — отговори Стандиш.

— Не. Бил е Геймъра. Искал е да види записките ми. И всичко друго по случая.

— Рискувал е, че ти няма да си тук?

Шоу събра самозалепящите се листчета и монетите.

— Изобщо не е рискувала, Стандиш. Тя е знаела много добре къде съм.

— Тя? — попита Стандиш и после учудването й премина, когато тя разбра какво има предвид Шоу.