Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (63)

61.

— Хората идват тук? Да се забавляват?

Колтър Шоу и Ладона Стандиш вървяха сред хаоса на „Конференция К3“. Шоу носеше раница, преметната на рамото му. Жената от охраната на входа внимателно беше прегледала съдържанието й, използвайки нещо като дълги пръчици за хранене, за да провери какво има вътре. Стандиш показа полицейската си значка и влезе, без да я проверяват.

Тя въртеше глава наляво и надясно и се взираше в огромните екрани с висока разделителна способност.

— Вече ме заболя главата.

Както преди, в залата се разнасяха стотици различни гърмящи звуци: двигатели на космически кораби, викове на извънземни, изстрели на автомати, лъчеви оръжия… и неспирната електронна музика и силните басови тонове, които, изглежда, не бяха част от никоя игра. Организаторите на Конференцията сякаш се тревожеха, че няколко секунди тишина може да се промъкнат като мишки в хлебарница.

— Дори не сме в най-шумната част — извика Шоу.

Те си пробиха път през тълпите развълнувани млади хора и минаха покрай павилиона на „Хонг-Сунг“.

Шоу погледна наредилите се нетърпеливи играчи с очила в ръцете.

Не видя Мади Пул.

— Ще ти кажа едно нещо, Шоу — извика Стандиш. — Нашите дъщери няма да играят тези щуротии.

Той се запита какви ли видеоигри ще има, когато Джем и Сефина станат достатъчно големи, за да играят. Освен това се зачуди как Ладона и Карън ще ги опазят да не докосват клавиатура или джойстик.

След няколко минути двамата се приближиха до павилиона на „Найт Тайм Гейминг“. На входа ги посрещна Джими Фойл, разработчикът на игри на Тони Найт.

Той стисна ръката на Шоу и, след като ги представиха, и на Стандиш.

— Нека влезем вътре — кимна Фойл.

Те го последваха в работната зона на павилиона, където Шоу се беше запознал с Найт и Фойл онзи ден. Тримата седнаха около маса за конференции. Фойл отмести настрана рекламните материали за новата версия на „Главоблъсканица“. На три компютърни станции седяха трима служители. Шоу не можа да определи дали са същите като преди. Лицата на всички бяха странно еднакви.

— Ваша беше идеята как да открием абоната на „Шепнещият човек“, заподозрения. Много сме ви признателни — каза Стандиш на Фойл.

— Хрумват ми някои мисли, това е всичко — скромно отговори той. Беше стеснителен като онзи ден. Шоу си спомни, че медиите го описваха като „задкулисен човек“.

Беше му се обадил и му беше казал, че е станало още едно отвличане и че имат заподозрян, и го беше помолил пак да им помогне. Фойл се съгласи.

Сега Шоу му обясни за Брад Хендрикс.

— Мислим, че е той, но не сме сигурни — добави Стандиш. — Нямаме основания за заповед за задържане… — Тя погледна Шоу.

— Брад живее с родителите си — каза Шоу. — Отидох в дома им. Брад е на училище в момента. И… успях да убедя втория му баща да ни помогне.

— Обърнал се е срещу доведения си син? — попита дизайнерът на игри.

— Срещу петстотин долара. Да.

Фойл се намръщи.

— Бащата ми позволи да взема всичко това. — Шоу вдигна раницата на масата. Фойл надникна вътре и видя десетките външни дискови устройства, дискове, флашки, флашкарти с памет, компактдискове, дивидита, листове, самозалепящи се листчета с бележки, моливи, химикалки и ролки с бонбони. — Събрах онова, което беше на бюрото на момчето.

— Прегледахме някои неща — каза Стандиш. — Включихме дисковите устройства и флашкартите. Имаше само безсмислици.

— Трябва ви някой да го разкодира — рече Фойл, — а не можете да се обърнете към хората от вашия отдел „Компютърни престъпления“, защото не можете да вземете съдебна заповед.

— Именно.

— Защото това, което правите, е…

— Незаконно. — Стандиш се наведе към него и монотонно каза: — Ще загубим всякакъв шанс да представим доказателства в съда. Но не ми пука за това. Най-важното е да спасим жертвата.

— Ако той следва хода на играта „Шепнещият човек“, на кое ниво е тя? — попита Фойл.

— „Потъващият кораб“.

Фойл трепна.

— Тук? Има стотици танкери и кораби с контейнери и много от тях сигурно са изоставени. И пристанища за яхти. И развлекателни кораби навсякъде…

— Вашата игра „Главоблъсканица“ е алтернативна реалност — каза Шоу. — Марти Ейвън ни каза, че работи само защото сървърите ви са суперкомпютри.

— Точно така.

— Можете ли да ги използвате, за да разбиете паролите?

— Мога да опитам. — Фойл надникна в раницата. — Външна памет, флашкарти с памет… флашки. Някои си ги е направил сам. Не са ми познати. — Той вдигна глава. Очите му блестяха от мисълта за предизвикателството. — Знаете ли, може да намеря симетрична задна врата. И щом той използва първа генерация симетричен алгоритъм за криптиране, в който един и същи ключ се използва както за шифриране, така и за дешифриране на текста, тогава всеки може да го разбие.

Шоу и Стандиш се спогледаха. Те явно не попадаха в категорията „всеки“.

— И ако случаят е такъв, може да имам четлив текст или графично изображение до няколко часа. Може би дори минути.

Стандиш погледна телефона си, за да види колко е часът.

— Брад Хендрикс скоро ще излезе от училище. С Колтър ще го проследим. Той може да ни заведе при Елизабет. Ако я е оставил да умре, вие сте единствената ни надежда.