Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (67)

64.

Шоу се хвърли към нея и присви очи, за да ги предпази от пясъка, който разпръснаха изстрелите на Фойл.

Извади пистолета си, вдигна го с две ръце и потърси мишената.

Фойл беше заобиколил наляво и бягаше между дърветата. Шоу нямаше ясна видимост. Фойл се качи в колата си и потегли.

Шоу се върна при Стандиш, която се гърчеше в агония.

— Ох, не те учат на тези тъпотии! Боли, боли!

Той направи оценка на пораженията: два куршума се бяха забили в бронежилетката й. Стандиш беше получила трети в ръката, който беше засегнал вената на китката й, и четвърти — ниско в корема.

Шоу пъхна пистолета в джоба на сакото си, притисна с ръце раните и каза:

— Чувствителна си, нали, Стандиш? Не можа да простреляш човек, въоръжен с дистанционно устройство за беемве?

— Отиди на кораба, Шоу. Ако Елизабет все още е… Върви! — Стандиш изохка.

— Това ще боли.

Той притисна коремната й рана, извади сгъваемия й нож от калъфа, хвана острието и използва тежестта на дръжката, за да го отвори с една ръка. Отмести окървавената си длан от раната за момент, отряза ивица от края на ризата си и завърза турникет на бицепса на Стандиш. Откърши клонка и стегна плата. Обилното кървене на ръката й намаля. Шоу затвори ножа и го пусна в джоба си.

— Боли, боли… — рече Стандиш. — Обади се на ченгетата, Шоу. Не го оставяй да отиде твърде далеч.

— Добре. Ей сега.

Нямаше какво повече да направи с огнестрелната рана, освен да я притиска. Шоу събра листа и ги сложи върху раната, а после намери тежък два-три килограма камък и го постави отгоре. Стандиш изстена от болка и изви гръб.

— Не мърдай. Лежи неподвижно. Знам, че е трудно, но не трябва да се движиш.

Той избърса ръце в сакото и панталона си, извади телефона си и се обади.

— Полиция и пожарна. Какъв е вашият проб…

— Код тринайсет. Прострелян полицай — немощно каза Стандиш.

Шоу повтори думите й, а след това погледна джипиеса и съобщи координатите.

— Как се казвате, господине?

— Колтър Шоу. Комисар Къмингс от СОГТП ме познава. Въоръжен заподозрян. Бяга от мястото, което ви съобщих. Може би се е насочил на изток с бяло беемве последен модел, регистрационен номер от Калифорния. Първите цифри са девет-седем-осем. Не видях останалите. Заподозреният е Джими Фойл. Работи в „Найт Тайм Гейминг“. Раненият полицай е детектив Ладона Стандиш, също от Оперативната група.

Диспечерката зададе още въпроси. Шоу не й обърна внимание. Остави отворена линията и сложи айфона до Стандиш. Очите й бяха замъглени и клепачите — притворени.

Шоу разхлаби за момент турникета и после отново го стегна. Извади химикалка от горния джоб на Стандиш и написа на китката й часа, когато беше стегнал турникета. Това щеше да уведоми медиците, че ръката е стегната от известно време и че трябва да разхлабят турникета, за да възстановят притока на кръв и да намалят до минимум риска Стандиш да загуби ръката си.

Двамата не разговаряха. Нямаше какво да си кажат. Шоу остави пистолета до телефона, макар да беше ясно, че жената ще загуби съзнание след няколко минути.

И вероятно щеше да умре, преди да пристигне помощта. Налагаше се обаче Шоу да я остави.

Той съблече сакото и бронежилетката си, покри я с тях и се изправи.

Хукна към океана и внимателно огледа кораба.

Дългият дванайсет метра изоставен риболовен плавателен съд, който беше на няколко десетилетия, потъваше с кърмата надолу и вече беше три четвърти потопен във водата.

Шоу не видя врати към каютата. Сигурно имаше само една, която сега беше под водата. В предната част на надстройката, която все още беше над морското равнище, имаше люк, обърнат към носа. Отворът беше достатъчно голям, за да се провре, но изглеждаше закован. Шоу реши да се гмурне към вратата.

Той спря и се замисли. Трябваше ли да направи точно това?

Потърси въжето, с което гемията беше завързана за кея. Можеше да го затегне и да попречи на кораба да потъне.

Нямаше въже. Плавателният съд беше закотвен и това означаваше, че е свободен да се спусне на десет метра до дъното на Тихия океан.

Докато тичаше по хлъзгавия пристан и отбягваше най-прогнилите места, Шоу съблече изцапаната си с кръв риза и събу обувките и чорапите си.

Силна вълна разлюля гемията, която се разтресе и потъна още няколко сантиметра в сивата вода.

— Елизабет? — извика Шоу.

Отговор не последва.

Ако тя наистина беше вътре, това означаваше, че е там от часове. И ако не беше намерила начин да не стои в студената вода на Тихия океан, сигурно вече беше умряла.

Шоу, разбира се, трябваше да предположи, че е жива. Той бръкна във водата и прецени, че температурата е четири-пет градуса. Щеше да разполага с трийсет минути, преди да изпадне в хипотермия.

„Е, да включим хронометъра“ — помисли си той.

И се гмурна.