Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (56)

54.

В залата за конференции имаше петнайсетина мъже и жени от различни правоприлагащи агенции. Шоу видя униформени полицаи и детективи и агенти с цивилни дрехи. Стояха на групи и гледаха бяла дъска, на която бяха написани детайли за новото отвличане.

Шоу се приближи до детектив Ладона Стандиш, която попита:

— Какво откри? За Мади?

— Сгреших — с безизразно лице отговори той.

Веднага щом пристигна в централата на Оперативната група, той потвърди историята на Мади. Снимката в едната статия беше нейна, но като по-млада, на планински връх със съпруга й, и двамата със скиорски екипи и засмени. Беше направена няколко месеца преди убийствата.

Шоу кимна към новите присъстващи.

— ФБР?

— Калифорнийското бюро. Не федералното.

Съвещанието ръководеше висок агент с остри черти на лицето, черна коса и сив костюм, един нюанс по-тъмен от този на партньора му — нисък, дебел и грозен мъж. Името на високия беше Антъни Прескот. Шоу не разбра как се казва другият.

— Детектив Стандиш — рече Прескот, — бихте ли ни информирали за последното отвличане?

Тя обясни, че жертвата е отвлечена на паркинг в Маунтин Вю преди един час, докато отивала на работа.

— Градски паркинг. Няма камери. Разпитахме хората наоколо и един свидетел е видял човек със сив анцуг и сива плетена шапка. Като на камерата за наблюдение в кафене „Куик Байт“.

Стандиш беше приготвила папка с материали по случая и бе направила копия за всички. Раздаде ги и даде една и на Шоу. В папката имаше биографична справка за жертвата. Той я прочете. Имаше и снимки.

Детектив Стандиш съобщи други факти — липса на пръстови отпечатъци и ДНК за проверка в базата данни, че всички веществени доказателства, оставени от Геймъра, са непроследими, за саморъчно приготвения опиат, оръжията му и невъзможността да идентифицират превозното му средство, защото е карал по трева или чакъл и не е оставил следи.

— В папките съм сложила снимки на заподозрения, които господин Шоу взе от охранителната камера в кафене „Куик Байт“. Не показват много, но може да помогнат.

— И кой сте вие? — попита Прескот и после се обърна към Стандиш. — Кой е той?

— Консултант.

— Консултант? — учуди се ниският агент от Калифорнийското бюро.

— Аха — потвърди Стандиш.

— Почакайте. Ловецът на глави?

— Франк Мълинър предложи награда за намирането на изчезналата му дъщеря — каза Шоу.

— Има ли награда и за всички нас? — попита Прескот.

— Не — отговори Шоу.

Прескот може би искаше обяснение защо Шоу прави това, но се въздържа и не попита.

Стандиш почука с пръст по папката си и продължи:

— Още един факт, който трябва да знаете. Жертвата — името й е Елизабет Чабел — е бременна седем месеца и половина.

— Господи! — възкликна някой.

Чуха се няколко ахвания. И една псувня.

— И още нещо. Неизвестният извършител я е скрил на кораб. Потъващ кораб.

— Неизвестният извършител основава престъпленията си на видеоигра — каза Колтър Шоу.

Присъстващите реагираха с недоумение.

— Нарича се „Шепнещият човек“. Това е злодеят в играта. Той крие жертвите си на някое изоставено място. Те трябва да избягат, преди да ги убият други играчи или самият той.

Някой отзад — по-възрастен униформен полицай — извика:

— Това е много странно. Сигурен ли сте?

— Методът на действие при отвличанията е като този в играта. И на местопрестъпленията са оставени графити или разпечатки на главния герой.

— Снимките са в папката — каза Стандиш.

— Някой от вас знае ли как функционират нивата във видеоигрите? — попита Шоу.

Някои кимнаха. Други поклатиха глави. Останалите го гледаха, както с повече или по-малко интерес биха наблюдавали гущер в терариум в магазин за домашни любимци.

— Видеоиграта означава да посрещаш все по-големи предизвикателства. Започваш с лесното ниво, спасяваш няколко заселници, отиваш на определено място, убиваш някакъв брой извънземни. Ако успееш, придвижваш се на по-трудно ниво. Геймъра беше поставил жертвите си в първите две нива на „Шепнещият човек“.

— „Изоставената фабрика“. Там беше Софи Мълинър — добави Стандиш. — Хенри Томпсън беше в „Тъмната гора“. Третото ниво е „Потъващият кораб“.

Шоу беше научил, че последното ниво, десетото, е самият ад — там, където живее Шепнещият човек. Никой играч в историята на играта не беше стигал дотам.

— Интересна теория — бавно и несигурно отбеляза Прескот.

В случая имаше достатъчно потвърждения Шоу да приеме теорията пред хипотезата.

Един униформен полицай посочи бялата дъска.

— Затова ли той е Геймъра?

— Точно така — отговори Шоу.

— Комисар Къмингс каза, че вие профилирате извършителя като социопат — каза партньорът на Прескот.

Стандиш се прокашля.

— Казах, че вероятността за тази диагноза е седемдесет процента. — Тя погледна Шоу, който кимна.

— Но няма садистично сексуални действия? — подчерта някой. — А това го има почти винаги в случаите с неизвестен заподозрян мъж.

— Тук няма — потвърди Стандиш.

— Работим с компанията, която е публикувала „Шепнещият човек“ — продължи Шоу. — Те съдействат. Главният изпълнителен директор се опитва да открие заподозрени в базата данни с потребителите. Той ще се обади на детектив Стандиш веднага щом намери вероятни имена.

— Всичко това е в папката — каза Стандиш.

— Ако наистина е кораб, знаете ли къде е? — недоверчиво попита Прескот.

Шоу отговори, че не знае, и после добави:

— Похитителят сигурно й е оставил пет предмета, които тя може да използва, за да се спаси. Храна и вода. Вероятно нещо, с което жертвата да изпрати сигнал за помощ. Огледало или…

— Тук има много кораби — прекъсна го единият от другите цивилни агенти. — Нямаме ресурсите да изпратим дронове или хеликоптери над всичко, което плава.

— Или да запали сигнален огън — завърши мисълта си Шоу, както обикновено, без да обръща внимание на очевидното.

— Трябва да кажем на всички служби за обществена безопасност да ни съобщят дали има огън или пушек на доковете или на някой кораб — каза Стандиш. — И трябва да е изоставен.

Прескот пристъпи напред.

— Добре, детектив. Комисар Къмингс. Оценяваме работата ви — рече той. — Ще ви държим в течение за развитията по случая.

Две изречения, които Шоу предполагаше, че са очевидно неискрени.

Лицето на Стандиш остана безизразно и очите й бяха спокойни, въпреки че беше вбесена заради подценяването. Но Калифорнийското бюро за разследване беше щатска полиция, а СОГТП — местно формирование. И щом агентите на Бюрото бяха тук, те щяха да командват парада. Така стояха нещата.

Докато вървеше дискусията с размяна на реплики, Шоу се питаше колко време има Елизабет Чабел, докато умре от студ. Или се удави.

Или докато Геймъра, който с удоволствие играеше „Шепнещият човек“, се върнеше да я преследва на кораба или на кея и я застреляше или наръгаше с нож.

— Ще обсъдим онова, което предложиха детектив Стандиш и консултантът й — добави Прескот. — Някой, който се е извратил от видеоигри.

Това изобщо не беше теорията.

— Въпреки че ако питате мен, мисля, че всички, които играят, са малко откачени — каза агентът.

Шоу забеляза, че няколко полицаи го погледнаха, без да реагират, и предположи, че те са геймърите в стаята.

— Ще тръгнем по тази следа. И ще спазим стандартния протокол за отвличане. Подслушвайте всички телефони на госпожа Чабел. Тя има ли съпруг или приятел?

— Приятел — отговори Стандиш. — Джордж Хановър.

— Подслушвайте и неговите телефони и на родителите й, ако са живи.

— Живи са — каза Шоу. — Живеят в Маями. Всичко е в доклада.

— Проверете финансовите ресурси на приятеля и родителите й, за да видите дали може да са мишени за откуп. Съставете списък на регистрирани сексуални насилници в района. Вижте дали някой я е преследвал. — Агентът на Бюрото за разследване продължаваше да говори, но Шоу беше престанал да слуша. Той наблюдаваше един мъж в коридора, който се приближаваше към стаята за конференции с остъклени стени.

Беше Дан Уайли, сега със зелена униформа. Приличаше на ченге, излязло от филм.

Детективът — или какъвто там беше сега в отдел „Свръзки“ — държеше голям плик. Той почука на вратата и когато Прескот му кимна да влезе, забеляза детектив Стандиш и се приближи до нея.

— Полицай, свързано ли е това с отвличането на Чабел? — попита Прескот.

— Ами, това е докладът на съдебния лекар за последната жертва, Хенри Томпсън.

— Аз ще го взема. Бюрото за разследване ръководи случая.

Уайли погледна Стандиш, даде плика на високия агент и тръгна към вратата.

Преди да излезе, той се спря и погледна Шоу. На лицето му пробяга унила усмивка и ако Шоу я изтълкува правилно, значението й беше, че ченгето му предлага извинение.

Шоу кимна в отговор.

Никога не губете време за гняв.

Прескот отвори плика, прочете написаното и после извести на другите в стаята:

— Тук няма нищо ново. Хенри Томпсън е умрял от един-единствен изстрел с деветмилиметров куршум. Установено е, че е произведен със същия пистолет, с който е убит Кайл Бътлър, „Глок 17“. Времето на настъпването на смъртта е било между двайсет и два и двайсет и три часа в петък. Освен това е претърпял травма на черепа от удар с тъп предмет, в резултат на която е получил фрактура на костта и мозъчно сътресение. Това е било преди изстрела и преди падането от скалата. Той…

— Къде е фрактурата? — попита Шоу.

Агентът го погледна и наклони глава.

— Моля?

— Къде е фрактурата? — попита и Стандиш.

— Защо? — Прескот прегледа доклада. — В лявата част на клиновидната кост — отговори и вдигна глава. — Нещо друго?

Стандиш погледна Шоу, който поклати глава.

— Не — отговори тя. — Всичко е точно.

Прескот задържа погледа си на нея и след това продължи:

— Инжектирали са му оксиконтин, разтворен във вода. Не смъртоносна доза, само достатъчно, за да го упои временно. — Той даде доклада на едната от двете униформени полицайки. — Направете копия за екипа, моля. След това напишете информацията на дъската. Вероятно имате по-красив почерк от момчетата.

Полицайката взе доклада и леко стисна устни.

— Е, защо исках да знам къде е бил ударен Томпсън? — прошепна Стандиш на Шоу.

— Може ли да тръгваме? — попита той.

Тя огледа присъстващите.

— Не виждам защо не. И без това не ни забелязват.

Докато вървяха към вратата, те минаха покрай Къмингс. Той вдигна ръка и Стандиш и Шоу спряха.

Някакъв проблем ли имаше?

Приковал поглед в Прескот и бялата дъска, комисарят прошепна:

— Не искам да знам какво сте намислили. Но го направете. Бързо. Желая ви успех.