Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (54)

52.

Шоу се приближи до чекмедже в малката кухня, извади прозрачно найлоново пликче и пъхна ръка в него. Стандиш го наблюдаваше с любопитство. С импровизираната си ръкавица той извади от джоба си визитната картичка, която му беше дала Мади Пул.

ГрайндърГърл88…

— Вземи. В случай че има отпечатък върху гилзите. Или може би е станала небрежна. Провери дали ще откриеш съвпадение.

— Обясни, Шоу.

— Охайо. Преди осем години. Тийнейджърката, нападната от съучениците си, които играели „Шепнещият човек“. Мади може да е онова момиче. Опитва се да унищожи Марти Ейвън и играта, съсипала живота й.

— И на какво се основава това странно прозрение?

Шоу предложи анализа, който беше направил само преди четирийсет минути, включително намирането на брошурата „Шепнещият човек“, скрита в къщата й, игра, която Мади твърдеше, че никога не е играла.

— И тя ме остави в къщата си, знаейки, че ще съм там, точно по време на влизането с взлом. — Той посочи с глава обстановката в кемпера. — За да види какво съм открил по случая. — Шоу реши да не споменава за раздразнителността и безмилостния й поглед, когато Мади го наръга смъртоносно в играта, и да се придържа към обективната истина. — И тук. — Той вдигна телефона си и показа на Стандиш снимките на болкоуспокояващите в шкафчето с лекарствата на Мади.

— Силни неща. Изпрати ми снимките. Ще ги сравним с веществата, открити в кръвта на Софи Мълинър и Хенри Томпсън.

Шоу качи снимките на телефона й и тя на свой ред ги препрати в лабораторията по криминалистика.

— Ще проверя онзи случай в Охайо. — Стандиш отвори „Гугъл“, прочете информацията и прибра телефона си. — Ще се обадя на шерифа в Синсинати и на полицията в Охайо. Те ще ми изпратят името на момичето и снимка. Може да отнеме време. Досиетата на непълнолетните изискват разрешение от съдия.

Шоу погледна часовника на микровълновата фурна.

— Връщам се.

— Къде?

— В нейната къща. Знам законите. Мади ме покани. Имам разрешение да съм там. Претърсих къщата й само набързо, преди ти да се обадиш. Има куфари и спортни сакове.

— Ще преминеш границата, Шоу. Разрешение да си в нечие жилище… за едно нещо, не означава разрешение за други неща.

— Аз не съм криминалист, Стандиш. Само искам да знам.

Стомахът му се сви от евентуалното предателство на Мади. Представи си я как дойде при него в „Куик Байт“ и го сваляше, как хвана рамото му на „Конференция К3“, тялото й до неговото. Флиртът. И после тази нощ… в леглото. Дали всичко това беше само за да си даде възможност да претърси кемпера му?

— Трябва да се върна веднага. Ако не го направя, тя ще заподозре нещо и ще изчезне.

Стандиш посочи визитната картичка на Мади в найлоновото пликче.

— Можем да я намерим.

— Това е само имейл адрес и пощенска кутия.

Шоу много добре знаеше, че ако не искаш да те намерят, ще се погрижиш да не бъдеш намерен.

Детективката не беше доволна. Колебаеше се.

— Добре. Но ще отидеш с екипа навън. Нямам време да ти слагам микрофон. Дръпни завесите, ако е необходимо, за да виждаме какво става вътре. — Тя повика полицайката, която го беше придружила до кемпера, и един цивилен детектив и им каза да отидат с Шоу и да заемат позиция наблизо. — Определил ли си проценти за Мади?

— Може би около петдесет. Склонен съм към по-малко, но само защото така ми се иска.

Никога не разчитайте на сърцето си, когато се стигне до оцеляване…

За добро или лошо, благодаря ти, Аштън.

Шоу се приближи до шкафчето с подправките, извади сивия пластмасов кобур на пистолета „Глок“ и го сложи на десния си хълбок. Провери дали пълнителят е пълен и пъхна оръжието в кобура.

Ладона Стандиш го наблюдаваше. Не каза нищо за пистолета. Правилата „за по-безопасно“ и „без оръжие“ вече не бяха в сила. Шоу се приближи до вратата и тя с мрачна физиономия каза:

— Надявам се да не е Мади.

Шоу излезе навън и се качи в шевролета. Мислеше си дали Мади се е върнала по време на отсъствието му и дали се чуди къде е той.

Затова се отби в денонощен деликатесен магазин и купи закуска.

Това озадачи ченгетата, които караха зад него, но беше логично един мъж да го направи, когато се е събудил и е видял, че любовницата му вече не е в леглото до него. Да приготви закуска би било твърде интимно и би раздразнило всеки член на Клуб „Никога след това“. Купуването на закуска беше чудесен баланс. Шоу взе бъркани яйца, бекон, плодов сок и две кафета. И „Ред Бул“ за Мади, чийто избор го обезпокои, защото му напомни за запознанството им в „Куик Байт“.

Мисля, че заслужих канеленото си руло…

Въпреки че кралят на процентите си напомни, че хипотезата е само хипотеза, докато не бъде доказана.

Той се качи отново в колата и бързо подкара към къщата на Мади. Зазоряваше се. Въздухът беше изпълнен с влага от росата и ухаеше на борове.

Мади не се беше върнала.

Шоу паркира и отиде до колата на ченгетата.

— Колата й не е тук. Ако тя се върне, изпратете ми съобщение. — Той каза номера си на полицайката и тя го записа в мобилния си телефон.

Шоу взе подноса с храната и кафето и влезе в къщата. Остави го на плота в кухнята и се отправи към сутерена. За къщите в Калифорния беше необичайно да имат мазета, но тази сграда беше стара, вероятно от началото на миналия век. Той беше решил, че ако Мади Пул има тайни, които не иска да бъдат разкрити — например оръжието на убийството — сутеренът е идеалното място, където да ги скрие.

Спря до вратата и погледна към готиния й компютър.

Възможно ли беше наистина да е тя?

Ти току-що умря…

Е, Шоу не можеше да губи повече време. Трябваше да разбере отговора на този въпрос.

Той отвори вратата на мазето и го посрещна смесена миризма на старо и нещо сладникаво, нещо познато. Предположи, че е почистващ препарат.

Не запали лампите. Може би от външната страна имаше прозорци и Мади щеше да види светлината, когато — или ако — се върнеше. Шоу използва фенерчето на айфона си, насочи го надолу и слезе по разклатените стълби.

Застана на влажния под от бетонни плочи и освети помещението, за да види дали има прозорци. Нямаше. Щракна единствения електрически ключ, но после забеляза, че във фасонките няма крушки.

Фенерчето на телефона трябваше да свърши работа. Огледа мазето. В главното помещение, пространство с площ седем на седем метра, нямаше нищо. Вляво обаче имаше коридор, който водеше към складове. Шоу ги претърси един по един. Всичките бяха празни.

Но какво очакваше да намери?

Карта на Националния парк „Редудс“? Велосипедът и раницата на Софи Мълинър?

От една страна, това беше абсурдно.

От друга страна обаче, Софи беше признала, че похитителят може да е жена. И веществените доказателства не бяха убедителни.

Шоу угаси фенерчето и се качи по стълбите.

Той се обръщаше от кухнята към дневната, когато спря и дъхът му секна.

Пред него стоеше Мади Пул. В ръката си държеше кухненски нож. Очите й го оглеждаха от главата до петите, сякаш гледаше елен, който се готви да изкорми.