Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (69)

66.

Никога не се колебайте да импровизирате…

Това, разбира се, беше едно от правилата в обемистата „Книга за Никога“ на Аштън Шоу. В момента синът му Колтър обмисляше един по-специфичен вариант:

Никога не се колебай да използваш ефикасното отопление на очукан стар сив нисан, за да повишиш телесната температура на жертва на хипотермия.

Шоу си мислеше, че това е доста добро правило, докато седеше в нисана алтима на Ладона Стандиш. Наблизо бяха спрели осем-девет полицейски автомобила, представящи различни агенции, и линейката, където преглеждаха Елизабет Чабел.

Шоу започна да трепери по-малко и намали отоплението. Беше се преоблякъл в тъмносин анцуг, който му бяха дали пожарникарите от Санта Клара.

Изцапаният му с кръв телефон сигнализира за получаването на имейл. Беше от Мак, неговият частен детектив, в отговор на обаждането на Шоу от стаята на Брад Хендрикс точно преди да започне да събира с хартиена кърпа нещата от бюрото му.

Той прочете внимателно имейла.

Хипотезата се превърна в теория.

Шоу забеляза, че от линейката слезе медик, присви очи срещу слънцето и се огледа наоколо. Забеляза Шоу и тръгна към него. Шоу слезе от нисана. Медикът докладва, че сърдечният ритъм на Чабел и бебето е силен и равномерен. Бяха се погрижили количеството опиат, с което я беше упоил Фойл, да няма траен ефект върху майката и детето. И двете щяха да бъдат добре.

За Ладона Стандиш обаче не можеше да се каже същото.

Шоу се беше подготвил да чуе, че тя е умряла от тежките рани. Но не. Детектив Стандиш беше жива, в критично състояние, и беше транспортирана с медицински хеликоптер в болница в Санта Клара, където имаше травматологичен център, специализиран в лечение на огнестрелни рани. Беше загубила много кръв, въпреки че турникетът на Шоу и записването на часа, когато е сложен, вероятно бяха спасили живота й, поне временно. Медикът каза на Шоу, че тя все още е на операционната маса.

Дан Уайли стоеше до колата си и разговаряше с комисар Рой Къмингс от СОГТП. Прескот и по-ниският агент от Калифорнийското бюро за разследване също бяха там, но сега парада командваше Къмингс.

Сигурно защото негов служител, не техен, беше намерил извършителя и беше спасил жертвата.

С помощта на загрижения гражданин.

Шоу видя и друг участник в празненствата. На десетина метра от него Джими Фойл седеше на задната седалка на полицейска кола, навел глава.

Дан Уайли го беше заловил и арестувал. Детективът пътувал по тесния път към океанския бряг, където Стандиш му беше изпратила съобщение, че ще бъдат, когато видял бялото беемве на Фойл да се движи бясно срещу него на еднопосочния черен път.

Въпреки че беше скапан детектив, Уайли бе доказал, че разсъждава хладнокръвно, когато е под напрежение. С колата си без опознавателни знаци той беше изиграл игра на нерви и бе вкарал Фойл в канавката. Когато дизайнерът на компютърни игри изскочил от беемвето и започнал да стреля напосоки, Уайли се скрил зад колата си, стрелял едва когато Фойл изпразнил пълнителя си и след това го подгонил. Сигурно се бяха сбили сериозно. Носът на Фойл беше разкървавен и лявата му ръка беше увита с дебела бежова еластична превръзка. Пръстите, които се подаваха от нея, бяха морави.

Къмингс забеляза, че Шоу е излязъл от топлата кола, и тръгна към него. Прескот и другият агент го последваха. Къмингс им каза нещо и те спряха.

— Добре ли си? — попита комисарят на Оперативната група.

Шоу кимна.

— Фойл не говори. И аз съм в мътни води — каза Къмингс.

Коментарът съдържаше известна ирония, тъй като стояха на десетина метра от Тихия океан, където Шоу и една жена в напреднала бременност за малко не се бяха удавили.

Залязващото слънце освети лъснатата глава на Къмингс.

— Е?

— Марти Ейвън ми каза, че открил някого, който идеално се вмества в профила на Геймъра — започна да обяснява Шоу. — Брад Хендрикс. Забелязан е в кафене „Куик Байт“, обсебен е от „Шепнещият човек“ и е бил офлайн, когато са станали отвличанията.

— Решил си, че Хендрикс е твърде идеален. — Къмингс не би се издигнал до поста комисар на Съвместната оперативна група, ако не беше умен и проницателен. — Изглежда набеден.

— Именно. Проксито му изведнъж е изключено и удобно се появява името му. Е, Брад си заслужаваше да бъде проверен като заподозрян. И аз го направих. Отидох да говоря с родителите му и влязох в стаята му. Доста мрачно място. Но аз съм търсил изчезнали тийнейджъри и много от стаите им също бяха мрачни. Забелязах нещо на стената. Беше графика на напредъка му в „Шепнещият човек“. Осъзнах, че това е играта, от която е обсебен Брад. Не с насилието, което представлява играта. Хлапето нямаше абсолютно никакво желание да излиза в реалния свят и изобщо да прави нещо друго, освен да играе, още по-малко да си прави труда да отвлече някого.

Костенурката…

— Затова реших, че по всяка вероятност Брад е невинен. Някой иска да му припише убийството на Хенри Томпсън. Кой? Отново прегледах темите в блоговете на Томпсън. Вече бяхме мислили за статията за събирането на информация. Оказа се малко вероятно. Мислих и за статията за високите цени на имотите и наемите в Силициевата долина.

Къмингс се намръщи.

— Недвижимите имоти тук? Разкажи ми за това.

— Марти Ейвън е създал синдикат, за да изкупува имоти и да строи евтини жилища за работници. Виновен ли е синдикатът, че е давал незаконни комисиони и подкупи? И дали Томпсън ги е разобличил? Използвах регистрацията на Ладона, за да вляза в базите-данни на окръга и на щата. Синдикатът на Ейвън е организация с нестопанска цел. Никой от шефовете няма да спечели нито цент. Томпсън не е имал за какво да ги разобличава. Може да е попаднал на друга измама с недвижими имоти, но нямах следи за това. И после отстъпих назад и огледах цялостната картина. Замислих се как преди всичко стигнахме до Брад Хендрикс. Чрез Джими Фойл. Може би той беше направил онова, което умее най-добре: измислил е игрова стратегия, за да ни даде заподозрян. Спомних си, че Марти Ейвън от „Дестини Ентъртейнмънт“ ни каза, че базите-данни на компаниите за игри лесно може да бъдат хакнати. Навремето Фойл е бил талантлив етичен „хакер с бяла шапка“.

Къмингс поклати глава и Шоу обясни какво означава терминът.

— Предположих, че Фойл е хакнал сървъра на „Шепнещият човек“ и е променил часовете на включването на Брад онлайн, за да изглежда така, сякаш той е бил навън по време на престъпленията. Брад беше наскоро в „Куик Байт“ и това би го свързало със Софи, но никой не го е виждал там преди това. Беше получил съобщение от млада жена, която му писала, че иска да се срещнат в кафенето. Сигурен съм, че Фойл е писал от нейно име, така че хората да забележат Брад и да го свържат с „Куик Байт“. И после днес, тъй като е направил онова, което е искал — убил е Томпсън — Фойл е изключил проксито на Брад, и получихме адреса му.

— Но защо е убил Томпсън?

— Защото блогът му за нов източник на приходи за софтуерните компании е щял да изобличи какво става всъщност.

— Какво?

— Тони Найт и Джими Фойл са използвали видеоигрите си, за да разпространяват фалшиви новини срещу заплащане.