Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (11)

10.

Паркът „Сан Мигел“ беше разделен по равно на гора и поле и пресечен от сухи канали, корита на потоци и пътеки, които Шоу беше видял благодарение на картографите на „Гугъл“. В действителност те бяха черни пътища, а не пясъчни. Бяха идеални за екстремно каране на велосипед и мотоциклет.

Поради сушата мястото не беше свежо зелено, както беше обещал Ранд Макнали^[1], а предимно кафяво, бежово и прашно.

Главният вход беше в отсрещната страна на парка, но маршрутът на Софи сигурно я беше довел дотук, до велосипедните алеи покрай широкия банкет на Тамиен Роуд. Макар да не познаваше района, Шоу знаеше какво означава името на пътя. Преди стотици години тамиен, едно от местните индиански племена алоуни, беше живяло в земята, сега известна като Силициевата долина. Земите им бяха загубени в познат и срамен епизод на ужасяващ геноцид, извършен не от ръцете на конкистадорите, а от местни длъжностни лица, след като Калифорния става щат.

Мери Дав Шоу майката на Колтър, смяташе, че е потомка на старейшина алоуни.

Шоу угаси двигателя. Тук имаше два прореза в храстите, които отделяха банкета от парка. Пролуките водеха надолу по стръмен хълм към пътеки, утъпкани от множество стъпки и следи от гуми.

Шоу слезе от колата и огледа обширния парк. Той чу звук, който познаваше добре. Воят на кросови мотоциклети, особен шум, който дразни някои, но за други — Шоу например — е песен на сирени. Табела строго предупреждаваше, че тук е забранено за мотоциклети. Ако не беше на работа, Шоу щеше да свали ямахата си от рамката на кемпера за шейсет секунди и да потегли по пътеките за деветдесет.

И така, първо, предполагаемо отвличане. Второ, вероятният извършител е Индивидът X със сивата плетена шапка и слънчевите очила. Трето, X вероятно е сложил проследяващо устройство на велосипеда на Софи и я е проследил.

Как е станало?

Индивидът X я беше хванал тук, преди тя да навлезе твърде навътре в парка. Разбира се, сигурно се беше тревожил за свидетели, въпреки че районът около Тамиен Роуд не беше гъстонаселен. Шоу беше минал покрай няколко фирми, дребни производители или куриерски услуги. Но банкетът не се виждаше от сградите. Нямаше много коли.

Сценарият? Индивидът X вижда Софи. И после какво? Как е подходил към нея? Помолил я е да го упъти?

Не, една деветнайсетгодишна студентка, отличничка и служителка в технологична компания не би се хванала на това, не и в ерата на джипиесите. Разменил е любезности, за да се приближи до нея? И това изглеждаше малко вероятно. Индивидът X е видял, че тя е силна и атлетична и вероятно изпитва подозрения към приближаването на непознат. Пък и Софи е можела да избяга с велосипеда. Шоу реши, че не е имало подвеждане, нищо сложно и хитро. X е действал бързо, преди Софи да усети, че е мишена.

Той тръгна по банкета покрай парка и съзря нещо червено. В тревата между двете пролуки към пътеките имаше триъгълно пластмасово парче, което лесно можеше да се е отчупило от светлоотразителя на велосипед. Шоу взе триъгълника с хартиена носна кърпа и го сложи в джоба си. На телефона си намери снимката на велосипеда на Софи пред „Куик Байт“, взета от видеозаписа на охранителната камера на Тифани. Да, отзад се виждаше кръгъл червен светлоотразител.

Имаше логика. X е проследил Софи дотук и в момента, в който на пътя не е имало коли, е блъснал велосипеда й отзад. Тя сигурно е паднала на земята и той веднага се е нахвърлил върху нея и е завързал устата, ръцете и краката й. И после я е сложил в багажника заедно с велосипеда и раницата й.

Близо до пластмасовото парче имаше прекършени храсти. Шоу излезе от банкета и надникна надолу по склона. Видя утъпкана трева, която водеше от мястото, където стоеше, до дъното на малко дере. Може би планът не беше проработил така, както се беше надявал X. Може би беше ударил велосипеда на Софи твърде силно, беше я съборил през ръба и тя беше паднала по склона с наклон четирийсет и пет градуса.

Шоу тръгна по едната пътека и отиде на мястото, където би трябвало да се е приземила Софи. Приклекна и видя скършени и огънати треви и следи в пръстта, които можеше да са от боричкане. След това забеляза камък с големината на грейпфрут. Беше изцапан с нещо кафяво с оттенъка на засъхнала кръв.

Шоу извади телефона си, набра номер, който беше въвел преди няколко часа, и натисна „ИЗПРАТИ“. На три-четири метра нагоре по хълма чу тих звук, който се повтаряше на всеки няколко секунди. Подсвиркващата мелодия на „Самсунг“.

Телефонният номер, на който беше позвънил Шоу, беше на Софи.