Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (21)

20.

Шоу избра пакет крекери с фъстъчено масло.

Всички други закуски във фоайето на Съвместната оперативна група за тежки престъпления бяха сладки, с изключение на непукани пуканки със сирене „Чедър“, въпреки че беше загадка как би си ги приготвил някой посетител, тъй като Шоу не видя микровълнова фурна.

Той си купи и бутилирана вода. Реши, че кафето няма да става за пиене.

Току-що беше изял деликатеса, когато асистентът на Къмингс, млад мъж с остър бдителен поглед, влезе във фоайето през охранителната врата, която приличаше на люк на подводница, и каза, че за съжаление колата на Шоу е прибрана на полицейския паркинг.

Шоу не си направи труда да попита защо. Той беше освободен, но колата му все още беше задържана.

— Не са ми предявени обвинения.

— Знам, господине.

— Но не мога да взема колата си, така ли?

— Не, господине. В колата е намерено веществено доказателство. Трябва ми детектив да подпише да я освободят.

— Комисар Къмингс ще го направи.

— Ами, той си отиде вкъщи. Търсим детектив, наблюдаващ случая, който може да разреши освобождаването.

— Колко време мислите, че ще отнеме?

— Трябва да се пишат доклади. Обикновено четири-пет часа.

Колата беше под наем. Шоу можеше да я остави и да вземе друга. След това обаче реши, че може да има глоба. Той винаги избираше договор със застраховка в случай на катастрофа. Договорите за коли под наем съдържаха дълъг текст с дребни букви. Може би имаше точка, която анулираше тази защитна клауза, ако клиентът умишлено изостави колата на полицейски паркинг.

— Имаме телефонния ви номер. Ще ви се обадим, когато колата е готова за освобождаване.

— Знаете ли дали заподозреният е идентифициран?

— Заподозрян? — попита асистентът с тон „Кой по-точно?“.

— За отвличането на Софи Мълинър.

— Не знам. — Асистентът мина през вратата на Страшния съд, която се затвори с отекващо изщракване.

Шоу погледна към предната врата на централата на Оперативната група. Отпред имаше четири микробуса на новинарски станции. Репортери и оператори сновяха насам-натам. Шоу беше оневинен като заподозрян в ужасното престъпление, че е сложил веществено доказателство в торбичка от „Уолгрийнс“, и в публичните архиви на неговото име нямаше да има обвинение или призовка за съд. Но той беше участник и на местопрестъплението със сигурност го бяха забелязали един-двама зорки репортери. С неговата професия и външност на кинозвезда Колтър Шоу можеше да стане жертва на медиите.

Той се върна при полицайката зад бронираното стъкло — онази, която беше преснимала материалите му — и я попита:

— Има ли страничен изход?

Тя се поколеба, погледна към репортерите навън и явно предположи, че Шоу е бил арестуван за нещо и не иска съпругата му да го види по новините в единайсет. Жената посочи врата без прозорче недалеч от автоматите за закуски.

— Благодаря.

Шоу излезе през страничната врата. В очите му блесна ярка, късна следобедна слънчева светлина. Той тръгна по улицата и мина покрай малки адвокатски кантори. Тъкмо се готвеше да спре такси, за да отиде до кемпера си „Уинебаго“, когато съзря мексикански бар, който го привлече.

Няколко минути по-късно държеше леденостудена кутия бира „Текате“. Вкара резенче лимон пред отвора. Никога не изстискваше вътре плодовия сок. Смяташе, че е достатъчно резенчето да плава в кутията.

Шоу отпи голяма глътка, после още една и прегледа менюто.

Телефонът му иззвъня. Познаваше номера.

— Господин Мълинър?

— Наричай ме Франк, моля.

— Добре, Франк.

— Не знам откъде да започна — задъхано каза Мълинър.

— Как е Софи?

— У дома е. Разтърсена е, както може да се очаква. Счупването е лошо, но гипсът не покрива пръстите й, затова може да използва клавиатура. И да изпраща съобщения на приятелките си. — Нервният му смях бързо утихна. Той сигурно се бореше с желанието да се разплаче. — Прегледали са я в болницата. Всичко друго е наред.

„Всичко друго“, евфемизъм. Не е имало сексуално насилие — думи, които на един баща беше много трудно да изрече.

— Но… ти? Как си? — попита Мълинър.

— Добре.

— Полицаите споменаха, че някой им е помогнал да я намерят. Софи каза, че ти си бил единственият.

— Ченгетата изиграха ролята на кавалерията.

— Тя каза, че са те отвели, арестували са те!

— Не се тревожи. Оправих се с тях. Майка й ще дойде ли?

Последва кратко мълчание.

— Ще бъде тук след два дни. Имала съвещание на управителния съвет.

Това каза на Шоу всичко, което беше необходимо да знае за бившата госпожа Мълинър.

— Господин… Колтър, дължа ти всичко… Не мога да го опиша. Вероятно си го чувал и преди.

Той го беше чувал.

— Но… Кайл. — Франк понижи тон и Шоу предположи, че Софи е наблизо. — Боже!

— Много жалко.

— Слушай, Колтър. Парите за наградата са в мен. Искам да ти ги дам лично.

— Ще дойда утре. Полицаите разпитаха ли Софи?

— Да. Детектив Стандиш.

Загадъчният партньор се беше появил — сега, след като случаят се беше оказал реален.

— Имат ли някакви следи?

— Не.

— Оперативната група остави ли кола пред дома ти, Франк?

— Патрулна кола ли? Да.

— Добре.

— Мислиш ли, че той ще дойде пак?

— Не. Но по-добре да вземат мерки.

Те се уговориха кога да се срещнат и затвориха.

Шоу се готвеше да си поръча „карне асада“, когато айфонът му отново иззвъня. Той позна и този номер и прие обаждането.

— Ало.

— Аз съм. Напористото момиче.

Червенокосата от кафенето.

— Мади?

— Запомнил си името ми! Гледах новините. Намерили са момичето, което търсеше. Полицаите са я спасили. Казаха, че помогнал загрижен гражданин. Ти си бил, нали?

— Аз бях.

— Някой е бил убит. Добре ли си?

— Да.

— Чух, че не са хванали извършителя.

— Още не.

— Е, сигурно се чудиш какво я прихваща тази натрапчива мацка? — попита тя след кратко мълчание.

Шоу не отговори.

— Колтър ли предпочиташ, или Колт?

— Все ми е едно.

— Между другото, фамилното ми име е Пул.

Обвързване…

— Взе ли наградата?

— Още не.

— В брой ли плащат? Само се чудя. — Мислите на Мади, изглежда, подскачаха като капки вода върху горещ тиган. — Е, добре, разбрах. Не обичаш да отговаряш на безсмислени въпроси. Прието и разбрано. Какво прави, след като спаси момичето?

Бях в ареста. А сега пия „Текате“ с лимон.

— Нищо особено.

— Тогава сега не правиш нищо? В момента?

— Не.

— Искам да ти покажа нещо. Играеш ли?

Шоу си представи ангелското й лице, червеникавата й коса и атлетичната фигура.

— Разбира се. Но нямам кола.

— Добре. Ще те взема.

Шоу помоли бармана да му даде визитна картичка и съобщи на Мади адреса на ресторанта.

— Къде ще ходим? — попита той.

— Току-що ти подсказах. Досети се — весело отговори тя и затвори.